Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (77)

76.

Джъстин възприе всичко това наведнъж. Жената в джакузито изпищя, после закри малките си гърди с ръце. Лицето на Боби се изкриви от гняв и той извика:

— Джъстин! Не мърдай!

Зае се да търси очилата си на ръба на джакузито, докато дамата му, яркорозова от горещата вода, викна към него:

— Дай ми халата! Моля те, искам си халата!

Джъстин вече беше познала голата жена. Беше Мариса, жената, с която той уж се беше разделил преди повече от година, която вече не обичаше, която се беше преместила във Финикс и която всеки момент щеше да подпише документите за развода.

Вътрешностите на Джъстин сякаш се втечниха, а после замръзнаха. Беше ужасно разочарована и обидена. Искаше й се да избяга, но щеше да е по-добре да получи отговори на въпросите си.

Представяше си какво прави тук Мариса Петино, но въпреки това се налагаше да попита.

— Казвам се Джъстин Смит. Съжалявам, че ви притесних. Мислех, че Боби ще е сам.

Мариса притисна халата си към гърдите и яростно се обърна към съпруга си:

— Боби, коя е тази жена?

Джъстин отговори вместо него:

— Двамата с Боби се срещаме от… колко време, Боби? Около година?

Боби беше омотал една хавлия около кръста си. Очилата му вече бяха на носа, макар и накривени. Изглеждаше така, сякаш е загубил самообладанието си в джакузито, а Боби мразеше да се чувства така.

— Дявол да го вземе, Джъстин. Това е някаква проклета лудост, не разбираш ли? Хайде, тръгвай си. Ще те изпратя до портала.

Джъстин не му обърна внимание, а продължи да разговаря с Мариса:

— Малко търпение, моля ви. Боби каза ли ви, че ще се кандидатира за губернатор?

— Разбира се, че ми каза. Какво искате да кажете с това, че се срещате? И в момента?

Боби застана между Мариса и Джъстин, а лицето му беше силно почервеняло. Джъстин си помисли, че може да я удари.

— Ако знаех, нямаше да ти казвам — каза той. — Не биваше да идваш тук, без да се обадиш.

— Обичах те — каза Джъстин. — Вярвах ти.

— Никога не съм ти обещавал нищо. Не съм те лъгал.

Джъстин го зашлеви и видя отпечатъка от ръката си върху бузата му.

— Всичко е било лъжа — каза тя. — Не разбираш ли?

Мариса Петино стисна халата си и се обърна към своя съпруг.

— Вече разбирам, Боби. По-добре изглежда да се кандидатираш за губернатор със съпругата си, отколкото с приятелката си.

— Моля те, Мариса, да поговорим за това по-късно — каза Боби.

— Не искам да има „по-късно“. Благодаря ти, Джъстин. Оценявам това, че ми припомни каква змия всъщност е моят бъдещ бивш съпруг.

— Моля — отговори Джъстин.

— Ще ме закараш ли? — попита я Мариса. — Колата ми остана на паркинга на хотел „Бевърли Хилтън“. Ще се облека за две минути. Колкото до теб, Боби, надявам се да хванеш шибана проказа и да пукнеш.

— Колата ми е паркирана до пътя — отвърна Джъстин на Мариса. — Син ягуар. Ще те чакам вътре.

После се обърна към Боби:

— Пожелавам ти късмет в предизборната кампания за губернатор, Боб. И никога повече не ми се обаждай.