Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (52)

51.

Колийн живееше в малка къща под наем в Лос Фелис — уютен квартал с ниски сгради и еднофамилни жилища, построени нагъсто.

Останахме в колата ми и аз й обясних защо не мога да остана тази вечер, макар че празнувахме рождения й ден. По улицата се виждаха хора, които разхождаха кучета, гонеха се деца, които викаха едно след друго. Идилия. Колийн сведе поглед към сплетените си ръце и малкия златен часовник, който проблясваше на светлината на уличните лампи.

— Двамата с Рик летим за Лас Вегас след един час — казах й аз.

— Няма нужда да ми казваш. Нали аз организирах пристигането на летище „Маккарън“, Джак.

— Отиваме по работа, Колийн. Няма да ходя на казино.

— Всичко е наред, Джак. И без това тази вечер трябва да уча. Нямаше да бъда много забавна компания. Още веднъж ти благодаря за чудесния рожден ден и за подаръка. Това със сигурност е най-хубавият часовник, който съм имала.

Тя леко ме целуна по устните и се протегна да отвори вратата.

— Ще те изпратя — казах аз.

Колийн се облегна, докато й отворя вратата на колата, после излезе, без да ме поглежда. Тръгнах до нея по алеята, до която имаше тясна градинка с избуяли розови храсти и лавандула. Колийн намери ключовете си.

— Лек полет.

— Ще се видим утре сутринта — отговорих аз.

После се върнах по уханната алея до колата си. Чувствах се ужасно, че трябваше да я оставя тази вечер, но нямах друг избор.

В къщата светна. Проследих как Колийн минава от антрето в кухнята и оттам в малката дневна, където скоро щеше да седне пред компютъра с чаша чай и включено радио, за да й прави компания. Представих си как поглежда новия си часовник и мисли за всички неща, които можеше да ми каже и които щеше да ми каже утре.

Запалих колата и потеглих. На първия светофар се обадих на Рик.

— Как си? — попитах.

Рик не беше в настроение след инцидента в имението на Гленда Трийт.

Дел Рио е най-коравият човек, когото познавам, и със сигурност не му беше лесно да приеме такъв бой.

— Точно тръгвам — отговори той. — Би трябвало да съм на летището след двайсет минути, ако няма задръстване.

— Само да ти напомня — казах аз. — Вземи си пистолета.

— Аха. И ти си вземи твоя, Джак.