Метаданни
Данни
- Серия
- Private (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро
Заглавие: Детективска агенция „Private“
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564
История
- — Добавяне
33.
Томи, който винаги е бил маниак на тема контрол, държеше да избере ресторанта, в който да се срещнем. „Крустейшън“ е популярно място за морска храна — виетнамска кухня, което се намира на булевард „Санта Моника“, на няколко входа от неговия офис.
Казах му, че ще бъда там след двайсет минути, и точно двайсет минути по-късно влязох в ресторанта.
Казах името си на управителката, която ме преведе по стъкления под. Отдолу се виждаше поточе, пълно с жива риба. Настани ме в „сепарето на господин Томи“ до фонтана и ми даде меню.
Разгледах го и когато отново вдигнах очи, брат ми вече се приближаваше на зигзаг през ресторанта, като спираше да се ръкува с разни хора по масите, все едно участваше в предизборна кампания.
Ако в Бевърли Хилс изобщо има нещо важно, това е да изглеждаш добре. И Томи се справяше чудесно с тази задача.
— Брат ми — каза той, когато стигна до нашата маса.
Изправих се. Прегърнахме се леко враждебно. Той ме потупа по гърба.
— Как върви? — попитах аз.
— Фантастично — отговори Томи, като се настани в сепарето. — Нямам много време. Аз ще поръчам.
Сервитьорката пристигна, зае предизвикателна поза, отбеляза как двамата сме близнаци и започна да флиртува с Томи. После взе поръчката ни от „тайното меню“. През цялото време мислите ми препускаха, докато се опитвах да измисля как да подходя към Томи с това, което знам.
— Чух, че твоят приятел Къшмън няма да го отнесе за убийството на жена си — каза той.
— Той не го е извършил.
— На колко искаш да се обзаложим? — попита брат ми.
Бизнесът на Томи, охранителна агенция Private, предлагаше телохранители на звезди и бизнесмени, които търсеха защита, обществен статус или и двете едновременно. Томи се беше възползвал от контактите на татко много повече от мен. Той се огледа и подхвърли:
— Колкото и голям боклук да беше татко, щеше да ни отнеме много повече време да стигнем дотук, ако не беше той.
— Значи наистина си добре, Томи? Радвам се да го чуя.
— Естествено. Половината от хората тук са ми клиенти, за Бога.
Томи се облегна назад и ме изгледа подозрително, докато сервитьорката ни поднесе порции задушени омари с чеснови спагети и ни попита дали имаме нужда от нещо друго.
— Добре сме, сладурче — каза брат ми на сервитьорката, после се обърна към мен. — За какво искаше да говорим?
— Разбрах, че още залагаш — казах му аз.
— Кой ти каза? Ани, онази малка…
— Не съм говорил с нея.
— … кучка — завърши той, като имаше предвид своята прекалено търпелива и всеопрощаваща съпруга и майката на сина му. — Защо й се обади, Джак?
— Не съм говорил с Ани от Коледа.
— Тя трябва да е благодарна за живота, който й осигурих — каза Томи, като счупи един омар на две с ръце. — Дрехи. Коли. Където и да отиде, хората се отнасят с нея като с принцеса. Ще се наложи пак да й обясня защо не трябва да си отваря устата.
— А тя знае ли, че дължиш на мафията шестстотин хиляди долара, Томи? Защото съм готов да се обзаложим, че не си й казал за това.
— Това не е нейна работа, юнако. Нито пък твоя. Ако съм се забъркал в нещо, сам ще се оправя. Не се съмнявай в това.
— Иска ми се да можех да ти повярвам.
— Върви по дяволите. Не ме търси повече, става ли? Една картичка за Коледа е достатъчна. А още по-добре ще бъде, ако няма дори картичка за Коледа.
Томи хвърли салфетката си на масата и изхвърча навън.