Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (13)

12.

Джъстин ме познава по-добре от всички на света, включително Дел Рио и дори брат ми. Двамата живяхме заедно в продължение на две години, а след като се разделихме, останахме близки. Двамата сме най-добри приятели, които си споделят всичко. Разказвал съм на Джъстин дори за всекидневните обаждания със заплахи. Тя е единствената, която знае за това. Мъртъв си, Джак.

Джъстин протегна ръка под стола си, извади една синя раница и я сложи на конферентната маса.

— Това ли е чантата на Кони Ю? — попитах аз.

Джъстин кимна:

— Ще я предам на полицейското управление в Лос Анджелис веднага щом ние свършим с нея. Ще ни бъде по-полезна, отколкото на тях. Не знаем дали убиецът е допуснал грешка, или това е примамка.

После тя описа младата жертва и сцената на престъплението с мъчителни подробности, като се напрягаше все повече с всяка следваща дума. Говореше със свито гърло и накрая млъкна. Поклати глава и преглътна тежко, после се извини и продължи.

Но продължи.

Измъчвах се, когато виждах колко я тормози този случай, дори само по тази причина исках да заловя убиеца поне толкова силно, колкото го искаше и тя. Всички го искахме.

— Нека да повторя, Джак. Този психопат убиец, който и да е той, не е първият, който използва различни методи — но това се случва рядко. Повечето убийци от този тип си имат модел и се придържат към него. Моделът описва настроението на убиеца, а понякога и характера му. А тези убийства са различни. Това е откачено. Не съм виждала такова нещо преди. Когато застреляш някого, това е дистанцирано. Когато го запалиш, това е сексуално престъпление. Когато го удушиш, това е лично. А в случая имаме и трите метода, както и още много други. Не виждам как се развива този убиец и все още не мога да си го представя. Не отговаря на нито един профил, който познавам. Единствената добра новина е, че Круз намери тази малка чанта.

— Беше на брега на реката, в сенките под моста — обясни Круз. — Може би убиецът се е изплашил от нещо, за да я захвърли така. Може би има свидетел, за когото все още не знаем.

Доктор Сай продължи оттам, докъдето беше стигнал Круз. Беше облечен с червена хавайска риза, шорти в цвят каки и джапанки — една от обичайните му униформи.

— Проверих за отпечатъци всички шибани нещица в чантата на момичето — каза той. — Имаше петна по портфейла на Кони и един ясен частичен отпечатък, но не излезе нищо в базата данни. Този отпечатък може да бъде на всеки — на някоя приятелка на Кони или на убиеца, но който и да го е оставил, този човек никога не е бил арестуван, не е преподавал в училище, не е служил в полицията или в армията.

— Жалко — каза Круз. — Надявах се на нещо повече от това.

Сай продължи:

— Но не всичко е загубено. Истинският джакпот е мобилният й телефон, приятели. Мо-бот пристигна в четири сутринта и успя да изтегли всичко от паметта му.

— Намери ли нещо, Мо? — попита Джъстин.

— Имаше цяла лавина от есемеси — отговори Мо-бот.

Беше изключителен компютърен специалист и сама се беше провъзгласила за майката в семейството на Private. Беше на петдесет и няколко, но годините не й личаха — имаше татуировки, модерни дрехи и пънкарска прическа, а освен това носеше очила с двойни лещи, които изглеждаха така, сякаш трябва да стоят на носа на някоя баба в курортното градче Бока Ратон в щата Флорида.

— Открих стотици получени съобщения, като всички можеха да се проследят до компютри и мобилни телефони, с изключение на последното, което е изпратено от предплатена карта. Да, знам. Истински шок. Но трябва да ви го покажа.

Мо-бот пъхна една флашка в лаптопа си и натисна няколко клавиша. На централния екран се появиха текстови съобщения.

Прочетох това, което беше най-отгоре в списъка — изпратено вчера следобед: „кони, линда е. мама ми взе телефона. имам страшен проблем, трябва да говорим. да се срещнем зад тако бел? мооля те. не казвай на никого!“

Мо продължи:

— Да приемем, че Кони получава есемес, от който разбира, че нейната приятелка Линда има неприятности. Дотук няма причина да бъде подозрителна. Така че отива да се срещне с Линда. И готово — капанът щраква.

— Значи есемесът е бил фалшив? Изпратен като примамка?

— Точно така. Всеки може да разбере името на някоя от приятелките на Кони, да си купи предплатена карта и да я примами, за да я убие. Но вече са убити общо дванайсет момичета. Те всички са ходили в различни училища и нито една от тях не е познавала някоя от другите. Точно затова ми се струва вероятно и дори сигурно, че всяко убито момиче е получило фалшив есемес. Просто, но гениално.

Джъстин се обади:

— Значи някой хакер влиза в телефона на момичето, проверява на кого вярва тя и приема самоличността на някоя от приятелките й, за да изпрати есемес от предплатена карта.

— Точно така мисля — потвърди Сай. — Призрак в системата. Но това все още не ни води към убиеца. След това стигаме до задънена улица.