Крис Бънч
Светът на мошениците (50)

50.

Не беше никак трудно да се обясни причината, поради която Белфортските светове бяха толкова напред в междупланетния списък на най-желаните места — те бяха четири необитаеми планети. Едната бе идеална за добив на леки минерали, другите две — на тежки.

Втората планета спрямо слънцето бе с най-близки до Земята условия и най-гъсто заселена, с население от над четири милиона. Имаше едва няколко града, най-големият от тях, Лавре, където имаше космопорт, бе с население един милион. Останалата част от местните обитатели бяха в разпръснати по повърхността имения, където се занимаваха предимно с доста изостанало земеделие.

Четиримата служители на „Звезден риск“ бяха отлетели със собствена яхта до Белфорт II, след като Гуднайт изказа предположението, че не е изключено да се наложи бърза евакуация, а не би искал да разчита на редовен транспорт.

Фон Балдур разглеждаше екраните, докато пилотите снижиха кораба до орбита, позволяваща им да се полюбуват на този свят.

— Много приятно — отбеляза той. — Изглежда толкова спокойно и тихо.

— И толкова аграрно — съгласи се Грок.

— Не бих издържал повече от седмица — въздъхна Балдур.

— Не бива така, Фридрих — укори го Рис. — Забравяш приятните дълги разходки по залез-слънце, спокойния риболов край някой ручей и може би игра с топка на зелена морава.

— Направо ще изгния — продължи все така мрачно Балдур. — Или ще се самоубия, за да се случи нещо интересно.

— Стига вайкане — сряза ги Гуднайт. — По-добре да обсъдим как да открием Джуда Абиезер.

— Нещо ми подсказва — рече Рис, — че няма да е трудно да го намерим, ако членува в Лигата на патриотите.

Така и се оказа.

 

 

Те оставиха яхтата в далечния край на космодрума, в съседство с товарния кораб от Асамия, и съобщиха на екипажа да направи кратка разходка из околните барове, но да бъде в постоянна готовност.

Фон Балдур, Грок и Гуднайт почакаха, докато Рис нае един антиграв, след което отлетя за Лавре.

Гуднайт също искаше да дойде с нея за охрана, но Мшел го отряза с хладен поглед и подхвърли, че досега не е имало случай, при който морски пехотинец да се нуждае от помощта на редови войник, пък бил той и подобрен. Все пак тя се съгласи неохотно да поддържат постоянна връзка между кораба и антиграва.

През града минаваше река, която се извиваше на широки завои и бе пресечена от просторни булеварди като тези на Монтроа. Бизнес кварталът бе построен на симетрични квадрати, разделени от жилищни райони.

— Всичко тук е толкова приятно, чаровно — коментираше Гуднайт от радиоуредбата. — Ей, това там не е ли полицай? Защо не отидеш да го попиташ?

Но полицаят само повдигна рамене на въпроса й. Рис продължи нататък.

— Трябваше да се досетя — не спираше да дърдори Гуднайт. — Разбира се, че няма да знае. Забеляза ли слюнката, която се стичаше от единия ъгъл на устата му?

— Млъквай, Чес! — сряза го Мшел. — Остави ме да управлявам това нещо. Чакай малко. Ще питам онези две ченгета.

Тя приземи антиграва, отдалечи се за миг и когато се върна, на лицето й грееше усмивка.

— Ударихме кьоравото — рече. — Единият се оказа член на Лигата и дори ме убеждаваше да постъпя, за да запазя Белфорт дампиерски, ако ценя живота си и този на моите деца. — Тя се намръщи. — Какво си въобразяват тези типове? Че жената не става за друго, освен да ражда деца?

 

 

Носът на Джуда Абиезер бе чупен и поправян толкова много пъти, че при последната операция хирурзите, изглежда, бяха вдигнали ръце и бяха оставили нещата такива, каквито са. Едната му вежда бе увиснала леко, през набразденото с тъмновиолетови вени лице преминаваше издължен белег, който се скриваше под косата. Джуда бе около четиридесетгодишен мъж, макар че със същия успех можеше да е и на шейсет. Имаше масивно телосложение и накуцваше. Очевидно Гивой не пресилваше, когато спомена, че е от онези, които винаги са готови да се сбият.

