Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (49)

48.

Когато двамата с Дел Рио влязохме в заседателната зала, четири чифта очи ни погледнаха със смайване, а може би дори шокирано.

— Няма човешки жертви — казах аз.

— Защото щеше да има прекалено много свидетели — добави Дел Рио.

Колийн влезе в залата, за да събере поръчките ни за обяд, докато аз очертавах теорията си за връзката между Шелби Къшмън и фамилията Ночия. Тя ме погледна и зениците й се разшириха. Челюстта ми беше доста сериозно натъртена. Скулата ми беше чудесно сцепена. И това бяха само контузиите, които се виждаха на пръв поглед.

— Бяха повече от нас — обясних аз.

— Както обикновено? — попита ме тя.

— С допълнително пържени картофи — отговорих аз. — И допълнително лед.

Когато Колийн излезе, дадох думата на доктор Сай.

— Джак, с Мо вече обсъдихме това и сме съгласни. Ако убиецът на ученички примамва жертвите си с фалшиви есемеси, той трябва да разполага с безжичен достъп до мобилните им телефони, в реално време.

Мо-бот се обади на свой ред. Беше с тениска без ръкави, която разкриваше преплетени цветни татуировки. Беше трудно да си я представя в Харвард, където беше защитила докторската си степен. Тя свали бифокалните си очила и каза:

— Сай има предвид, че според нас мръсникът ги причаква на определено място, вероятно в превозно средство, което не бие на очи. Да кажем, микробус. Убиецът улавя сигнала във въздуха, получава достъп до мобилното устройство на жертвата и практически го клонира. Точно така успява да изпрати собствените си съобщения, като използва името на някой от приятелите на жертвата, както е записано в нейния телефонен указател.

— А след като може да прави това — продължи Сай, — значи може да блокира и всички други входящи и изходящи съобщения. Доколкото знаем, не съществува програма, която да може да изтегли съдържание от мобилен телефон по безжичен път.

— Но можем да си представим какво би представлявала — отвърна Мо-бот. — А след като можем да си я представим, значи може да се направи.