Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (38)

37.

Разнесе се свистене на спирачки, когато микробусът се закова на място. Вратите се отвориха и Сцила, и Злокобния изкараха момичето навън, като я държаха за дългите й ръце и крака. Бързо я отнесоха надолу по улицата и я хвърлиха на земята.

С едно внезапно и стряскащо бързо движение тя свали качулката от главата си и скочи на крака. После замахна, за да разчисти мястото около себе си, и се обърна към Сцила, който беше приклекнал в бойна готовност на по-малко от две крачки от нея.

Той се ухили под ски маската, която покриваше по-голямата част от лицето му. Това момиче изобщо не приличаше на противниците, срещу които се беше изправял в „Смъртоносните командоси“. Фактът, че беше толкова истинска, беше стряскащ и вълнуващ, но най-вече беше предизвикателство за него.

— Ей, Тигърмац — каза той на момичето. — Маци-маци.

— Кой си ти? — изкрещя му в отговор Маргарита.

— Аз съм този, който ще те пробва — отговори Сцила. — Играем един срещу друг, Маргарита.

Момичето се огледа и Сцила забеляза как тя преценяваше обстановката. Бяха на булевард „Роуена“, далеч от търговските центрове и магазините, на самия бряг на изкуственото езеро — мястото беше пусто колкото тъмната страна на луната. Колите профучаваха зад оградата, която отделяше езерото от булеварда.

Злокобния и Чистача танцуваха около Маргарита и изпълняваха финтови движения, които и самият Сцила беше използвал безброй пъти във военните игри. Така целта не само се разсейваше, но и нямаше накъде да избяга.

Но в ситуация, в която някои момичета щяха да се молят за милост и да плачат, това момиче се хвърли на бой. Ръката й се стрелна напред и основата на дланта й с пукот се заби точно в носа на Сцила.

Той падна назад с болезнен вой, като се държеше с две ръце за лицето. После видя как момичето се обърна и се опита да побегне, като се стрелкаше между другите двама, сякаш търсеше пространство за стрелба между защитниците в игра на баскетбол.

Чистача протегна дългата си ръка, сграбчи момичето за косата и я събори на земята. После я пусна и отстъпи крачка назад. Не беше неговият ред.

Сцила знаеше какво трябва да направи сега. Той се хвърли право към момичето, като си представяше как ще я събори на земята и ще я стисне за гърлото — но тя се оказа много по-бърза от него.

Тя се завъртя, удари го с някакво движение от джудо и последва удара с ритник в слабините му. Той видя ритника и успя да го отклони, така че да го посрещне с бедрото си, но въпреки това адски го заболя. Следващият й удар попадна в ръката му. Дали не му беше пукнала костта?

Той избягна още няколко удара, а когато все пак успяваше да го удари, не отстъпваше. Болката вече беше започнала да го захранва с енергия — истинска болка в истинска игра на живот и смърт. Болка, която разпалваше яростта му, докато обикаляше около нея. Злокобния и Чистача я дразнеха, притискаха я и размахваха ръце.

— Ще ви запомня! — извика им тя, като истински воин и яростен противник. — Теб. И теб. И особено теб, копеле!

Сцила видя как Маргарита се завъртя да го удари, но не улучи. Той не пропусна своя шанс и я удари по тила с дланта си. После я изрита в краката.

Тя падна на земята. Вече плачеше. „Защо… защо?“ Но после отново скочи на крака. Хвърли се към Сцила и заби крака си в гърлото му. Той се свлече — и момичето видя пробойната, през която можеше да избяга от тях.

Чистача извика на Злокобния:

— Тя е твърде силна за него. — После се разсмя.

Но момичето се измъкваше. Извади пистолета от колана си и я застреля в гърдите. Тялото й отхвърча назад и падна върху Сцила. Чистача се изправи над нея.

— Беше страхотна — каза й той. — После я застреля в лицето. Два изстрела, за по-сигурно.

Злокобния пристъпи до него над убитото момиче.

— Това беше готино. А тя наистина беше страхотна.