Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (34)

34

Наталия го засече на телефона, докато пишеше нещо по платформата.

— Защо ме търсиш тук?

— Ами и аз не знам защо — отвърна тя разсеяно.

— Нали ти бях казал, че съм при Ирина. Новото ми гадже.

— При Ирина ли? Още ли си с нея?

— Какво искаш да кажеш?

— А, нищо. Защо не вземеш да вдигнеш един купон? Толкова отдавна не си ги събирал.

— Не знам кога ще се наканя.

— Смятам, че малко си се отчуждил от Компанията и е време да предприема нещо.

Наистина го беше изкушила. С държанието си му подсказа, че има да му предава нещо много важно и изключително съдбоносно за проблемите му и му подсказа, че е дошло време да подаде ръка на всички от компанията, които го игнорираха напоследък.

— Какво да донеса? — беше попитала накрая.

— Нищо — изуми се той, защото знаеше, че тя не си падаше по тези куртоазии.

Беше сигурен, че достатъчно цени себе си, само защото ги е дарила с присъствието си. Подозираше, че опитва да реализира някакви определени само от нея задължения.

— Не, ще направя задушени картофи с копър.

Това направо го покърти.

Преди да отидат в Метро, Ирина и Тодор Петър си чатиха в Интернет.

„Ето ти бърз и елементарен превод на нещо от Ницше“ — написа той.

„В едно по-уредено общество тежката работа и недостигът в живота ще са нещата, с които ще се мери кой най-малко страда по отношение на тях, или по-точно тъпанарите, и така стъпка по стъпка напред до тези, които са от най-възвишените видове, които са най-чувствителните и затова страдат дори при най-лесен и лек живот.“

„Горе-долу е така, но с уточнението, че само тогава обществото би било най-напреднало, когато свръхчувствителните страдат дори и при най-леката форма на неуреденост на обществения живот, а не на личния им живот!“

„Мисля, че не си права. Те страдат винаги, независимо от това дали е много или малко уреден. Ще видя как ще го преведе майка ми.“

„Те не биха били възвишени, ако страданието им е отнесено към личностната сфера, тогава Ницше нямаше да говори за уредба на обществото! Прекият превод не се тълкува директно, това е философия все пак и говорим за утопия!“

„Та колко свинско да взема, че да си дойдем на думата? Купихме ли буркани гювеч?“

„Не съм мислила! Има гювеч в найлонови торби във фризера! Вземи бамя в буркани от Метро, но ако искаш, вземи и буркани гювеч оттам, хубав е! Предполагам знаеш, че Ницше обяснява превъплъщенията на духа чрез три метафорични сравнения — превръщането му в камила, после — в лъв и накрая лъвът — в дете! Ето ти част от неговата представа за развитието на духовното начало и съвършенството.“

„Четох го онзи ден.“

„Вземи и свински гърди! Трябва да изберем и мезета, но аз ще видя какво точно да приготвя. Винаги ме изненадваш с гостите, когато мисля за други неща и не мога да зацепя какво точно трябва да се вземе! Защо не отидем двамата на пазар?“