Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (104)

103.

Кармайн Ночия ме беше попитал какво искам. Почувствах се като в приказка, в която вълшебният дух е готов да изпълни едно желание на героя — само трябваше да внимавам какво си пожелавам, за да не се окаже, че съм разменил кон за кокошка.

— Аз демонстрирах добра воля — отговорих. — Изчистих един проблем, който вие дори не знаехте, че имате. Искам баща ти да разбере какво съм направил. Нека да обясня какво имам предвид. Нито вие ще изчезнете изведнъж, нито ние. Нека да приемем това.

— Искаш договор за ненападение. Примирие между твоята и моята организация. Да не си пречим взаимно.

— Общо взето. Но освен това искам да разбера кой е поръчал убийството на Шелби Къшмън.

Ночия се усмихна. Беше съвсем лека усмивка, но изглеждаше истинска.

— Няма по-добър приятел — каза той. — Няма по-лош враг.

Очаквах да каже всичко друго, но не и това. Думите на Ночия бяха един от девизите на морските пехотинци. „Няма по-добър приятел. Няма по-лош враг“. Също като Дел Рио и мен самия, Кармайн Ночия беше служил в морската пехота.

— Искате ли нещо за пиене, момчета? — попита ни той. — Или може би да останете за вечеря? Можем да поговорим, докато вечеряме.

— Много благодаря, но става късно. Освен това ще трябва да пилотирам.

Ночия кимна, изправи се и ни помоли да го последваме в стаята за билярд. Когато влязохме, той се обърна към мъжете около масата:

— Разходете се, момчета.

Стаята опустя. Над билярдната маса имаше брояч за резултата, но Ночия го подмина и спря до черната дъска, окачена на стената. На нея беше записана дълга поредица от победи.

Ночия взе една гъба от дъската и изтри няколко телефонни номера, които бяха написани в ъгъла.

Беше обърнат с гръб към мен, когато заговори отново:

— Имаме партньор в редица строителни проекти: хотел в Невада, няколко търговски центъра в Лос Анджелис и Сан Диего. Той дойде при нас с една молба. Нямахме друг избор, освен да се съобразим с нея.

Гледах като омагьосан, когато той започна да изписва името с парче креда за билярдните щеки.

Отначало помислих, че ще нарисува стрелка от името на партньора към човека, който беше дал поръчката за убийството. Но той не го направи.

Вместо това Кармайн Ночия написа името на дъската и каза:

— Това е човекът, който поръча убийството на твоята приятелка Шелби Къшмън.

Когато се увери, че съм прочел написаното, той се изплю на гъбата и изтри името от дъската. После ни изпрати до вратата, пожела ни приятна вечер.

И ми стисна ръката.