Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (9)

8.

Джъстин прекоси обширната поддържана морава с невероятната й гледка към каньона — особено красива в перлената светлина и резките сенки в 5,15 на проклетата сутрин. После се съблече по сутиен и бикини и тихо отвори портичката към тенис корта.

Взе една ракета от стойката и се зае да упражнява сервиса си, като с всичка сила изпращаше топките над мрежата и влагаше цялото си раздразнение в ударите по жълто-зелените пухкави сфери.

Десет минути след като беше започнала тренировката си, тя забеляза нещо и се обърна. Боби се беше подпрял на оградата, пъхнал пръсти в телената мрежа.

— Добре ли си, Джъстин? Часът е пет сутринта. Какво става, скъпа?

— Опитвам се да освободя натрупаната агресия, за да не избухна — обясни тя.

После подхвърли следващата топка във въздуха и изръмжа, когато стовари ракетата си върху нея.

— Остави тази ракета и ела. Моля те.

Джъстин се подчини, мина през портичката и се остави Боби да я прегърне. Той я задържа така в продължение на няколко минути, така че тя почти изпадна в унес от допира на силните му ръце.

После той каза:

— Какво ти се иска? Гореща вана, закуска или леглото?

— И трите — в този ред.

Боби съблече халата си, наметна го на раменете на Джъстин и я поведе към беседката.

— Откри ли нещо интересно?

— Освен факта, че това убийство е поредната шибана трагедия?

— Да.

— Нищо, което да мога да ти кажа. Все още не.

— Нека да се изразя по друг начин, Джъстин. Имаш ли нова теория? Каквото и да е? Докъде сте стигнали с този случай?

Джъстин се изкачи по стъпалата от тиково дърво до джакузито, свали халата и бельото си. После хвана ръката на Боби, докато влизаше във водата, от която се издигаше пара.

Тя седна вътре и се облегна на рамото му. После затвори очи и въздъхна, като остави водата да подейства.

— Трябва да имаш някаква теория — настоя Боби.

— Ето я. Убиецът страда от тежък случай на шизофрения с многобройни отделни самоличности.

Джъстин въздъхна и добави:

— И всичките му самоличности са психопати.