Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (40)

40

Веднага, след като посрещна Стоян, Тодор Петър го беше завел на Драгалевци. Зеленчуковата градина зад окосената поляна се състоеше от фасул, усукан около некадърно и разхвърляно забити криви лешникови пръти, храсти домати, привързани по унгарски метод с лико към високи, успоредно със земята закрепени носачи, ефирни, издигащи се до човешки пояс стъбла анемонии с цикламени, розови и нефритови цветове.

По-забележителните материални опори на Тодор Петър в живота на вилата в Драгалевци бяха свързани със стария меден леген, дървената ракла и гардероба на една от прабабите, дантеленото перде, плетено от другата, кейковете с вишнево сладко от тукашни овошки, които майка му печеше в тенджера с електрически капак, с прекрасния полубидермайер скрин, газовата виенска лампа с рисувания в розови тонове абажур, фотографията на прадядото с опълченска униформа, виенската закачалка със скъсаните сламени шапки отгоре, жуженето на пчелите зад стъклата на терасата, малката библиотека с последните, четени преди да умре, книги на баща му.

Забавляваше се да поправя и подрежда старите инструменти и пособия, необходими за градината. Не съзнаваше, че това е и капсулиране, и изолация. Беше добил навика по същия начин да подрежда и категориите в човешките взаимоотношения: приятелство, коректност, благодарност, ученост и набожност, простота и притворство, лукавство, мъдрост на Евангелието и мъдростта на древните гърци. В Германия поне беше имал илюзии. Тук пълното политическо и обществено задръстване постепенно го парализираше.

Беше намерил някакви преводи от немски, които трябваше да му дадат теоретични основания да прокламира, както намери за добре, но най-вече без да се безпокои относно Гороломовщината при създаването на гражданско общество.

Тодор Петър беше накарал Стоян да му помогне и да полее доматите.

— Папо, аз съм като Христофор Колумб — викна Стоян оттам. — Тръгнах да поливам доматите, а намерих боб.

И се беше върнал с кошничка набързо набран зелен фасул.

Тодор Петър беше започнал да дръзва да си мисли, че свободата да се скита с удоволствие по света, гледайки на живота отстрани и като изследовател, е някаква помазаност. В ужас установи, че мислите му бяха твърде близки до тези на Владо Минков… Но в друга плоскост. Все пак, след годините в Германия, беше започнал да изпитва удоволствието да намира свободно време и да чете. Беше чел нещо, което му хареса — една от новите роли на романа била да информира за нов вид хора или за нови места. И ако ги нямало в романите, щели сме да бъдем невежи.