Крис Бънч
Светът на мошениците (29)

29.

— Джасмин, трябва да ти призная нещо — изсумтя Грок, покривайки несръчно ръцете й с косматите си лапи.

Кинг изглеждаше леко обезпокоена, тъй като не знаеше почти нищо за романтичните навици на извънземния. Тя отпи от чашата с вино и се усмихна леко пресилено.

— Изпитвам някакво ново чувство — продължи Грок. — Мисля, че може да се сравни с човешката носталгия по дома.

Джасмин се отпусна и го потупа по лапата.

— Тази система… тези светове — продължи чуждоземецът, — където всеки е враг на всички останали, ми напомня за моя свят и за начина, по който се съревноваваме помежду си. Това наистина е свят на разбойници.

— Същото каза и Фон Балдур — съгласи се Кинг. — Идеален за такива като нас.

— Така е — кимна Грок. — В този смисъл, мисля, че имаме два възможни начина на поведение. Или да сложим край на враждебността по начин, който ние изберем, което е малко вероятно, или да принудим противника да играе според правилата ни, което ще го накара да излезе на открито и да стане уязвим. Чудя се например за кого може да е работил този снайперист вчера и дали лично той изпитва някаква неприязън към чужденците.

— Ами, ако искаш, да съставим списък на лошите — предложи Кинг. — Първо личните противници — „Цербер“. След това маскираните. Универсалистите… поне тези от тях, които искат Суфиерд да бъде убит. После къртицата в Стратегическо разузнаване. Плюс Каранис. Не мисля и че Л’Пелерин и неговото информационно бюро гледат на нас с добро око. Някой друг?

— Вероятно полицията също ще се радва, ако си тръгнем — добави Грок. — Както и Торгут, но те все още не са активен фактор. Засега. Всъщност тъкмо заради такива заплетени интриги избрах „Звезден риск“. Обичам сложните игри.

— Аз пък — призна Кинг — ще въздъхна облекчено, когато намалим противниците поне наполовина.

— Именно с това трябва да се заемем — заключи Грок. — Ето една полезна тема за дискусия. Мисля, че е време да споделим идеите си с останалите.