Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

89.

През последните няколко дни Джъстин не спираше да се мята между безсмислен оптимизъм и безнадеждно отчаяние. Ако можеше да се вярва на съобщенията по електронната поща, които Сай и Мо-бот бяха открили на компютъра на Джейсън Пилзър, „Уличните изроди“ се канеха да извършат следващото си убийство само след броени дни. И трябваше някак си да ги спрат.

Джъстин си представяше мишената им съвсем ясно: някоя тийнейджърка, която беше или твърде самоуверена, или твърде наивна, но във всеки случай можеше да бъде измамена да дойде на опасна среща, на която да намери смъртта си. Джъстин получаваше главоболие, когато си помислеше за това. Усещаше, че вече е съвсем близо до убиеца, но въпреки това все още можеше да се провали.

От друга страна, Кристин Кастиля беше тласък в правилната посока. Имаше причина да се надява, че тя можеше да помогне на Private да изпреварят убийците преди понеделник, когато трябваше да загине още едно момиче.

Джъстин паркира колата си на оживената пресечка на „Мелроуз“, където се беше уговорила да се срещне с Кристин. Беше пристигнала с десет минути по-рано. По улицата имаше много коли и въздухът беше мръсен. Джъстин усили климатика, после извади блекбърито от дамската си чанта и го остави на таблото. Огледа улицата и забеляза хлапетата, които се движеха на групички по тротоара. Но нито едно от тях не беше Кристин.

Когато мина дванайсет на обяд, в главата на Джъстин се загнезди неприятна мисъл, която започна да набира сила. Кристин се беше опълчила на майка си, като се беше съгласила да се срещнат. Това беше проява на смелост от нейна страна. Но дали момичето не си беше променило решението? Или може би с Кристин се беше случило нещо?

Към дванайсет и петнайсет Джъстин вече не се съмняваше. В дванайсет и трийсет тя се обади в Private и провери съобщенията си. Кристин не се беше обаждала.

Джъстин хвърли телефона обратно на таблото. Главоболието протягаше пипала навътре и в двете й мозъчни полукълба. Много й се искаше да поговори с Джак. Но беше опасно да се срещат извън офиса. Кафето с него в „Роуз“ рязко беше събудило старите й чувства и я беше накарало да си спомни с носталгия за живота им преди.

И двамата бяха постъпили толкова глупаво в миналото. Беше си помислила, че ще успее да го накара да се отвори и да й признае чувствата си. Но Джак очевидно не беше способен на такава интимност, а Джъстин не можеше без нея.

Беше му купила порцеланова чаша за кафе с усмихнато лице и надпис: „Аз съм добре. Честно. А ти как си?“. Джак се беше засмял и беше използвал чашата, но продължаваше да държи голяма част от себе си заключена и далеч от нея. Така и не разбираше защо беше добре да говори за това, което чувстваше. Сякаш нямаше нужда да го прави.

Джак беше страхотен и го знаеше. Жените го ласкаеха, оправяха си косата, като го видеха, докосваха го уж неволно и му даваха телефонните си номера. Джак винаги се беше отнасял скромно към външността си, вероятно защото можеше да си го позволи.

Двамата се бяха скарали, бяха се сдобрили по впечатляващ начин, бяха се скарали отново и когато се бяха разделили за трети или за четвърти път, Джак беше преспал с една актриса. Поради тази причина Джъстин и Боби Петино на свой ред бяха прекарали една забележителна нощ, посветена на чисто сексуалното привличане между тях — и Джак беше разбрал за това. Естествено, че беше разбрал — Джак знаеше тайните на всички.

Джъстин и Джак отново се бяха сдобрили, но и двамата вече си бяха причинили толкова болка в тази връзка, че отношенията им бяха обречени. Бяха се разделили за последен път преди една година и сега всяка мисъл за евентуално събиране носеше със себе си увереността как ще завърши всичко…

Тя се стресна, когато някой почука на прозореца.

Кристин Кастиля, която изглеждаше бледа в черното си горнище с качулка, притеснено се огледа нагоре и надолу по улицата, после отвори вратата на колата и се качи.

— Доктор Смит, хрумна ми една идея — каза несигурно Кристин. — Може би трябва да отидем в онова кафене, където тогава видях онези момчета?

Джъстин се усмихна на Кристин. Надеждата разпери величествените си широки криле и полетя.

— Това е отлична идея — каза Джъстин.