Рис скри усмивката си, припомняйки си думите на един от някогашните й учители по бойно изкуство по повод възхищението й пред подобно нашарено от белези лице. „Грешите, лейтенант. Трябва да уважавате повече онзи, който му е направил тези белези.“

Към Лигата на патриотите не водеха никакви знаци, но въпреки това не се оказа трудно да я открие — беше ниска тухлена постройка, боядисана в националните цветове на Дампиер и с двама часовои, пристъпващи отпред. От трите й страни теренът бе незастроен, което правеше мястото по-лесно за отбрана. Паркираните антиграви бяха все пътнически, оборудвани с максимален брой места. Изключения правеше старичка, петнайсетгодишна лимузина.

Секретарят, който я посрещна, прояви далеч по-малък интерес към фалшивата лична карта на Рис и обяснението й, че е репортер, готвещ материал, отколкото към деколтето й. Претърсиха я, доста непрофесионално. За целта секретарят повика една възрастна женица, която не намери нито малкия арсенал, нито двата скрити микрофона.

Джуда Абиезер я прие с навъсено изражение, но все пак избоботи, че се радва на интереса на други светове към неговата Лига и така нататък, и така нататък.

Кабинетът му се оказа просторен — имаше достатъчно място, за да може Рис да се засили и да го изрита в слабините, в случай че реши да се прави на интересен. Но въпреки че Абиезер я разглеждаше с нездрав интерес, той остана от другата страна на огромното бюро и не направи опит да скъси дистанцията.

— Не е никак лесно — заговори, — да си толкова далече от Съюза и да се опитваш да поддържаш борбата за свободата на Белфорт. Това е дълга борба и торгутските нашественици непрестанно се множат. Може би репортажът за нас ще помогне да получим известно финансиране, което винаги ще ни е от полза.

— Всъщност — поля го със студена вода Мшел, — това, което казах на вашия секретар, е пълна измислица.

Абиезер реагира с кратко закъснение и ръката му се стрелна към чекмеджето.

— Не — спря го тя. — Нямам лоши намерения. Идвам чук за размяна на информация.

Абиезер се отпусна и на устните му отново заигра сластолюбивата усмивка.

— И какво можете да ми предложите?

— Четири контейнера със стрелково оръжие плюс мунициите — заговори направо Рис. — Които да използвате във вашата борба.

Абиезер премигна, овладя се и отново премигна.

— Нали си давате… ъъъ… сметка, че записвам този разговор и ако ми предлагате нещо незаконно, ще бъда задължен да докладвам за това на съответните органи.

— Да. Разбира се. Предлагам ви оръжие срещу думи. Не зная какви са законите за притежание и използване на оръжие на Белфорт, нито ме интересува. Предполагам, че и вас също.

— Това не е изключено — поде той предпазливо. — Но очаквам да поискате от мен наистина сериозна информация.

— Така е — потвърди Рис. — Искам да знам всичко за маскираните.

Абиезер стисна устни.

— Нямам представа за какво говорите.

— Глупости — сряза го тя. — Вие сте били доста нависоко в тяхната йерархия и вероятно постоянните ви настоявания за по-крути мерки са принудили началниците ви да ви пратят в изгнание.

Настъпи продължителна тишина.

— Не — поклати глава Абиезер. — Това не е изгнание. Това е място, където делата на един човек се ценят.

— Наречете го както искате — засмя се Мшел.

— И за какво ви е тази информация?

— Аз не ви питам какво ще правите с оръжието.

Абиезер се захили, показвайки едрите си бели зъби.

— Така е. Въпросът е кой на кого ще се довери? Искам да кажа — кой ще направи първия ход?

— Ето какво ще ви предложа — поде Рис. — Обещаният товар е на моя кораб, на космодрума. Но имайте предвид, че корабът ми разполага със солидна охрана. Можете да пратите трима или четирима души, за да се уверят, че оръжието е тук и не ви готвим клопка. Когато хората ви се върнат, ще си побъбрим за разни неща. Ако интересът ми бъде задоволен, товарете на камионите.

