Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканирал
- Венцеслав Новхристов (2019)
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2020)
Издание:
Автор: Венцеслав Новхристов
Заглавие: Папо и неговата к(о/а)мпания
Издание: първо
Издател: „Светлана Янчева — Изида“ ЕООД
Град на издателя: София (не е указан)
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: българска
Редактор: Кина Стойчева
Художник: Стойчо Никифоров
Коректор: Теменуга Пенчева
ISBN: 987-619-704-024-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11863
История
- — Добавяне
9
В ранния следобед Тодор Петър и Стоян приближаваха Созопол. Стоян, разбира се, не можеше да има спомен от блендата на цветовете, които обгръщаха дърветата, тревите, неподредените лозя всред пясъците, гробището, скалите и Райския залив. Някога едно от най-романтичните места. Сега целият нос Колокита, отцепен и откупен, разоран и разхвърлян, беше покрит с изкопи и наченати строежи на хотели и вили.
По израза на Стояновото лице, което съзря в огледалото за обратно виждане, Тодор Петър отгатна, че малкият беше явно зает с нещо съществено за него.
— Утре искаш ли да отидем на друг плаж или пак тук? — попита Тодор Петър, който като че трудно преживяваше аклиматизацията сред старите си приятели.
— Пак тук.
В квартирата си в Стария град Стоян и Тодор Петър деляха баня и тоалетна със семейство от Македония — майка, баща и две красиви дъщери на около осемнадесет-деветнадесет години.
Един морен следобед, както почиваха и всеки бе зает с книгата си — Стоян с комикса, Тодор Петър с Атическите нощи на Авъл Гелий, изведнъж Стоян додаде припряно:
— Папо, има пиш.
Двамата, Стоян на скорост, а Тодор Петър като ариергард, се отправиха към тоалетната-баня. Стоян влетя в преддверието, като вече посягаше към крачола на късите си пижамени гащи.
— Кой е там? — извика стреснато млад женски глас, предполагаемо принадлежащ на някоя от младите македонки.
Влетявайки в другата врата, без да се колебае, в миг Стоян извика с немски акцент:
— Аз само едно малко момченце.