Крис Бънч
Светът на мошениците (45)

45.

Охраната на крепостта „Пиньол“ бе привикнала до такава степен с посещенията на Джасмин при Маен Суфиерд, че вече не ги караха да се срещат в специалната стая за гости, тъй като тя все носеше някакви документи за подписване. Но въпреки това продължаваха да я претърсват.

Суфиерд, човек безкрайно педантичен, настояваше да прочете всеки документ и нерядко се оплакваше на Кинг, че повечето са напълно безполезни. Което беше съвсем вярно, тъй като предназначението им бе да й осигурят достъп до Суфиерд. Въпреки това тя посрещаше протестите му с хладно изражение и заявяваше, че така той само сътрудничи на собствените си палачи.

Този път Кинг носеше само няколко листа, при това на действащи документи, тъй като в тях „Звезден риск“ се упълномощаваше да издири изчезналите жена и деца на Суфиерд и да им окаже цялата необходима подкрепа. При предишно посещение Кинг бе успяла да предаде бележка на легата, в която се съобщаваше, че семейството му е в безопасност и няма за какво да се тревожи.

Този път той подписа документите без никакви възражения. Кинг посегна да ги вземе и без да иска, го одраска с писалката, достатъчно силно, за да се появи капчица кръв. Суфиерд трепна и тя започна да му се извинява.

— Знаете ли — сподели той, докато Кинг си събираше багажа, — понякога почти се изпълвам с увереност, че ще се спася, че накрая ще се явя на процес, на който ще ме оневинят напълно.

— Разбира се — съгласи се тя. — Нали затова е цялата тази работа?

— Ще ми се само правосъдието… — Суфиерд млъкна.

— Правосъдието какво?

— Да не е толкова… тиранично.

— По-добре тиранично правосъдие, отколкото тиранични управници — отвърна философски Кинг.

Суфиерд се усмихна пресилено.

— Права сте. Не исках да изглежда, сякаш губя вяра.

Веднага след като се върна на патрулния кораб, тя изчисти окървавения връх на химикалката.

Патрулният кораб, който очевидно нямаше намерение да се връща в Монтроа, направи скок в N-пространството, оставяйки след себе си малък комуникационен сателит.

 

 

Шест часа по-късно от крепостта се свързаха с Монтроа по спешност. Затворникът Маен Суфиерд се беше разболял. Бил тежко болен, затворническите лекари не можели да поставят диагноза, имал висока температура, треска, гадене и непрестанно повръщане.

Кодът за връзка със станцията, прехванат от спътника, бе препратен в N-пространството, където бе разкодиран от специалистите от „Звезден риск“.

— Надявам се да не успеят да поставят диагноза — подхвърли Балдур. — Не зная да има денебиански зайци в зоологическите градини в тази част на галактиката, нито някой да е чувал за отровата им.

— Време е да навличаме скафандрите — заяви Рис. — И после да почакаме още малко.

От Монтроа най-сетне отговориха. Пращали специален кораб на станцията, за да откара Суфиерд за лечение на планетата.

— Разбира се — заяви горчиво Гуднайт. — Тези негодници не биха позволили жертвата им да издъхне от естествена смърт в килията. Мамка му!

— Най-точната дума е „лицемерие“ — посочи спокойно Грок — и всеки на този свят, дори моите сънародници го практикуват.

 

 

След около час миниатюрният предавател, оставен от „Звезден риск“, съобщи за приближаването на медицинския кораб и за скачването му със станцията. След като натовариха на борда Суфиерд, корабът напусна дока и полетя назад към Монтроа.

— Сега ли? — попита пилотът на патрулния кораб.

— Почакай още мъничко — нареди му Балдур. — Искам да съм сигурен, че няма да се наложи да прибягваме до подкреплението.

— Мисля, че ставаш прекалено параноичен — укори го Гуднайт. — Да не говорим, че прахосваш париците на Рейнард, с които бихме могли да си осигурим пиячка и секс.

Фон Балдур не си направи труда да отговори, надвесен над пулта.

Медицинският кораб бе само на няколко минути полет от станцията, когато пред него от хиперпространството изникна друг кораб.

— До медицински транспорт И423 — излъчи корабът на аварийна честота. — Изчакайте прекачването на наша команда.

В ефира от медицинския кораб полетяха възражения, но новопоявилият се повтори съобщението си и добави:

— Останете на стационарна орбита! В противен случай ще открием по вас стрелба.

Медицинският кораб се свърза с орбиталната станция, която на свой ред потърси помощ от Монтроа, но не можеха да направят нищо, освен да отвърнат единствено с празни заплахи.

