Крис Бънч
Светът на мошениците (11)

11.

— Хер доктор Гуднайт — заговори Фридрих фон Балдур, без да отделя поглед от пулта за управление на малката яхта, и на лицето му затрептя лека усмивка, — като водещ специалист по затворническите килии, какво е мнението ви за онази бастилия?

— Доста впечатляваща външност, както обичат да казват търговците — заяви Гуднайт. — За затвор, имам предвид. Като отбранително съоръжение не чини пукнат грош. Проклет да съм, ако мога да разбера защо хората си мислят, че като изведат тази голяма, тлъста топка в орбита, ще се спасят от потенциални нападатели. Достатъчно е да им метнеш една ракета на пресечен курс и пуф! Или да намериш няколко души със склонност към самоубийство и да ги пратиш с кораб, на борда на който си оставил тактическа ядрена бомба. Пуф и паф. Но да не се отклонявам от въпроса. Както казах, за затвор изглежда доста добре. Не бих си и помислил да избягам от него, нито да се напъхам вътре, за да спася някого от затворниците.

— Нито пък аз — присъедини се Мшел Рис от мястото си при пулта. — С други думи, ще трябва да се откажем от идеята да измъкнем час по-скоро на свобода легата Суфиерд.

— Въпросът не е само да го освободим, както подчерта Рейнард — припомни им Грок. — Боя се, че ще се наложи да открием истинския негодник.

— Ако приемем — рече замислено Гуднайт, — че Суфиерд е невинен. Защото и друг път се е случвало хората да грешат в преценките си.

— Така е — въздъхна Рис. — Абсолютно вярно.

— Което повдига един въпрос, Фреди — поде Гуднайт.

— Защо трябваше да ни домъкваш тук всичките, включително и ранима душа като мен, страдала от подобни обстоятелства, само за да видим тази потискаща метална топка? Бих предпочел да си остана вкъщи и да прегледам филмовия материал за Суфиерд.

— Защото исках всички ние да се срещнем с нашия клиент, ако мога така да го нарека — обясни Балдур. — Може пък на някого от нас да му хрумне гениална идея.

Старата орбитална крепост бе заобиколена от троен кордон патрулни кораби, плюс собствената й защита. Но с приближаването към нея служителите на „Звезден риск“ се убедиха, че част от защитните съоръжения са в окаяно състояние, а други са били демонтирани.

Поне охраната тук бе на ниво. Въпреки че показаха пропуска, осигурен им от Рейнард, на борда на яхтата се качи неголяма въоръжена група, която претършува каютите и сканира всичко с електронни устройства.

— Да се върнем на въпроса, който обсъждахме по-рано — предложи Грок. — Изглежда, съществуват три възможности, ако приемем, че Суфиерд е невинен: първо, истинският виновник е действал самостоятелно и не само е открил каквото му трябва, но е успял да предаде данните на своя свят, като същевременно е хвърлил вината върху друг човек. Втората възможност е, че съществува малка група конспиратори, което подобрява шансовете ни, защото колкото повече хора са забъркани, толкова по-вероятно е някой да проговори. Третата е широка конспирация, както смята и Рейнард, с участие на цели политически партии. Но при тази възможност шансовете ни не само са нищожни, но и ние самите ще се окажем в голяма опасност. Някой има ли идеи или предложения в подкрепа или срещу изброените възможности?

Тишина, с изключение на тихото бръмчене на кораба.

— Ама и ти направи деня ми по-щастлив — изкриви устни Гуднайт. — Първо, защото трябваше да посетя този проклет затвор, а след това да ме изплашиш, като заговори за могъщи противници, зад които стоят управляващи политически партии. Страхотно, няма що.

— Ако никой не смята да коментира изявлението на Грок, мисля, че е време да обявим за пристигането си — предложи Балдур. — Крепост Пиньол, крепост Пиньол, тук кораб „Маршал“, очаквам инструкции за кацане. Имаме разрешително за посещение Ромео-Алфа-Девет-Две-Зулу.

— Тук крепост Пиньол. Останете на прием.

Гласът се върна след няколко секунди.

— Получихме потвърждение за посещението ви. Изключете двигателя и продължете по инерция, нашите прибори ще ви поемат.

Нищо не бе оставено на случайността. От хангара се появи влекач, който се скачи с „Маршал“ и го приближи до крепостта, но извън периметъра, в който би могла да бъде атакувана.

От шлюза се подаде херметичен ръкав, който се свърза с външния шлюз на „Маршал“.

— Имате разрешение да слезете на станцията — обявиха от диспечерската. — Не можете да носите никакво оръжие.

