Метаданни
Данни
- Серия
- Private (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564
История
- — Добавяне
53.
Когато на следващата сутрин отидох в Private, Анди Къшмън седеше срещу бюрото в кабинета ми. Лицето му беше много червено, а около очите му имаше ярко бели кръгове от тъмните очила — доказателство за твърде много време, прекарано край басейна. Косата му беше сресана. Беше гладко избръснат, а дрехите му бяха спретнати и чисти.
Не изглеждаше като човек, който е ударил дъното, но аз не се съмнявах, че през следващите няколко минути ще стигне дотам.
— Имаш новини за мен — каза той.
Колийн ми донесе моя „Ред Бул“ и еспресо за Анди. И двамата й благодарихме.
— Анди, трябва да ти кажа нещо. Няма да ти хареса.
— Не се тревожи, Джак. Каквото и да е, ще го приема. Затова съм дошъл.
Кимнах, все едно бях съгласен с него. После казах на стария си приятел как бяхме открили къде е работила Шелби, когато е била убита: в „Бенедикт Спа“.
Анди скочи на крака и започна да размахва показалеца си като копие:
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?! Тя да е работила там? Това са стопроцентови простотии! Това е лъжа! Някой те лъже, Джак!
Изчаках Анди да свърши своята реч и пак да седне. Разбирах защо е разстроен.
— Нямаше да ти го кажа, ако не бяхме проверили, Анди. Съжалявам. Но това е самата истина.
Лицето на Анди беше почти лилаво от ярост. Дишаше учестено и плитко.
Притесних се, че може да получи сърдечен удар в кабинета ми, може би с фатален изход.
— Тогава ми кажи защо, Джак. Обясни ми защо. Тя имаше всичко, което поиска. Господи, ние имахме много активен сексуален живот.
Той отстъпи от бюрото ми.
— Искам доказателства. Трябват ми доказателства. Ти се занимаваш точно с това, нали така? Намираш доказателства? Доказателства, Джак, доказателства.
— Снощи двамата с Дел Рио ходихме до Лас Вегас и се срещнахме с Кармайн Ночия.
Анди стреснато ме погледна:
— А той какво общо има с всичко това? Това е абсурдно, Джак. Напълно абсурдно.
— Той е собственикът на „Бенедикт Спа“. Познаваше Шелби и не отрече, че е работила за него. Но не знаеше нищо за убиеца. Или поне така каза.
— Значи ми казваш, че жена ми е била курва и лъжкиня, а на всичко отгоре е работила за мафията? Защо, Джак? Тя нямаше нужда от пари.
— Много съжалявам, Анди — повторих аз.
— Значи убиецът може да е всяка мръсна мутра с пистолет? Това ли си открил досега?
— В момента работим по това. Всички работим по този случай. И ще открием човека, който го е направил.
Анди удари с юмрук по бюрото ми.
— Знаеш ли какво? Вече не ме интересува кой го е направил. Не искам да похарча и цент повече за нея. Майната му, Джак. Майната му на всичко.
Поклатих глава.
— Помисли, моля те. Ако не открием убиеца на Шелби, полицията ще продължи да се занимава с теб.
— Нека да се занимават. Те нямат нищо срещу мен и никога няма да имат. Ти току-що се лиши от работата си, Джак. Уволнен си.
Анди събори стола си, докато се изправяше, и изхвърча от кабинета ми. На вратата едва не събори Колийн.
— Правилно ли чух? — попита Колийн.
Беше с новия си часовник.
— Той ни уволни, така ли?
— Не. Тоест, да. Сега е в шок, но ми е приятел. Ще преместим случая на Къшмън в списъка от задачи, с които се занимаваме про боно. Продължаваме да работим по него. Но вече ще работим безплатно.
— Ще се погрижа за това, Джак — каза Колийн и затвори вратата на кабинета ми зад гърба си. — А аз все още ли съм ти приятелка, Джак?