Крис Бънч
Светът на мошениците (61)

61.

Месец по-късно Мшел се излежаваше съвсем гола на един от златистите пусти плажове на Трималхио IV. На брега бе изтеглен малък джет. В кутията под седалката имаше охладени напитки, обяд и новото преработено издание на „Уравнения, потвърждаващи теорията за алтернативен хиперпространствен двигател“, което бе чакала от шест месеца.

Нямаше нищо по-хубаво от това да си лежи тук и да оставя на слънцето да я грее, сякаш е безметежно растение.

Всъщност имаше едно нещо, за което можеше да мисли.

Тя продължи да се двоуми дали солистът на групата в луксозния хотел, където се бе настанила, е наистина толкова сладък, колкото й се стори снощи, и ако е така, дали да не го покани да пийнат по нещо след тазвечерното изпълнение.

Комуникаторът избръмча.

Тя не обърна внимание.

Той продължи да бръмчи… два… три… четири пъти.

Рис изруга и се изправи. Това беше кодът на „Звезден риск“.

Тя отиде при джета, наведе се и натисна едно копче, с което включи само звука.

— Рис — обяви лаконично.

— Тук Джасмин.

— Уф, добре. — Рис включи камерата.

— Божичко, някои хора, виждам, си почиват добре — отбеляза Кинг. Седеше на бюрото в офиса на „Звезден риск“, явно се бе прибрала по-рано от своята ваканция.

— Така е… беше… допреди малко. Какво има?

— Почакай — каза Джасмин. — Облечи нещо. Ще включа още някого.

Рис се загърна с халата и се върна при екрана, който вече бе разделен на четири.

Фон Балдур носеше архаичен костюм и седеше на трибуната на хиподрум с истински земни коне. Грок беше в някаква библиотека, заобиколен от компютри и разпечатки. Чес Гуднайт, безупречен както винаги, се намираше в луксозен апартамент. Рис зърна движение зад него — бяха двама души, по-точно две жени.

— Имаме малък проблем — поде Джасмин Кинг. — Проверих пощата, която е пристигнала, докато офисът беше затворен. Бях пратила последната сметка на премиера Рейнард от системата Дампиер, преди да замина на почивка. Но сега са ми я върнали. Придружена от бележка „Сметката е закрита“.

— Кучи син! — изруга Гуднайт. — Този копелдак ни измами.

— Само с една вноска — уточни Кинг.

— И все пак — намеси се Балдур, — склонен съм да се съглася с Чес. — Той се усмихна сухо. — Макар че можем да го запомним като мото: в света на мошениците няма истински герои.

— Освен може би Фра Дяволо — вметна Рис.

— Казвам ви го за сведение — продължи Кинг, — а не като повод за притеснение. Тъй като очаквах нещо подобно, раздувах малко по малко предишните сметки, така че до момента договорът ни е покрит на сто процента и дори повече.

Гуднайт се ухили.

— Бог да те поживи, Джасмин. Защото вече се опасявах, че ще се наложи да се върна на работа. Но явно ще е някой друг път. — Той изключи връзката.

— По-скоро, отколкото си мислиш — отвърна Кинг на черния екран.

— Дано не е толкова скоро — отбеляза Балдур, — защото очаквам тук някои свежи постъпления. — Той се засмя и също прекъсна.

— Аз пък ще мога да се върна към изследванията си — заяви Грок, след което и неговата част от екрана угасна.

Кинг се готвеше да се раздели с Мшел, когато забеляза изражението й.

— Нещо не е наред? Успокой се, все още можеш да си позволиш луксозен живот.

— Току-що си спомних думите на Суфиерд, преди да напуснем Монтроа — каза Рис. Тя повтори откровението на легата.

— О, боже! — възкликна Джасмин.

— Именно — потвърди Мшел. — Цял месец размишлявах какво може да означава това. Дали, че той е шпионирал за Торгут? Че в IIа има повече от един агент и той е бил част от този апарат? Или че разполага със собствени канали, а връзката Л’Пелерин-Кисмаю е нещо, което е използвал случайно? Ако има дори малка доза истина във всичко това, излиза, че сме изгубили доста време и усилия, за да освободим един виновен човек. А може би думите му могат да се обяснят с типичното странно поведение на джиланите? Сега вече разбираш защо това не ми излиза от главата.

— Разбирам — кимна Кинг съчувствено. — Но не напълно. Как мислиш, дали някога ще узнаем истината?

— Не — отвърна Рис. — Не и докато не изуча телепатията.

— Олеле боже! — изохка Джасмин. — Телепатия. Говориш като човек, който се нуждае от едно силно питие.

— Това може да се окаже отлична идея. Защо не се присъединиш към мен?

Джасмин погледна към часовника до екрана.

— Чакай да видим. Мога да затворя, да поръчам един бърз антиграв за мястото, където си сега, и след два часа да си пием на брега.

— Ами, действай, момиче!

— Само едно нещо — спря я Джасмин. — Ако обещаеш повече да не си блъскаш главата над думите на Суфиерд. В края на краищата, нали си получихме парите? Какво повече може да искаме от живота?