Петимата събраха записките и бележниците си, излязоха през шлюза и се спуснаха по разгънатия тунел до станцията.

— Плъзгам се плавно надолу по тънкото черво на живота — припя си полугласно Гуднайт.

— Благодаря ти за образното сравнение, Чес — засмя се Джасмин.

— Няма за какво — отвърна Гуднайт. — Просто затворите ми навяват меланхолично настроение.

— Нека не забравяме — вметна Рис, — че най-вероятно подслушват всяка наша дума.

— Извинявам се — каза Гуднайт.

Шестима пазачи ги очакваха при вътрешния отвор. Тук ги сканираха и обискираха. Въпреки протестите им отнеха записващите устройства, след което ги придружиха до стаята за свиждане, където нямаше нищо, освен четири стола.

— Доста са предпазливи, а? — подхвърли Гуднайт.

Рис едва сега забеляза, че е малко нервен, но сигурно бе оправдано за човек, прекарал известно време в килия на смъртник, без никакви надежди за спасение.

Вратата се плъзна встрани и двама тъмничари въведоха легата Маен Суфиерд. Беше висок, много слаб, от онзи тип, който отпуска усмивките си крайно пестеливо. Носеше сив комбинезон с големи черни кръстове отпред и отзад, нещо като мишени, в случай че затворниците се разбунтуват.

Той се представи, седна и огледа безизразно служителите на „Звезден риск“.

— Странно е, когато интересите ти трябва да защитават хора от други светове — започна той със сух и безизразен глас като лицето му. — А твоите сънародници те мислят за предател. Предполагам, че нямате никаква официална връзка със Съюза, нито действията ви тук са под съюзническа юрисдикция. Всъщност Съюзът едва ли проявява интерес към малки светове като Дампиер, Торгут или Белфорт.

— Никаква връзка — увери го с ведър тон Рис. — Ние сме наемници, единственото, което ни интересува, е доброто заплащане.

Суфиерд кимна.

— Тогава позволете да поднеса извиненията си — рече той. — Когато живееш в подобни условия и смъртта е надвиснала над главата ти, наричаш нещата с истинските им имена.

— Още една причина да действаме бързо — посочи Рис.

— Напълно съм съгласен — кимна Суфиерд. — Но дори да не бъда оневинен в този живот, надявам се това да стане в следващия.

— Някои от нас — заяви Рис, — не живеят с успокояващата мисъл за възкресение.

Суфиерд кимна повторно.

— И така, първо — намеси се Балдур, — бих искал да ви осведомя, че вашият началник, шефът на бюрото Каранис, отказа да ни съдейства в разследването и е напълно убеден във вината ви.

— Разбира се — отвърна спокойно Суфиерд. — Той никога не е бил на моя страна и бе един от първите, които се присъединиха към обвинението.

— Ето това е интересно — наведе се напред Гуднайт. — Защото пред нас каза, че почти не ви познавал.

— Каранис винаги е бил доста добър в прикриване на следите — засмя се Суфиерд.

— Защо според вас толкова лесно реши, че сте предател? — попита Грок.

— Не зная дали бих искал да отговоря на този въпрос.

— Защо? — настоя Джасмин.

— Заради една причина, която приех неохотно, но не ми се ще да споменавам, за да не ме сметнете за параноик.

— Заради религиозните ви вярвания? — подхвърли Гуднайт.

— Да, ако изключим факта, че нямам особено високо мнение за интелектуалните способности на Каранис, нито вярвам в неговата неподкупност. И той го знае.

— И защо смятате, че е нечестен? — попита Кинг.

— Най-вече заради охолния начин на живот, говорещ за тлъсти банкови сметки. За него е известно, че нерядко използва високия си пост за лични облаги, както и за да получи определени услуги от някои млади и привлекателни служителки.

— Нямаше как да не забележим неговата лимузина — вметна Гуднайт. — Изглежда наистина прекалено луксозна за държавен служител.

— Е, казват, че наследил доста пари от семейството си — обясни Суфиерд. — Но никога не съм се ровил в делата на моите колеги.

— Значи мами и си пада по жените — заключи Гуднайт.

— Но защо мислите, че е предател?

Само Рис забеляза лекото колебание в гласа на Суфиерд.

— Всъщност не мисля, че е.

— Така ли? — повдигна вежди Рис. — Защото той е готов да приеме вашата вина. Мошениците обичат да хвърлят вината на други.

— Не — поклати глава Суфиерд. — Той е живял твърде дълго в нашата система, за да й измени с лека ръка.

Рис го погледна скептично, но нямаше за какво да се захване.