Абиезер помисли малко и кимна.

— Веднага се връщам.

 

 

— Четирима непознати пристигнаха тук — отекна гласът на Балдур в слушалката на Рис. — Грок ще ги поеме и ще ги разведе. Останалите чакаме в пълна готовност.

— Значи дотук всичко е наред — въздъхна Рис и насочи вниманието си към седящия пред нея Джуда Абиезер. — Поддържам постоянна връзка с кораба си — обясни тя. — Не искам да пропусна нищо.

— Чудесно — кимна Абиезер. — В наши дни никой не вярва само на думите.

— И така, да се захващаме за работа — продължи Рис. — Какво е положението на Белфорт?

— Имате предвид, отношението ни с Торгут? Мястото гъмжи от техни агенти, прехвърлят ги повече от десет години. Някои са честни имигранти, но има и специално подготвени диверсанти, и съвсем обикновени подстрекатели.

— Приблизителен брой?

— Вероятно четири, до пет хиляди — отвърна Абиезер. — Добре обучени, което означава, че са в състояние да парализират обществения живот. Тъкмо затова е създадена и Лигата на патриотите — ние разгонваме всички демонстрации и потушаваме бунтовете в зародиш.

— А полицията какво прави?

— Нищо — навъси се Абиезер. — Някои от тях не искат да си имат неприятности, други подкрепят Торгут, трети са на наша страна. Така поне си мисля. Още една причина да се зарадваме на тези оръжия. Мисля, че с тяхна помощ ще можем да наклоним везните в наша полза.

— Вие с какви сили разполагате?

— Съжалявам. Не мога да кажа на никого.

— Е, предполагам, че това няма особено значение — рече Рис. — Добре, да предположим, че успеете да спрете нашествениците. Какво ще получите?

— Ще спасим една важна за Дампиер система, ще осигурим свобода на нашите граждани и ще победим тиранията — изрецитира Абиезер.

Съдейки по заучените фрази, произнасяше тези думи не за първи път. Очевидно имаше опит.

— А сега — предложи тя, — да си поговорим за маскираните. — Предаде му накратко това, което бе узнала от Гивой.

— Аха, виждам, че разполагате с вътрешен човек — бе неговият коментар.

— И да е така, не го признавам пред никого — отвърна тя и той се засмя.

— Добре де, какво искате от мен?

— Били сте доста високо в йерархията.

— Така е. За добро или лошо.

— От колко души се състои Съветът?

Абиезер поклати глава.

— Не зная… честно ви казвам. Имах връзка само с един човек.

— Възможно ли е изобщо да не съществува Съвет? И този човек да управлява сам маскираните?

— Разбира се, че не! — подскочи ядно Абиезер, но се сепна и се овладя. — Всъщност, няма как да го зная със сигурност, нали?

Рис кимна, извади листче и написа нещо върху него. После каза:

— След малко ще ви покажа името на човека, за когото предполагам, че говорите.

— Не съм сигурен, че ще мога да го потвърдя.

— Добре де — склони тя. — Достатъчно е да ми кажете, ако греша. Но преди това нещо друго. Доколкото знам, действията на маскираните по правило са в подкрепа на универсалистите, нали?

— Така е. Тези проклети независими са прекалено либерални за моя вкус, както и за всеки друг, който носи маска. И тъй като крайната ни цел е вземането на властта, универсалистите изглеждат по-подходящата кандидатура.

— Сигурно знаете за наскорошния съдебен процес срещу любовницата на Ладиер?

— Разбира се. Радвам се, че се измъкна. Не бих живял в общество, където доброто име на една жена може да се омърси от всеки драскач.

— На този процес бе прикрита една подробност. А именно необичайната близост на Ладиер с някои представители на Торгут.

— Какво? — Абиезер бе искрено изненадан. Рис чакаше търпеливо. — И защо е било потулено това?

— Не за дълго. Предполагам, съвсем скоро ще излезе новият памфлет на Фра Дяволо… освен ако вече не е в обръщение.

— Не бих повярвал и на думичка, произнесена от този лъжлив копелдак! — изръмжа Абиезер.

