Метаданни
Данни
- Серия
- Private (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564
История
- — Добавяне
114.
Джъстин се облегна на стената на стаята за разпити, докато гледаше как Нора Кронин безстрашно и уверено провежда разпита на Рудолф Крокър.
Младият мъж седеше срещу нея. По лицето му имаше няколко шева, но с изключение на това изглеждаше едва ли не щастлив, сякаш адски се наслаждаваше да бъде център на вниманието.
Когато поглеждаше към Джъстин, той се усмихваше широко, все едно искаше да каже: „Загазила си, госпожичке. Виж кой е на моя страна: Бери Хънт, адвокатът на звездите“.
Бери Хънт изглеждаше по същия начин на живо, както по телевизията: в началото на четирийсетте, с къса тъмна коса и кожа, бяла като порцелан. Сивият й костюм беше от фина вълна, а на шията си носеше огърлица от сиви тихоокеански перли.
Хънт вече беше казала на Нора и на началниците й нагоре по веригата, че да, можеше да им се размине за това, че бяха задържали Крокър за възпрепятстване на органите на реда. Но веднага след като беше обвинен в тази дребна простъпка, щяха да определят гаранция и клиентът й щеше да бъде освободен.
Междувременно тя подготвяше дела срещу всички, замесени в арестуването му, които щяха да сложат край на кариерите им. Когато го каза, тя се усмихваше мило.
— Господин Крокър, отново се извинявам за щетите, които понесохте, но трябва да разберете, че според нас вие държахте пистолет на предната седалка на микробуса.
— Да, добре. Но аз не държах пистолет там, така че ще ви съдим за незаконно нападение срещу мен, нали така, Бери? И ще спечелим милиони.
— Руди, остави лейтенантката да се изкаже. Нека просто да чуем какво иска да ни каже.
— Прякорът ми е Руд — каза Крокър. — Като „груб“.
— Господин Крокър, освен това се надяваме, че разбирате и още нещо — продължи Нора, все едно „Руд“ изобщо не се беше обадил. — Когато влязохме в микробуса, ние открихме доста заплашителна сцена.
— Нищо от този микробус не може да бъде използвано пред съда — каза адвокатката. — Клиентът ми не е бил въоръжен. Така че вие не сте имали основание да претърсвате превозното му средство. Какво друго имате?
— Нека да поговорим за микробуса, госпожице Хънт, става ли? Стените му бяха облепени с дебел черен найлон, а вътре открихме кутия за инструменти с електроди и клампи. Така че се налага да зададем въпроса, за какво са били подготвени тези инструменти. Всеки разумен човек, особено след като е видял труповете на тринайсет убити момичета и начина, по който са били умъртвени, може да си помисли, че микробусът е бил облепен с найлон, така че да не се изцапа от телесните течности, докато вашият клиент измъчва и убива поредното младо момиче.
— Просто предпочитам да поддържам микробуса в идеално състояние, за да мога да го препродам — каза Крокър, но усмивката му се беше стопила, поне временно.
— Не казвай нищо — предупреди го Хънт. — Детектив Кронин стреля в тъмното, с халосни патрони.
— Да, но вече имам и истински бойни патрони — каза Нора. — А тук става все по-светло и приятно.
Тя отвори папката пред себе си и обърна най-горния лист, така че Хънт и Крокър да могат да видят доклада от лабораторията на Private.
Хънт си сложи очилата.
— Това е анализ на ДНК — каза тя.
— Точно така — потвърди Нора Кронин. — Няма нужда да отговаряте на никакви въпроси, господин Крокър, защото аз не ви задавам въпрос. Просто уведомявам адвоката ви с какво разполагаме, така че да може да ви защитава срещу обвиненията, които ще отправим срещу вас. Този доклад с положителност идентифицира вашата ДНК с пробата от ДНК, открита по тениската на Уенди Борман.
— Извинявам се — каза Хънт. — Коя е Уенди Борман?
— Разкажете й, господин Крокър. Впрочем няма нужда. Аз ще й разкажа. През 2006 година едно седемнайсетгодишно момиче на име Уенди Борман е зашеметено с електрошоков пистолет на улицата. След това господин Крокър я е хванал под мишниците, а неговият приятел господин Фицхю — за глезените, и двамата са я хвърлили в един микробус.
— Един ден по-късно Уенди Борман е открита мъртва. Дрехите й са съхранени правилно от полицията и пробите от ДНК, открити по чорапите и тениската й, съвпадат напълно с ДНК-то на господин Фицхю и на вашия отвратителен клиент.
— Отвличането на Уенди Борман е извършено пред свидетел — продължи Нора. — Свидетелката може да идентифицира вашия клиент без никакво съмнение и е готова да даде показания пред съда.
Адвокатката възрази:
— Имате ли доказателства, че моят клиент има нещо общо със смъртта на това момиче, лейтенант? Докосването и убийството са две съвсем различни неща.
Нора се обърна към Джъстин и каза:
— Доктор Смит. Ще разкажете ли на госпожица Хънт?