Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (71)

70.

Ето това беше още една причина, заради която Private беше най-доброто място за работа на Джъстин и най-доброто място за разследване на убийство. В полицейската лаборатория щеше да мине цяла вечност, докато изследват проба от ДНК. Имаха толкова много случаи, че трябваше да се чака на безкрайна опашка. В Private това щеше да отнеме само двайсет и четири часа от началото до резултатите. Криминологичната им лаборатория беше частна собственост на Private, а разследването на убийството на Уенди Борман беше задача от първостепенна важност.

В четири сутринта подземното ниво на сградата беше залято от ярка изкуствена светлина. Екипът на Сай работеше вече двайсет часа без прекъсване, за да изследва дрехите на Уенди Борман, които бяха престояли пет години в склада за веществени доказателства на полицейското управление в Лос Анджелис.

Дрехите бяха опаковани както трябва, след като полицаите бяха открили тялото на Борман, но дъждът и боклуците вече бяха замърсили следите. И все пак, след убийството се беше появило по-чувствително оборудване, както и нова техника за откриване на следи с ДНК анализ.

Сай вярваше в щастливия край на приказките и неговият оптимизъм му помагаше да преодолява пустинята от едни и същи операции, неясни резултати и открития с отрицателен знак.

Той беше наредил да изследват дрехите на Борман под лявата мишница на трикотажната тениска и в гънката на един чорап — места, които не бяха достигнати от дъжда.

След като отдели ДНК от материала и я копира в термален циклометър, Сай пусна пробите за изследване в един инструмент, който беше с габаритите и формата на офисен ксерокс. Инструментът работеше по метода на капилярната електрофореза, при която изходният материал преминаваше по дълъг, микроскопично тесен тунел, или капиляр, в който ДНК се оцветяваше с боя в зависимост от големината на предизвикания електрически разряд. Резултатът излизаше под формата на електрофореграма, която можеше да се сравни с националната база данни за ДНК.

Образът на Кат беше на един от мониторите на бюрото на Сай. Той хвърли поглед към нея, за да й разкаже как върви работата.

— Още ли си тук, сладурче?

— Забравяш за часовата разлика, Сай — отговори тя. — Има други неща, които трябва да правя по това време.

— Например? Кажи едно.

— Каквото и да е ще бъде по-полезно, скъпи. Да пусна програма за дефрагментиране на твърдия диск. Да си подредя бележките за данъците. Да отида на приятен обяд с Хелга, която ненавиждам… Сай! Погледни интегратора си. Имаш нещо!

Сай погледна разпечатката. В графиката имаше един пик, а след това още един. Това беше истинско шибано чудо: бяха идентифицирани две проби от един и същ източник, и двете с Y-хромозоми.

Всъщност това не беше чудо, а бомба.

Сай се обърна към Кит-Кат и зяпналата му уста се изкриви в усмивка.

— Двама мъже са пипали дрехите на Уенди Борман. Можеш ли да повярваш, Кат? Имаме доказателства. Прекрасни, солидни веществени доказателства.

— Явно ти нося късмет — каза Кат.

— Бейби, ти си истински талисман.

— Добре, моля и пак заповядай, но сега ще тръгвам.

— Почакай малко, докато пусна профилите за проверка в системата.

— Търсиш игла в купа сено — каза Кат. — А освен това чак до хоризонта се виждат други купи сено. Докъдето стига погледът.

— Можем заедно да убием времето — каза Сай. — Обичам да си тук с мен.

Кат се усмихна.

— Добре. Хайде да потанцуваме, хубавецо.