— Може би — отвърна уклончиво Рис. — Но за ваше сведение, този път той не лъже.

— И защо трябва да ви вярвам? До вчера не знаех коя сте.

— Спомнете си за оръжието. Ако ви лъжа, то нямаше да съществува, нали?

Абиезер се изцъкли.

— Не зная. Струва ми се, че тези неща надхвърлят моята компетенция.

— Сега вече можете да прочетете името на листчето.

Абиезер се подчини. Очите му се разшириха… малко повече от необходимото, помисли си тя.

Рис чакаше.

— Няма да поклатя глава — рече Абиезер. — Но и не бих казал твърдо „да“

Мшел се изправи.

— Благодаря ви за отделеното време, Джуда. Хората ви могат да откарат товара.

Абиезер я изгледа внимателно, посегна към интеркома, но се спря.

— За да не стане някоя грешка — каза той, — защо не почакате тук, докато приключат с разтоварването?

— Защо не? — съгласи се тя, макар предложението да не й се понрави. — И двамата сме граждани на света, нали?

 

 

Изминаха три часа. Рис започна да нервничи. Събитията се развиваха твърде мудно.

Абиезер й се бе извинил и бе напуснал кабинета. Тя успя да се свърже с помощта на втория микрофон, закрепен на шията й, та не се налагаше да говори високо. Предполагаше, че кабинетът се подслушва.

Скоро след това се върна Абиезер.

— Последният сандък току-що напусна кораба — обяви той. — Признавам, че изпълнихте вашата част от сделката. — Той се приближи към бюрото. — За съжаление, някои обстоятелства ще ми попречат да изпълня моята. — Ръката му се плъзна към горното чекмедже. Преди да успее да го отвори, Рис измъкна от ръкава си обсидианов метателен нож и го хвърли със завъртане на ръката към шията на Абиезер.

Острието се преметна във въздуха, тъй като Рис едва ли можеше да се похвали с уменията на някой цирков ножохвъргач, и удари Абиезер с тъпата си част по носа.

Мъжът изкрещя от болка и отстъпи назад.

Вторият нож обаче не пропусна целта и се заби дълбоко в шията. Абиезер изхърка, олюля се и падна възнак.

Рис извади изпод сакото си малък бластер, приближи се до прозореца и изрита решетката. Точно в този момент на вратата се появи секретарят, с оръжие в ръка.

Тя задейства една от малките бластерни гранати, които бе скрила зад токата на колана, и му я подхвърли. Гранатата избухна и мъжът подскочи стреснато. Преди да успее да се съвземе, тя го простреля два пъти в сърцето и скочи през прозореца.

— Изтеглям се — успя да произнесе в микрофона и се завъртя, когато иззад ъгъла се появиха двама часови. Мшел приклекна зад едно дръвче и стреля два пъти.

— А ние вече сме тук, след като бяхме повикани от прословутите морски пехотинци — чу се глас в слушалката.

Над главата й се разнесе рев и от небето се спусна яхтата, под наклон от четирийсет и пет градуса, с двигатели в спирачен режим. Приземи се на откритата площадка до сградата.

Рис дочу някакъв шум зад гърба си и се обърна. Покривът на щабквартирата на Лигата на патриотите се разтвори и отдолу се показа многостволна картечница. Трима мъже бяха приклекнали отзад, целите опасани с патрондаши.

Чу се свистене, после тътнеж, какъвто издава ракетомет, и Мшел се просна по очи и се претърколи. Изстреляната от яхтата ракета попадна право в сградата на Лигата и тя избухна в пламъци, а картечницата и тричленният й екипаж бяха погълнати от гъбовидния облак.

Яхтата се приземи и отвори шлюза. Рис се надигна и скочи вътре. Люкът се хлопна зад нея и корабът излетя вертикално, но компенсиращата корабна гравитация не позволяваше да се почувства натоварване. Рис пое няколко пъти въздух да успокои дишането си, отвори вътрешния люк и влезе в каюткомпанията.

Гуднайт бе нахлузил мерачески шлем и не откъсваше поглед от екрана за долен обзор. Фон Балдур бе при пулта на малкото оръдие. Грок седеше ухилен в единственото кресло на борда, което го побираше.

