Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (59)

58.

На Круз му трябваше целия ден и част от вечерта, докато успее да стигне до кинозвездата Боб Сантанджело — и накрая се наложи да го причака пред бар „Тедис Лаундж“ като някаква малоумна почитателка, докато актьорът излезе на улицата с целия си антураж.

Круз закрачи след един телохранител на актьора и стигна до перленосивия мерцедес на Сантанджело в момента, в който колата потегли. Круз притисна значката си в затъмненото предно стъкло и колата рязко спря.

Една от задните врати се отвори и навън излезе един от телохранителите. Беше азиатец или самоанец. Много едър мъж.

— Какво обичате, господине?

— Имам само няколко въпроса, после господин Сантанджело може да продължи по пътя си.

От колата се чу глас:

— Няма проблеми.

Сантанджело седеше отзад. Беше с тен, къса кестенява коса и набола брада. Носеше кафяво кожено яке като онова, с което беше облечен в „Голямата буря“. Актьорът му направи място и Круз седна до него.

Сивата лимузина отново потегли по улицата.

— Казвам се Емилио Круз — представи се Круз. — Частен детектив.

— Какво, по дяволите…? — каза Сантанджело. — Помислих, че си истински полицай.

— Съжалявам, че те разочаровам така — отговори Круз.

— Тогава за какво става въпрос? Елън е платила да ме следят ли?

— Не познавам жена ти.

— Но явно знаеш, че се казва Елън. Кажи ми какво искаш, при това бързо. На „Гауър“ ще трябва да слезеш.

— Разследвам убийството на Шелби Къшмън.

— Божичко. Горката Шелби. Сериозно! Не можах да повярвам, когато чух за това.

— Отдавна ли я познаваш? От колко време, Боб?

— Само от няколко месеца. Беше чудесна жена. И много забавна. Виж ме само — женен съм, имам си всичко, но всъщност исках само да бъда с Шелби. Влюбих се в нея. Мисля, че наистина се влюбих.

— Къде беше по времето, когато е била убита? Извинявай, но се налага да те попитам.

— Летях до Ню Йорк с Хо — отговори той и посочи телохранителя на предната седалка. — Онази вечер бях с Джулия Робъртс в ресторант „Меркюри“. Ако се налага, можеш да провериш.

— Ще го направя. Ако трябва да посочиш някого, който е искал да навреди на Шелби, кой ще е той?

— Не знам, човече. Може би нейният дилър. Орландо някой си. Веднъж й дадох пари назаем, за да му плати. Но никога не съм виждал този боклук лично. Знам само, че доставяше на много от момичетата в спа центъра.

Актьорът се наведе към шофьора и му нареди да спре.

— Тук слизаш, господин… ъ-ъ, Круз.

Круз се усмихна и поклати глава.

— Не, върнете ме до „Тедис Лаундж“. Там съм паркирал. След като вече сме толкова добри приятели.

— „Тедис Лаундж“ — каза актьорът на своя шофьор и се обърна към Круз. — Не искам да те виждам повече.

— Само в киното, приятел.

Емилио Круз се облегна на меката кожена тапицерия. В случая поне започваше да се появява някаква логика. Шелби Къшмън, момичето със златно сърце и богат съпруг, е имало, освен всичко и дилър на наркотици. Може би е проституирала, за да плаща за пристрастяването си.

На Анди това нямаше да му хареса, нито на Джак.

На никого няма да му хареса да разбере, че половинката му е била наркоманка.