Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (66)

65.

Като пилот на хеликоптер от морската пехота бях обучен да забелязвам всичко и все още не бях загубил това умение. Започнах да правя снимки с общи и близки планове в апартамента на Джейсън Пилзър от фоайето навътре, като внимавах да не преча на Сай и да не стъпвам върху следите, в случай че тук наистина беше извършено убийство.

Доктор Сай работеше мълчаливо и разменяше телеграфни къси реплики с екипа си, докато използваха най-съвременното оборудване, което си струваше и последния цент от цялото състояние, което бяхме похарчили за него. От моето място изглеждаше така, все едно нищо не е пипано — което може би означаваше нещо друго. Когато Сай ми разреши, аз го последвах от стая в стая през двустайния апартамент, който беше семпло и модерно обзаведен.

Възглавниците на дивана и креслата бяха подредени, в умивалника нямаше мръсни чаши, леглото беше оправено, а дрехите в гардероба бяха в изрядно състояние. Не видях и бележка, оставена от самоубиеца.

Но забелязах едно сако, окачено на разгъваема закачалка в спалнята. Също бинт и йод на умивалника в банята.

— Съдебният лекар казва, че в стомаха му е имало ядки, няколко мартинита и болкоуспокояващи — каза Сай. — Може би е планирал да излезе на вечеря с приятелите си. Или с убийците си. Охлузванията по корема съвпадат със следите от кръв и кожа по парапета на терасата. Той се е плъзнал през парапета, което ми се струва невероятно, или поне необичайно.

— Или са го бутали малко по малко, докато не падне — казах аз. — Това ми се струва по-вероятно.

— Имаме пръстови отпечатъци — подвикна от коридора Карън Паскуале, асистентката от лабораторията. — Досега от трима души.

— Отлично — каза Сай. — А къде е компютърът му?

— Какво е това? — попитах аз и посочих към едно куфарче.

Беше почти невидимо в сенките, пъхнато между стола на бюрото и стената. Сай вдигна куфарчето с ръцете си в ръкавици, остави го на бюрото и го отключи. Куфарчето се отвори.

Вътре имаше лаптоп и вратовръзка. В страничния джоб бяха напъхани някакви документи.

И мобилен телефон.

— Това ми стига — каза Сай. — Още една безсънна нощ.

— Имаш ли нещо против веднага да погледнеш телефона? — попитах аз.

— Не, никак.

Сай отвори телефона:

— Батерията му е почти изтощена, но ще се опитам.

Застанах зад него и гледах през рамото му, докато разглеждаше съобщенията. Изведнъж Сай замръзна, сякаш се беше превърнал в камък.

— Сай?

Той ми показа един есемес, получен на телефона на Пилзър миналата сряда. Беше кратък и делови:

„Изродска вечер“, Сцила. Приготви се. Ти си наред.

Беше подписано от Чистача.

— Чакай малко — казах на Сай. — Това съобщение не трябваше ли да е изпратено от Злокобния? Нали той е връзката? Кой е този Чистач?

Сай отвори и затвори устата си няколко пъти, после каза:

— Кой е Чистача ли? Колкото и да съм гениален, ще трябва да ти отговоря на този въпрос малко по-късно.