Метаданни
Данни
- Серия
- Private (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564
История
- — Добавяне
96.
Отпуснах ръце на презрамките на нощницата й, после ги смъкнах до раменете. Не повече. Само за разпалване на апетита. Колийн продължаваше да се усмихва, когато разкопча колана ми и ме съблече. После ме сложи да седна, свали ми обувките и чорапите и ме бутна назад върху леглото си.
— Господи, колко обичам това тяло — каза тя. — Наистина. Бог да ми е на помощ.
Не очаквах точно това, когато позвъних на вратата й, но ето на: бях гол на чаршафите й, щамповани на цветя, и гледах как Колийн измъква фибите от косата си. Тази завеса от уханна черна коприна падна на раменете й, като първо скри, а после откри гърдите й.
Тя се наведе над мен и косата й ме погъделичка по лицето, после ме целуна силно и продължително. Беше великолепно. Колийн се плъзна в леглото и започна да се извива по тялото ми, а хладната й кожа се плъзгаше върху моята, като първо се отдръпваше, а после се притискаше в мен.
Обхванах тесните й хълбоци — усетих убождане от високи токчета под гърба си — и проникнах в нея.
Умът ми се изчисти, а мислите за сън изчезнаха без следа. Сърцето ми се изпълни с любов, любов и благодарност, и екстаз, а после, след около десет минути, с освобождение — и за двамата. Отдръпнах се от тялото на Колийн и потънах в леглото.
Потта започна да съхне по тялото ми и в този момент, колкото и да не ми се вярваше, Колийн се разплака.
В съзнанието ми проблясна разкаяние. Не бях способен на повече разкаяние през този ден, нито капка повече, но това чувство се разтвори, заменено първо от срам, а после от съчувствие към Колийн.
Прегърнах я, докато тя тихо хлипаше на гърдите ми.
— Какво има, Колийн?
Тя отрицателно поклати глава.
— Сладурче, кажи ми какво става. Искам да разбера. Ето ме, слушам те.
Колийн се изтръгна от прегръдките ми. Обувките й изхвърчаха настрани и се удариха в ъгъла. Вратата на банята се отвори и чух шум от вода. Няколко минути по-късно Колийн излезе с дълга нощница и си легна.
— Как се изложих — каза тя.
— Кажи ми. Моля те.
Колийн легна по гръб и се загледа в тавана, а аз отпуснах ръка на корема й.
— Трудно ми е, Джак. Понякога ми става толкова тъжно. Виждам те само в полунощ, при това не всяка вечер. Работя с теб в офиса. А междувременно?
— Съжалявам.
Не можех да й кажа, че нещата ще се променят. Бяхме притиснати до стената и аз нямах друг избор, освен да кажа истината.
— Само това мога да ти дам, Колийн. Не мога да продължа. Не мога да се оженя за теб. Трябва да спрем с това.
— Значи не ме обичаш, нали, Джак?
Въздъхнах. Колийн ме прегърна, докато я галех по косата.
— Обичам те. Но не по този начин, по който имаш нужда.
Стана ми толкова мъчно, колкото и на нея, и трябваше да се измъкна от прегръдките й.
— Остани, Джак. Вече съм добре. Вече е неделя сутрин. Чисто нов ден.
— Трябва да се прибера и да поспя. Днес ще работя… Всеки момент ще гръмне историята с националната футболна лига. Чичо ми разчита на мен. Обещах му.
— Разбирам.
Събрах си дрехите от пода и се облякох на тъмно. Колийн вторачено гледаше в тавана, когато я целунах за довиждане.
— Ти не си лош човек, Джак. Винаги си бил честен с мен. Никога не ме лъжеш. Желая ти хубав ден.