Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (51)

51

На сутринта, докато Тодор Петър приготвяше събраните от предния ден рапани, Ана се появи в общата кухня.

— Какво правиш?

— Чистя рапани и зеленчуци. Ще правя гювеч с бамя. За ордьовър — рапани.

— Рапани?

— Да. Не си ли опитвала?

— Не.

— Рапаните ядат мидите и затова, тъй като мидите прочистват морето, притежават ензим, който разгражда тежките метали. Четох, че 200 грама рапани на година са достатъчни, за да се прочисти човешкият организъм — не можа да издържи и сам се разсмя, толкова сериозно го обясняваше.

— Аха. Аз не ям рапани. А може ли гювеч без бамя, защото трудно се намира?

— Не.

— Разбирам. Принципи!

— Така понякога човек минава през кръстопътя…

— Странно чувство за хумор имаш.

— Разбрах, че си се интересувала от платформата.

— Да. И аз не понасям тези, които стоят и наблюдават безучастни агонията. Чу ли за онзи гимназист, който казал в час, че ако Левски бил жив днес, щял сам да се обеси.

— Да, младите съзрявате — каза Тодор Петър. — Заслужава си поне заради вкуса на доматите да си готов да направиш нещо.

Ана се засмя.

— Защо не идвате с нас вечер? — попита Тодор Петър.

— Владо така иска.

— А ти?

— Аз, аз бих искала тъкмо теб да те питам за някои неща. Бих искала да… Проектът ти в Интернет… С колеги правим нещо като работилница или фабрика за идеи и доброволчество.

— Имам и един позив по темата, който най-добре се обяснява на чашка — се засмя той.

— Какъв позив?

— Не всеки може да чете по форумите.

— То и там не е завършено.

— Достатъчна е само дързостта на задачата.

— Да, така е. Добър ентусиазъм.

— Много са ги лъгали, но никога не са били призовавани техните сили и участие. Пак да питам: защо не идвате с нас вечер?

— Владо така иска.

— Той не може да ти откаже.

— Владо има нужда да бъде бранен.

— Колко странни представи имате за мъжете…

Замълчаха.

— Мога ли да ти помогна за гювеча? — каза след малко Ана. — Мога да обеля картофите.

— Добре — каза той и й посочи белачката.

Тодор Петър отвори хладилника. Видя една едва начената бутилка шампанско, най-вероятно на Наталия, и я извади.

— Да пием по глътка шампанско, докато работим. Той взе две чаши за уиски от сушилнята и ги напълни. Подаде й едната.

— Не пия, особено пък сутрин — каза, но взе чашата. — А не мога ли да ти помогна по платформата?

— Не, нямам нужда от помощ, тъй като ми е ясно, че няма да мога да направя нищо. Повече имам нужда млади и красиви жени като теб да ми харесват начинанията — се засмя той.

— Аз ги харесвам…

— Така ли? Не ме ли заблуждаваш? Не виждаш ли, че не ме бива да мисля и говоря за друго?

— Съвършенството има различни форми… Ти имаш син. Запознах се с него, много е мил…

Изгледа го продължително. Светлината падна в пъстрите й очи.

— Всъщност не си ли малко голям да кокетничиш така?

— Не си мисли, че съм новак в тази работа — каза без да се усмихва той.

— Имам чувството, че и това е вярно — каза тя и отпи глътка от чашата си, като го гледаше втренчено и сериозно. — Но и това ми харесва.

Той се запита как ли би изглеждала, ако си спуснеше кестенявите коси.