Платон
Държавата (66)

Олигархия

VI. След казаното да говорим ли според думите на Есхил:

Един подхожда за една държава, друг за друга.^[1]

Или според нашия план за споменатата по-рано държава?

— Без съмнение според плана — рече той.

— А след споменатата вече държавна уредба според мене идва олигархията.

— Но коя държавна уредба — рече той — ти наричаш олигархия?

550d — Държавна уредба — обясних аз, — която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението.

— Разбирам — рече той.

— Не трябва ли най-напред да кажем как от тимархията произлиза олигархията?

— Да.

— Макар и да е ясно дори за слепия как е станало това — казах аз.

— Как?

— Пълните каси със злато на всеки един — продължих аз — погубват тимократическата държавна 550e уредба. Богатите най-напред изнамират за себе си разходи и затова променят законите, без да им се подчиняват те самите и техните жени.

— Вероятно — рече той.

— Тогава те правят мнозина от народа подобни на себе си, понеже човеците виждат как се преуспява и се стремят да си подражават.

— Вероятно.

— Като тръгват оттука — продължих аз, — по-усърдно се впускат в печелене на имоти; и колкото повече смятат парите за по-ценни, толкова по-малко зачитат добродетелта. Нима добродетелта не се различава от златото така, че ако и двете бъдат поставени на блюдата на везни, винаги те отиват на 551a две противоположни страни?

— Наистина е така — рече той.

— Следователно, когато в държавата се почитат богатството и богатите, тогава не се почитат добродетелта и добродетелните хора.

— Очевидно.

— Това пък, което винаги се почита, е предмет на търсене, а това, което не се уважава, бива пренебрегвано.

— Така е.

— И тъй на мястото на надменните и честолюбиви люде се явяват алчни за богатства и обичащи парите. Сега в държавата започват да величаят богатия, да му се възхищават и да го поставят на власт, а бедния не зачитат за нищо.

— Повече, отколкото трябва.

551b — Нали тогава прокарват закона за изискванията на олигархическото управление, като определят и необходимата сума, която трябва да притежава управникът олигарх? Колкото парите са повече, толкова е по-недостъпна олигархията, а колкото те са по-малко, толкова е и по-достъпна олигархията. Който няма определеното от ценза богатство, той и не се допуска до властта, както се вече каза. Такова управление се установява или със силата на оръжието, или чрез терор, както е било по-рано. Не е ли така?

— Така е.

— Установяването на тая държавна уредба, така да се каже, е станало по този начин.

551c — Да — рече той. Но какъв е характерът на тая държавна уредба? Какви са и нейните недостатъци, за които казахме, че ги има?

VII. Първият недостатък — казах аз — е в самото определяне на имуществения ценз. Помисли си, че някой би избирал капитани на кораби по имуществен ценз и не би допуснал до тая длъжност бедния дори да е най-опитен в това изкуство.

— Те биха извършили лошо плаване с корабите — рече той.

— Нима не би трябвало да се каже същото за всяка друга власт?

— Мисля, че трябва да важи за всяка власт.

— Само без държавата — попитах аз, — или се отнася същото и за държавата?

— Толкова повече важи за една власт, колкото тя е по-трудна и по-голяма.

551d — Това е най-големият недостатък на олигархията.

— Явно е.

— А кой е другият по-малък от този недостатък?

— Кой е наистина?

— Този, че в една такава държава по необходимост ще има всъщност две държави: едната на бедните, а другата на богатите. А понеже живеят в едно и също място, те биха замисляли само зло помежду си.

— И не съвсем малко зло, заклевам се в Зевса — рече той.

— А може би е добре, че те нямат вероятно възможност да водят някаква война, понеже са 551e принудени или да си служат с въоръжения беден народ и ще се страхуват от него повече, отколкото от враговете, или пък, ако не си служат с него, то наистина ще се окажат малцинство олигархи във време на война. А понеже са и сребролюбци, няма да искат да внасят пари.

— Това не е хубаво.

552a — Но какво? Нали още преди това ние не одобрихме, че при такава държавна уредба едни и същи лица се занимават с много работи: и обработват земята, и се занимават с търговия, и водят война. Смяташ ли, че това е правилно?

— Съвсем не.

— Внимавай дали от всички тия злини следната не е най-голяма за разглежданата държавна уредба.

— Коя?

— При нея е позволено на всеки човек да продава своите имоти и друг да става техен собственик. Този, който продава, продължава да живее в държавата, без да е вече някакъв неин член: нито е търговец, нито е занаятчия, нито е конник, нито тежко въоръжен, но се нарича беден и нямащ нищо.

— На първо място е това зло — рече той.

552b — Това наистина не се забранява в държавите с олигархическа уредба, защото в противен случай не би имало, от една страна, пребогати люде, а, от друга страна, напълно бедни.

— Правилно.

— Обмисли и следното. Ако един човек е богат и щедро пилее, по-голяма ли полза би имало тогава за държавата по отношение на това, за което сега ние говорихме? Или той само би изглеждал, че е между управниците, а в действителност нито е бил управник, нито неин служител, но само разсипник на готово богатство?

552c — Така е — рече той. Само би изглеждал, а в действителност няма да бъде нищо друго освен разсипник.

— Искаш ли да кажем — продължих аз, — че както в медената пита търтеят е болест за пчелното семейство, така също и един такъв човек в обществото подобно на търтей е болест за държавата?

— Съвсем вярно, Сократе — рече той.

— Не е ли вярно, Адиманте, че бог е създал всички крилати търтеи без жила, а пешите търтеи е създал едни също без жила, а други с опасни жила? Нали 552d тези, които са без жила, завършват живота си в старост като бедни, а всички, които са с жила, са наречени престъпници?

— Съвсем вярно — рече той.

— И така ясно е — продължих аз, — в държава, в която виждаш бедни, на същото място има и прикрити крадци, джебчии, светотатци и майстори на всички подобни злини.^[2]

— Ясно е — рече той.

— Но какво? В държавите с олигархическо управление ти не виждаш ли бедни?

— Почти всички освен управниците — рече той.

552e — Нали ние мислим — продължих аз, — че в тия държави има много злодеи с жила, които усърдно със сила биват обуздавани от властите?

— Разбира се, мисля — рече той.

— Няма ли да кажем, че такива хора се появяват там поради липса на образование, поради лошо възпитание и поради несъвършената държавна уредба?

— Ще кажем.

— Такава е държавата с олигархическото управление и такива недостатъци има, а възможно е и по-големи да има.

— Почти е така — рече той.