Крис Бънч
Светът на мошениците (27)

27.

Рейнард изслуша търпеливо доклада на служителите на „Звезден риск“ за събраната от тях информация, в която не влизаше пътуването на Балдур до Торгут.

— Най-важното, което научихме — заключи Балдур, — е, че в IIа има агент — къртица, — който действа и в момента. Нито Л’Пелерин, нито ДИБ са успели да го разкрият въпреки хвалбите им.

— Винаги съм се отнасял резервирано към този човек — поклати глава Рейнард. — Той е позьор, който си въобразява, че знае всичко за всички. Когато се върна на власт, ще се погрижа да бъде заменен.

— Преди това има други неща, за които да помислим — намеси се Рис. — Като например как да измъкнем Суфиерд от килията на смъртниците.

— Един въпрос — вметна Гуднайт. — Суфиерд е бил съден и осъден. Какво е нужно, за да се обжалва присъдата на трибунала или да се поиска преразглеждане на делото?

— Най-малкото да бъде изобличен истинският виновник или да се представят неопровержими доказателства за невинността на осъдения — отвърна Рейнард. — Или доказателства за злоупотреба със служебното положение на съда.

— Ами ако опитаме с малки стъпки? — предложи Грок.

— Като например да представим някои доказателства, с които да поставим под съмнение присъдата на първа инстанция, а след това, под някакъв претекст, да поискаме Суфиерд да бъде преместен от онзи сателит?

— Каква полза? — озадачи се Рейнард. — Пак ще е осъден на смърт.

— Така е — съгласи се Гуднайт. — Но колкото е по-далече от газовата камера, толкова повече време ще е нужно на онези копелдаци да му видят сметката.

— Аха — кимна Рейнард. — Разбира се. Колко съм недосетлив.

— Ако можехме да намерим кореспонденцията между Хила Адрианополи и Ладиер — въздъхна Джасмин Кинг. — Там сигурно щяхме да открием доказателства.

— Половината Монтроа иска да прочете тези писма, другата половина да ги изгори — отвърна Рейнард. — Имате ли някаква представа как да ги намерим?

— В „Пацифист“ продължава да върви съобщението, че скоро ще започнат да ги печатат — каза Грок. — Въпреки убийството на редактора. Предполагам, че ще излязат заедно с началото на процеса.

— Което е след две седмици — добави Кинг.

— Ще поработя над това — обеща Балдур, както винаги тайнствен в намеренията си.

— А междувременно — продължи Рис, — трябва да открием и да разговаряме с другите трима членове на отдела на Суфиерд и неговия началник. Каранис ни заяви в прав текст да не разчитаме на него. Ще можете ли да ни свържете с останалите четирима?

— Вероятно — отвърна Рейнард. — Почти сигурно. — Той въздъхна и се надигна. — Изглежда, че напредваме доста бавно, въпреки парите, които похарчих — произнесе тъжно. — Но не виждам друг начин да разчитаме на успех.

— Още нещо — обърна се към него Гуднайт. — Възможно ли е да ни намерите адреса на тукашния щаб на „Цербер“, ако изобщо има такъв?

— За какво ви трябва… — Рейнард млъкна. — Не. По-добре да не зная какво смятате да правите с тях. Така няма опасност да ме заподозрат при разпит. Добре, ще ви намеря адреса.

След като той си тръгна, Рис кимна на Балдур.

— Добра идея, Фридрих.

— Благодаря ти — отвърна той. — Предположих, че ще се досетиш.

— За какво си се досетила? — попита Гуднайт.

— Агентът, когото Фреди уби — обясни Мшел, — или по-скоро осакати… на Тристан. Вероятно е действал по инструкции от Торгутското разузнаване или контраразузнаване.

— Разбира се — потвърди Кинг. — А това означава, че е докладвал за срещата с Балдур, без да знае кого представлява Фреди, и всъщност началникът му е взел решение да го заловят. Този началник е уведомил къртицата, че някой го търси и че Суфиерд вече не е изкупителна жертва. И тъй като всички тук знаят с какво се занимаваме, не е трудно човек да се досети.

— С други думи — схвана картината Гуднайт, — съвсем скоро ще се превърнем в мишена на тукашните торгутски сатрапи. Да не говорим за местните разбойници.

— Именно — потвърди Рис. — Но ако ни нападнат и не успеят, ще се сдобием с нова следа.

— Тъкмо по тази причина разпитвах за „Цербер“ — обясни Гуднайт. — Мисля, че трябва да ги намерим и да им пораздрусаме клетката.

— Някаква конкретна причина да го направим? — попита Рис. — Освен че не са ни симпатични?

— Ами например ще им покажем, на тях и на всички останали, че не е добре да ни слагат в графата противници — отвърна Гуднайт. — Трябва ли ти друга причина?

Кинг се усмихваше доволно и дори Грок кимна. Очевидно нямаше смисъл да гласуват.

— Аз ще потърся старите приятелчета на Суфиерд — въздъхна Гуднайт. — Досадната работа с ходене от врата на врата, звънене, размахване на холография и задаване на стандартния въпрос: „Да сте виждали този човек?“. Вярно, няма да е като да търчиш с бластер в ръка и да косиш негодници наляво и надясно.

— Не го вземай навътре. — Мшел го потупа по бузата. — Ако имаме късмет, съвсем скоро играта отново ще загрубее.