Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (31)

30.

Когато пристигнах в офиса на следващата сутрин, на рецепцията ме чакаха не една, а цели две двойки знаменитости. Техният финансов мениджър се беше обадил, за да предупреди, че ще пристигнат.

Звездата с най-впечатляващата външност беше Джейн Хоук, иконата на рок музиката, която беше с пиърсинг, татуировки и дрехи в пет различни нюанса на виолетовото. От дясната й страна седеше нейният съпруг, екшън звездата Итън Тау. Беше облечен с каубойски дрехи — включително скъпи кожени ботуши „Лучезе“.

Срещу тях бяха седнали звездите на тениса, Жанет Колтън и Ларс Лундстрьом: руси, почернели и атлетични в най-добрите традиции на натурализираните европейци в Лос Анджелис.

Когато се настаних, Колийн покани двойките в кабинета ми и ги попита дали искат кафе или чай. После ми се усмихна вяло и попита:

— Има ли нещо друго, Джак?

— Не, всичко е наред — отговорих аз.

Но дали наистина беше така?

Тя затвори вратата след себе си с почти недоловимо щракване.

— С какво мога да ви помогна? — попитах аз и се облегнах назад, за да ги изслушам.

Жанет Колтън заговори първа:

— Темата е малко неприятна.

Солидният й наглед съпруг, шампионът по тенис от Швеция, сплете пръсти в скута си.

Джейн Хоук си сложи захар в кафето и каза:

— Хайде, Жанет. От всички нас само ти можеш да разкажеш всичко, както трябва, от първия път.

По лицето на Жанет Колтън пробяга болезнена сянка. Не можех да предположа какво ще ми каже, дори от това да зависеше животът ми. Какво правеха те четиримата в Private?

— Двамата с Итън сме влюбени един в друг — каза тя, като говореше за съпруга на Джейн Хоук.

Погледнах рок звездата, която пиеше кафе. Ръцете й не трепереха. Опитвах се да избягвам случаите с разводи. Имаше много частни детективи, които си падаха по тях и бяха много по-добри в шпионирането от мен.

Думата взе Ларс Лундстрьом:

— Това не е всичко, господин Морган. Ето кое е интересното. Двамата с Джейн също искаме да бъдем заедно.

Говореше със силен акцент, но аз изобщо не се съмнявах, че е казал точно това, което искаше да каже.

Очите на Джейн Хоук проблеснаха под виолетовия грим.

— От години живеем като съседи. Сега искаме да се разменим.

Итън Тау все още не беше казал нищо. Той широко се усмихна и подхвърли:

— Не се шокирате лесно, господин Морган. Това ми харесва.

— Не ми се случва често.

Тау продължи:

— Всички сме съгласни да разменим партньорите си. Джейн ще отиде да живее с Ларс, а Жанет ще дойде да живее с мен. Но ние не сме толкова глупави, колкото може би ви звучи. Искаме да разследвате и четиримата. Не искаме нищо да остане скрито. Да няма никакви изненади. Все пак са замесени и децата.

— Разбирам — отговорих аз. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но имаме толкова много случаи, че няма да можем да ви помогнем поне до няколко седмици, ако изобщо успеем и тогава. Наистина съжалявам.

И наистина съжалявах. С удоволствие щях да поема такъв сладък случай: без кръв, черва или престрелки, само проверки и наблюдение. Много наблюдение. По този случай денонощно трябваше да работят четирима оперативни агенти.

Дадох на интересната четворка номера на Хейуд Прентис и им обясних, че не просто съм работил за него, но и той ме е научил на всичко, което знам. После ги изпратих.

Имах друга среща, за която не исках да закъснявам.