Крис Бънч
Светът на мошениците (22)

22.

Рис влезе в помещението, което бяха определили за оперативен център, и видя, че Джасмин наблюдава с критичен поглед Грок, който пишеше имена върху малки бележки и ги лепеше по стените.

— Знаеш ли — отбеляза Рис, — казват, че тъкмо заради това са измислени компютрите.

— По-лесно е да местиш хора от една категория в друга, докато цялостната картина ти е пред очите — обясни Джасмин.

— Освен това — добави Грок — в компютъра всичко е подредено в линеен порядък, което за ум, устроен като моя, е доста затруднително.

Мшел прегледа имената и забеляза, че най-отгоре стои това на Каранис.

— Това списъкът на заподозрените ли е?

— Не — отвърна Джасмин. — Поне засега. По-скоро списъкът на Стратегическото разузнаване.

— В тази му част, която успя да си припомни Суфиерд — добави Грок. — Ето и неговата секция.

Рис прочете три имена: Кабет Балалта, Аялем Гуамес и Хопея Ардуел. Имаше и четвърта карта, на Суфиерд, последния човек от групата.

Над името на Суфиерд бе поставено още едно — на Балкис Фаади.

— Сега вече разполагаме с четири конкретни лица, които можем да разследваме — обясни Джасмин. — Според Грок най-важен е прекият началник на Суфиерд, Фаади, който е свидетелствал по време на процеса.

— А, това наистина е интересно — потвърди Рис.

— Нещо повече — продължи Кинг. — Никой от тях в момента не работи в щаба на Стратегическо разузнаване.

— Очевидно историята е била заровена — кимна Грок. — Много дълбоко.

— Ще проверя дали Рейнард… или Дяволо… биха могли да ни намерят адресите на някои от тези служители, и дали знаят къде работят понастоящем — обеща Рис.

Гуднайт бе до вратата и както винаги подпираше рамката с рамо.

— Някой направи ли си труда да провери кога смятат да видят сметката на нещастния Суфиерд?

— Аз се опитах — призна Кинг. — Изглежда, тук не е прието да се говори за тези неща. Адвокатът ще бъде уведомен в полунощ и едва ще му стигне времето да се появи навреме за екзекуцията. Жертвата… съжалявам, осъденият научава за това, когато го събудят.

— Невероятно — разпери ръце Гуднайт. — Няма да знае дали стъпките по коридора са на тъмничаря с кофа вода, или на палача с брадвата.

— Тук не използват брадви, Чес — погледна го строго Джасмин. — Смъртоносна инжекция, както в цивилизованите страни.

— Аз пък си мислех, че да се убиват хора е нецивилизовано — въздъхна Гуднайт.

Рис също го изгледа.

— Странни приказки от един бивш професионален убиец.

— Грешка — рече Гуднайт. — Никога не съм твърдял, че съм моралист. Надявах се само такива да са идиотите, за които работех. Но се оказах глупак. Някакви вести от Фреди?

— Нищо — отвърна Рис. — Дори не зная дали е стигнал на Торгут.

— По дяволите! — изръмжа Гуднайт. — Ще трябва да пийна нещо, щом като никой не е измислил подходяща работа за мен.

— Имам една идея — спря го Джасмин, — но не зная дали ще е по вкуса ти. Сигурно забеляза екзотичното возило на Каранис. Чудя се защо не се поразровиш и не установиш откъде може да идва богатството му. И дали той не е…

— Корумпиран, предполагам — прекъсна я Гуднайт. — Какво пък, задачата може да се окаже интересна.