— Ако имаме късмет — заяви Балдур, — ще напуснем пределите на тази планета, преди тукашните глупаци да разберат какво сме направили.

— Чудесно — кимна Рис. Тя се приближи до барчето, сипа си двойна доза бренди и я гаврътна. — Алкохолът винаги се услажда повече, когато си бил съвсем близо до възможността никога повече да не го опитваш.

Гуднайт свали шлема си.

— Излязохме в космоса и… — Светът се завъртя за миг и зад единствения илюминатор трепнаха разноцветни светлини. — … направихме първия си скок. Право към вкъщи и прочее. — Той погледна Мшел. — Да знаеш, че си ми длъжница. Ако не бях там, точно на мястото и в момента, онази картечница щеше да те направи на решето. Длъжница си ми.

— Така е — потвърди тя с пресипнал глас.

— Повтаряй след мен… понякога дори печен морски пехотинец може да се оплете като пиле в кълчища и има нужда от помощ.

Тя го изгледа ядно, но се подчини.

Гуднайт се захили.

— И за да приключим с благодеянията, налей и на мен от същото. — Той забеляза навъсеното изражение на Грок и се обърна към него. — Теб пък какво те яде?

— Пристигнах тук с вас — отвърна огромният чуждоземец, — зарязвайки важна аналитична работа, с надеждата, че ще ми се удаде възможност да извия вратовете на неколцина. Вместо това не съм мръднал от мястото си, а всички освен мен се позабавляваха. Никак не съм доволен.

— Добре де — рече Рис. — Щом ти трябва храна за размисъл, какво, по дяволите, му стана на Абиезер? Разбирахме се толкова добре, а той изведнъж ми обърна гръб.

— Няма какво толкова да се мисли — отвърна Грок. — Ти го шашардиса с изявлението, че универсалистите са се прегърнали с Торгут. И е попитал господаря си.

— Л’Пелерин — просъска Рис. — По дяволите! Като се има предвид оскъдната информация, с която разполагаме… нищо повече от непотвърдени догадки, навярно съм вдигнала някоя малка лайняна буря. Истината е, че човек не трябва да се прави на по-умен, отколкото е необходимо. След като получи оръжията, вече нямаше нужда да държи на своята част от уговорката. Трябваше да измисля нещо по-добро. Да го халосам по тиквата с чорап, пълен с пясък, а после да оставя на Чес да му изтръгне ноктите, докато той запее в ми минор всичко, което ни интересува.

Грок кимна в знак, че е напълно съгласен, после рече:

— Това, че Л’Пелерин е предател и предводител на маскираните, е повече от ясно. Абиезер го е обвинил открито и е получил сделка за теб… а ние, останалите, е трябвало да умрем.

— Каква сделка? — попита Балдур.

— О, мога само да предполагам — отвърна Грок. — Да си представим, че преди време Торгут е направил предложение на Л’Пелерин. Примерно, че ще го издигнат за марионетен управник на системата Дампиер. Нещо като маршалския жезъл, за който ни разказа по-рано Рис, и за шефа на разузнаването, комуто било отказано признание. Тъй като Абиезер в момента е на служба при него и без съмнение му е обещан висок пост, за да приеме изгнанието на Белфорт, за Л’Пелерин не е било трудно да го убеди, че сделката им остава в сила. Само дето се сменят големите шефове. Абиезер е трябвало да премахне нас четиримата, за да си остане положението както преди, само уличните стълкновения между торгутските главорези и неговите патриоти внезапно са щели да утихнат. Торгут превзема Бефорт и назначава Абиезер за свой васал. Сделката с Л’Пелерин остава в сила и когато Торгут завземе целия Дампиер, чрез инвазия или с раздухване на анархията и подклаждане на вътрешната съпротива, Л’Пелерин се възкачва на трона. Едно, две, три… Мисля, че трябва час по-скоро да се приберем на Монтроа. Л’Пелерин сигурно вече е известен за смъртта на Абиезер и предполагам, че се готви да ни нападне. Без да подценявам способностите й, сега Джасмин е съвсем сама срещу него.