— Този е от клас „Джейн“ — отбеляза пилотът на „Звезден риск“, загледан в екрана, където до медицинския кораб бавно плуваше малък патрулен съд. — Стандартен ескортен съд за придружаване на конвой, леко въоръжен.

— Така е — потвърди уверено Балдур.

— Какво пък, време е и ние да се намесим.

Фон Балдур се усмихна и посегна към микрофона, след това превключи на друга, предварително зададена хипервръзка.

— Фридрих Първи и Втори, тук Фридрих Контрол. Обадете се.

— Фридрих Първи — чу се глас. — Започвам според плана.

Рис и останалите познаваха този глас. Той принадлежеше на един наемен пилот на име Редон Спада, смятан за най-добрия пилот на космически кораб, предлагащ уменията си на пазара. „Звезден риск“ бе прибягвал до услугите му и преди и Гуднайт намираше за забавно неувяхващото увлечение, почти обожание, което Спада хранеше към Мшел Рис. От своя страна, поне досега, Рис нито го окуражаваше, нито обезкуражаваше.

Внезапно пространството около Монтроа започна да става все по-тясно, тъй като още два разрушителя бяха изникнали от N-пространството. Макар малко овехтели, все пак те бяха далеч по-добре въоръжени от ескортния кораб.

Фон Балдур нареди на пилота да се доближи до кораба.

— Фридрих Контрол, предполагам, че очаквате от нас да предприемем уговорените действия? — попита Спада.

— Тук Контрол — отвърна Балдур. — Познахте.

— Тъпото копеле дори не ни вижда — продължи емисията Спада. — Целта е прехваната. Втори, огън по моя команда. Четири… три… две… едно… огън!

Две тежки ракети изхвърчаха от разрушителите и се събраха в пространството, заемано от ескортния кораб. Избухна огромно огнено кълбо, което го погълна в миг. От орбиталната станция последваха нови истерични заплахи.

— Обичам, когато нещата се решават еднозначно — подметна Гуднайт.

— Тук Първи — обади се Спада. — Какво следва?

— Прибирай се у дома да осребриш чековете — каза Балдур в микрофона.

— Тук Втори. Най-лесните пари, които някога съм изкарвал.

— Говори Контрол. Виждате ли защо всички искат да работят за нас?

Двата разрушителя изчезнаха, полетели към базата, откъдето Балдур ги бе повикал.

— Сега вече можем ли да измъкнем Маен? — попита Рис.

— Естествено.

 

 

Екипажът на медицинския кораб се пръсна уплашено, когато въоръжени войници с тъмни лицеви стъкла нахлуха през шлюза. Никой не направи опит да се съпротивлява, включително двамата пазачи край изпадналия в несвяст Суфиерд.

Грок, който лесно можеше да бъде разпознат, бе останал на кораба.

Отнесоха Суфиерд с носилката през шлюза до патрулния кораб, разкачиха се от медицинския съд и след секунди вече бяха в хиперпространството. Междувременно Рис инжектира на болния противоотрова.

— Знаете ли какво можем да направим? — попита Гуднайт. — Да откараме Суфиерд право при Рейнард, да си получим парите и да се приберем у дома.

— Само че забравяш обещаната премия. Ако постъпим така, няма как да разчитаме на нея — изтъкна Балдур.

— Хм — изсумтя Гуднайт. — Май си прав.

— Така е — обади се Грок. — Защото в такъв случай ще се откажем от поетото задължение да докажем невинността на Маен. Пък и все още не сме открили истинския торгутски агент, а това е въпрос, който не дава покой на вроденото ми любопитство.

— Като стана дума за това — намеси се Рис. — Сигурна съм, че веднага щом дойде на себе си, Суфиерд ще възрази, че не сме оставили на местното правосъдие да разреши проблемите му. Само че какви са шансовете това да стане в негова полза? Петдесет на петдесет? Шест на пет? Две към едно? Десет към едно? — последните думи Рис произнесе с леко отчаяние в гласа.

Изглежда, никой не искаше да се обзалага с нея.

Два часа по-късно, след като се възстанови напълно, Суфиерд се нахвърли върху Балдур с обвинението, че сега, когато е беглец, няма никакъв начин да изчисти името си.

— О, я млъквайте! — скастри го Гуднайт. — Поне ще си запазите главата.

Това поусмири легата. Но само за час-два. Той не спря да мърмори, докато корабът не се приземи на една рядко използвана площадка край Монтроа, откъдето го поеха пилотите на Фра Дяволо, за да го откарат на тайно дори за „Звезден риск“ място. Там най-сетне щеше да се събере с Кахамла и своите деца.