— Е, добре — разпери ръце Балдур. — Бихте ли ни описали вашето всекидневие? Не, почакайте. Първо, имахте ли достъп до плановете за отбрана на Белфорт?

— Нямах — отвърна Суфиерд. — Научих за тях едва седмица преди моя арест. Трябваше да се запозная с тях и да напиша мнението си, но арестът ме изпревари. Някой над мен, вероятно самият виновник, бе препратил информацията на Торгут и нямам никаква представа кой и как е открил, че плановете ни са били копирани.

— Тъй като няма да получим никакво съдействие от IIа — рече Балдур, — ще бъдете ли така добър да ни опишете вашия отдел?

— Не ми се иска, но очевидно това може да ви е от полза в разследването. Тази информация е секретна, макар и не от висок клас, но все пак вие сте външни лица. Отдел IIа е разделен на малки секции с цел опазване на информацията. Моята група се състоеше от четирима души и беше една от няколкото, занимаващи се с Торгут.

— С Торгут за защита интересите на Белфорт? — попита Грок.

— Не — поясни Суфиерд. — Събирахме информация от общ характер, освен когато получавахме конкретни задачи от ръководството.

— Значи не работите с Белфорт? — повтори Фон Балдур.

— Това не беше ли изтъкнато по време на процеса?

— Моята защита се опита да подчертае този факт, но не получи нужното внимание.

— Премиерът Рейнард ни даде копие от протокола на съдебния процес — намеси се Джасмин. — Там не се споменаваше подобно нещо.

— Голяма част от свидетелските показания се даваха при закрити врати.

— Мисля, че ще ни от полза, ако ни кажете каква точно информация е била забранена за достъп.

Суфиерд си пое дъх.

— Ами, добре… но предполагам, че са ви прибрали записващите устройства на входа, както направиха и с предишните ми посетители.

— Не се безпокойте — каза Джасмин. — Имам прекрасна памет.

Суфиерд облиза устни и започна.

 

 

— Толкова по въпроса за вълнуващия живот на разузнавача — заключи Джасмин. — И като си помисля, че нещастният човечец се е занимавал единствено да чете доклади, да пише доклади и да предлага писмени становища. И затова сега ще му видят сметката.

— Нима си очаквала нещо друго? — възкликна Рис. — Помисли си само, че си се занимавала със същото, докато работеше за „Цербер“. Както и при нас, между другото.

— Да оставим това настрана — обади се Грок. — Въпросът е, защо са решили да използват точно Суфиерд за изкупителна жертва?

— Не зная — повдигна рамене Балдур. — Ако открием отговора на този въпрос, може би ще успеем да се доберем до истинския престъпник. Мисля си дали по някакъв начин не е свързано с религиозните му предпочитания.

— Като заговорихме за тях — рече Гуднайт, — Мшел, би ли желала да ме придружиш на една от религиозните служби, на които е ходел господин Суфиерд? Казват, че тези джилани били доста екзалтирана секта, та ако нещата се разгорещят и се стигне до някоя оргия, на каквато никога досега не съм бил, не ми се ще да ме подминат.

— Аз съм била — отбеляза Рис. — Но беше по служба.

— И? — попита заинтригувано Гуднайт.

— И открих, че по такива неща си падат все разни грозници. Нормалните хора намират начин да си начетат нагона, без да се събират на групички.

— Хм — поклати замислено глава Гуднайт.

— Докато тези двамата се екзалтират — подметна Грок, — Джасмин, ще ми окажеш ли честа да ме придружиш на вечеря? На тази планета храната е истинско откровение и сигурно ще ти достави удоволствие.

— С радост — кимна Кинг.

— Мен пак ме зарязахте — промърмори недоволно Балдур. — Не ми остава нищо друго, освен да се разтъпча до „Турнел“ и да погълна нужното количество калории в тъжно усамотение. — Той натисна няколко копчета на таблото. — Освен ако някоя хубавица не ми предложи компанията си…

Екранът светна. Появи се надпис „проверка на съобщенията“, след който излязоха две входящи писма.

— Кой ти е писал? — попита Гуднайт, изтегнат на кушетката.

— Не само на мен, а на всички нас, имам предвид „Звезден риск“. Това е някой си господин Л’Пелерин от ДИБ и друг, на име Фра Дяволо. И двамата предлагат да се срещнем на вечеря.

— Аз пък предлагам — рече Рис — да се срещнеш с шефа на тайната полиция. Писателят може да почака до утре. Дори такъв, който разполага със собствена армия.

— Звучи разумно, скъпа моя — съгласи се Балдур. — Звучи напълно разумно. — Но лицето му имаше угрижен вид.