Метаданни
Данни
- Серия
- Private (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564
История
- — Добавяне
23.
Малко след дванайсет кацнахме на летище „Метрополитън“ в залива на Сан Франциско.
Взехме кола под наем и попаднахме в задръстване по магистрала „Харбър Бей“, така че пристигнахме на тренировъчното игрище на „Оуклънд Рейдърс“ с половин час закъснение за срещата ни с Фред.
Дадох визитната си картичка на охраната на входа и двамата с Дел Рио бяхме пропуснати до тренировъчното игрище с естествена тревна настилка, където професионалните футболисти упражняваха пасове и блокади. В далечния край на игрището имаше двама нападатели, които се редуваха да изпълняват удари от линията на четирийсетте метра.
Фред седеше отстрани в средата на игрището и дойде да ни поздрави. Представих му Дел Рио, като обясних, че той ще работи заедно с мен по този случай.
Чичо ми махна на няколко от най-известните играчи на „Рейдърс“ да се включат в тренировката: Бранкузи, Липскомб и нападателят Мохамед Ръгинс — професионалисти, които печелеха милиони годишно.
Господи, колко бяха грамадни!
Поговорихме за предстоящия мач със „Сиатъл“, после посветихме вниманието си на талантливия разпределител на „Рейдърс“, Джърмейн Джарвис, който също беше на игрището и упражняваше къси пасове.
— Не мога да разбера как преценява момента за дългите пасове — казах аз. — Все едно знае точно кога ще се обърне съотборникът му.
— Ти беше добър футболист в „Браун“, Джак. Хвърляше като по конец. Но по-добре, че не се опита да влезеш в професионалния футбол.
Не можех да го направя, дори да исках. Не бях достатъчно едър — или може би нямах достатъчно силна ръка. Освен това, университетите от „Бръшляновата лига“, един от които беше и „Браун“, не са най-известни със спортните си постижения.
Очите на Фред светнаха.
— Ех, Джак, какво ще кажеш двамата с Рик да похвърляте топката заедно с моите момчета?
— Луд ли си? — възразих аз. — Мислех, че ме обичаш като син.
Но Дел Рио приличаше на дете, което току-що е спечелило безплатна карта за пазаруване в магазина за видеоигри. Двамата с него излязохме на игрището и се редувахме да правим къси спринтове, докато Джърмейн Джарвис ни подаваше топката.
След като загрях, започнах да влизам в ритъм. Но точно когато се протягах да уловя един от прецизните пасове на Джарвис, неволно се сблъсках с Дел Рио, така че и двамата паднахме на тревата. Фред изтича при нас, подпря се с ръце на коленете си и през смях каза:
— Това беше прекрасно, Джак. Просто съвършено. Но сега трябва да ви покажа нещо, което не е толкова смешно.
Излязохме от игрището и минахме по един дълъг бетонен коридор и през няколко заключени врати, докато не стигнахме в кабинета на Фред. Той отключи един шкаф и извади малък сейф, пълен с дискове. На тях бяха записани всички мачове от професионалната лига, изиграни през последните двайсет и осем месеца.
— Отбелязал съм единайсетте мача, за които имаме сериозни съмнения. Гледайте ги и ще си поговорим.
После той ми каза откъде да започна издирването на мошениците, които застрашаваха бъдещето на професионалния футбол.
— Досега не съм те молил за нищо, Джак, но този път те моля наистина. Имам нужда от помощта ти.