Крис Бънч
Светът на мошениците (58)

58.

На следващия ден Рис реши да си вземе почивка и да не отговаря на запитванията на Рейнард. Другите служители на „Звезден риск“ последваха примера й. Но накрая се смилиха над упоритостта му и му предложиха да намине на следващия ден.

Така и стана, и беше поканен да закусва с всички останали. Рейнард почти не хапна и изглеждаше много възбуден.

— Майчице мила! — не се сдържа той. — Ама вие от „Звезден риск“ никак не си поплювате!

— Такава ни е репутацията — съгласи се с доволен вид Балдур. — Още кафе? — предложи той.

— Какво ще стане с Л’Пелерин? — попита Рис. Вече беше прочела поверителния доклад на асистента на Рейнард за случилото се по време на бала.

— Почти нищо — отвърна Рейнард. — Не бихме искали да има сътресения в управлението. Според слуховете нещастникът е получил нервна криза, най-вероятно от претоварване. Погребението няма да е шумно, подробностите ще излязат постепенно, така че да станат достояние на цялото общество.

— А каква ще е съдбата на Дампиерското информационно бюро? — поинтересува се Грок.

— Те са в ужасно положение — призна Рейнард. — Който и да спечели следващите избори, очаква ги сериозна реорганизация. Ако стана премиер, смятам да разпусна това гнездо на оси и да започна всичко отначало. Шпионите, изглежда, не учат лесно уроците си. Може би ще сложа там за началник един мой заместник на име Ги Глен. Сигурно го помните. Ще му хареса. В момента всички техни агенти са се притаили.

— Въпросът е какво ще се случи с досиетата? — намеси се Гуднайт. — Тези, в които пише кой с кого спи и на кого изневерява, и прочее.

— Веднага след като се разнесе новината за смъртта на Л’Пелерин — обясни Рейнард, — пратих полицейски отряд, който да прибере всички негови документи. В момента ги унищожават.

— Всичките? — попита невярващо Балдур.

— Е… без някои… които са свързани с планетната сигурност.

Кинг и Рис размениха насмешливи погледи. Без съмнение информацията за частния живот на универсалистите също спадаше към планетната сигурност.

— Лично мен ме безпокои мисълта за маскираните — продължи Рейнард. — Все още не знаем какъв е броят им, нито на какво са способни заместниците на Л’Пелерин.

— Не се тревожете за тях — успокои го Балдур. — Едва ли има заместник, който да заслужава вниманието ни. А без водач тази тълпа ще се разпусне за броени часове.

— В такъв случай изборите са ни вързани в кърпа — заяви доволно Рейнард. — А след това къщичката от карти ще рухне. Суфиерд ще се появи за нов, справедлив процес и задачата ви ще бъде изпълнена.

— Не съвсем — възрази Балдур. — Преди известно време се сдобих с информация, с която не знаех какво да правя. След внимателно обмисляне и като имах предвид, че чековете ви пристигаха редовно, реших да ви направя една малка услуга — на вас и на Дампиер.

— И каква е тя? — попита Рейнард.

— Ще помогна да се избегне войната с Торгут.

Всички на масата го изгледаха учудено. Рейнард не пропусна да забележи това.

— Съвсем сам?

— Не — поклати глава Балдур, докато похапваше от пържените яйца. — Ще ми е нужна известна помощ.

— Откъде?

— Не бих искал да изпадам в ненужни подробности — отговори Балдур. — Особено ако моят план… не сработи така гладко, както се надявам.

— Чудя се кога ли ще се науча да измъквам от вас подробностите — оплака се Рейнард и се надигна. — Е, чакат ме важни дела. След три седмици са изборите. Пък и през последните два дена бях под огромно напрежение.

— Ох — обади се Мшел. — Щях да забравя. Изхвърлете онова шише с бренди във вашия кабинет.

— Вие ли го направихте?

— Казахте, че не желаете да ходите на Бала на артистите. А ни беше нужна основателна причина да изчезнете — обясни Рис.

— Но защо трябваше да е нещо толкова драстично? — изохка Рейнард. — Стомахът ми още се свива.

— Както сам казахте, ние не си поплюваме — отвърна Мшел. — Хващаме право за гърлото. Или по-надолу.