Платон
Държавата (18)

Премахване на богатството и бедността

II. Струва ми се, че ти говориш добре — рече той.

— Но ще сметнеш ли ти — продължих аз, — че говоря вярно и това, което е сродно с казаното?

— Кое впрочем?

421d — Помисли дали това нещо вреди така на другите, които са полезни за народа, та да станат лоши?

— Кое е това нещо?

— Богатството и бедността — отговорих аз.

— По какъв начин?

— Ето по какъв: Смяташ ли ти, че забогателият грънчар ще има още желание да се грижи за своето изкуство?

— Никак не смятам — рече.

— Няма ли той да стане по-ленив и по-немарлив, отколкото е бил по-рано?

— Ще стане.

— Нали ще стане по-лош грънчар?

— И това ще стане — отговори той.

— Този пък, който поради бедност не може да си достави необходимите инструменти и всичко друго, 421e нужно за неговото изкуство, нали ще произвежда по-лоши предмети, а своите синове или другите, които ще учи, ще направи твърде лоши занаятчии?

— И още как.

— Значи както от бедността, така също и от богатството произведенията на изкуствата и самите занаятчии стават по-лоши.

— Очевидно.

— Както изглежда, ние открихме други неща, които стражите трябва да пазят по всякакъв начин да не проникнат незабелязано за тях в държавата.

— Какви са тия неща?

422a — Богатството и бедността — отговорих аз. — Първото поражда разкош, безделие и стремеж към нови неща, а второто пък създава малодушие и пороци наред със стремеж към нови неща.

— Наистина това е така — рече той. — Но, Сократе, ами по какъв начин държавата ни ще бъде в състояние да води война, щом е лишена от пари, особено ако бъде принудена да води война с голяма и богата държава?

— Явно е — рекох, — че с една е по-трудно, но с две такива държави е по-лесно.

422b — Защо пък говориш това? — попита той.

— Първо — казах, — ако трябва да се води сражение, нали опитните в сражение ще се сражават с богати мъже?

— Да. Това е така — рече той.

— Но, Адиманте — продължих аз, — ако опитен в юмручен бой боец, подготвен най-добре, ще се бие с двама, които не са юмручни бойци, но са богати и затлъстели, нали смяташ, че за него ще бъде лесно да се бие?

— Възможно е, особено ако не става схватката едновременно с двамата — рече той.

— Защо не, ако той — казах аз, — отстъпвайки пред първия, който го напада, из един път се обърне 422c и го удари, особено ако това често прави при слънчев пек и зной? Нима, ако е такъв, той няма да усмири и повече от споменатите?

— Това би било естествено и никак няма да е чудно — рече той.

— Но смяташ ли ти, че богатите имат повече знание и опитност в юмручния бой, отколкото във военното изкуство?

— Смятам — отвърна той.

— Следователно нашите бойци, както е естествено, лесно ще се сражават с двойно и тройно повече бойци от себе си?

— Съгласявам се с тебе — рече той, — понеже говориш вярно.

422d — Но ако те изпратят пратеничество до друга държава и кажат истината: „Ние за нищо не употребяваме златото и среброто, нито ни е позволено да го имаме, а на вас е позволено; като воювате заедно с нас, вие ще имате богатствата на другите“, то мислиш ли, че някои, като чуят това, ще предпочетат да воюват против силни и зли кучета вместо заедно с кучета против тлъсти и кротки овци?

— Не смятам — рече той, — но ако парите на другите държави биха били събрани в една държава, 422e помисли дали тая държава няма да стане опасна за небогатата.

— Щастлив човек си ти — продължих аз, — щом смяташ, че заслужава да говорим за някоя друга държава освен за тая, която ние основаваме.

— Но защо не? — попита той.

— Ние трябва — казах аз — да назоваваме другите в множествено число, защото всяка държава от тях е от много държави, а не както има държава на играещите^[1]. Колкото и да е малка държавата, в нея 423a има две враждуващи помежду си държави. Едната е държавата на бедните, а другата — на богатите. А във всяка една от тях пък има много други. Ако ги нападнеш като една държава, би сбъркал напълно. Ако пък нападнеш на държава като на много държави, като принадлежащото на едните даваш на другите, например парите, властта и самите хора, ти ще имаш много съюзници и малко врагове. Докато твоята държава се урежда мъдро, както сега се определи, тя ще стане възможно най-силна. Говоря не че ще изглежда, но в действителност ще стане твърде 423b силна, дори да има само хиляди защитници. Ти лесно не ще можеш да намериш такава силна държава нито сред елините, нито сред варварите. А такива, които изглеждат по-силни от тази, има много. Или ти не мислиш така?

— Заклевам се в Зевса — рече той.