Крис Бънч
Светът на мошениците (38)

38.

— Да — призна старейшината Бракен. — Зная къде е семейството на Суфиерд. Ние ги пазим, при нас са на сигурно място. Преместихме ги от техния дом, след като някакви хулигани замеряха къщата им с камъни и заплашиха децата. Там нямаше да можем да ги охраняваме.

— Не бих искала да изразявам съмнение в способностите ви — каза Рис. — Но хората, които са твърдо решени Маен Суфиерд да страда, са доста опитни в боравенето с оръжие.

— А ние не сме — съгласи се Бракен. — Дори тези от нас, които са служили в армията, преди да открият нашето учение, предпочитат да не прибягват до насилие. Което може да ги забави, ако се стигне до неприятности.

— Именно — потвърди сухо Рис.

— И какво ще правите с тях, в случай че госпожа Суфиерд се съгласи да ви придружи?

— Ще я отведем заедно с децата на безопасно място — отвърна Рис.

— Това повдига един друг въпрос — рече Бракен. — А именно, дали вие и хората, които работят с вас, включително и този доста страховит господин, който сега ви придружава… не бихте искали на свой ред да сторите зло на Суфиердови. Преди да ви помогна, боя се, че ще поискам някакво доказателство за вашите добри намерения.

Грок изпръхтя. Рис не можа да определи дали е поласкан, или обиден от думите на Бракен. Седеше със скръстени крака на пода на спартански обзаведеното жилище на старейшината и крепеше в лапите си миниатюрна чаша за чай.

От време на време някое от децата на Бракен надзърташе през вратата, оглеждайки ококорено чуждоземеца.

Рис се засмя.

— Не се обиждаме, само че досега не са искали от мен подобни доказателства и не зная как да го направя.

— Аз имам една идея — обади се Грок. — Ще свърши ли работа лично обаждане на бившия премиер Рейнард?

Бракен трепна, но се овладя.

— Нещо против да запиша този разговор?

— Ни най-малко — рече Рис. Дано само онзи плешив копелдак се съгласи да ни сътрудничи, помисли тя.

— Честно казано, не съм привикнал да общувам на подобно ниво — призна Бракен.

— На свой ред аз също ще прослушам разговора ви, за да се уверя, че няма опасност от двойна игра — добави Рис.

— Божичко! — възкликна Бракен. — Вашият свят е пълен с мошеници, нали?

— Боя се, че да — потвърди Рис.

— Аз пък се боя — обади се Грок, — че намирам за доста забавна една толкова измамна вселена.

Бракен поклати глава и поведе Рис към компютъра.

 

 

Рис беше любопитна как изглежда госпожа Суфиерд, представяше си я висока, мършава и аскетична като своя съпруг.

Противно на очакванията й Кахамла Суфиерд се оказа нисичка, с дълга коса и живо, дори весело лице, макар засенчено от последните тревоги. Десетгодишната й дъщеря Абиху и шестгодишният Хасли бяха малко по-сериозни, отколкото можеше да се очаква за деца на тяхната възраст.

— Старейшина — заговори Кахамла. — Не зная дали трябва да се вслушам в съветите ви.

— Вие, разбира се, имате право на избор — отвърна Бракен — и ние ще продължим да ви предоставяме подслон сред нашите членове. Но думите на тази жена са разумни.

— Вие и децата все още сте извадени на показ — намеси се Рис. — Нещо като заложници на съдбата сте, ако мога така да се изразя.

— В какъв смисъл? — попита Кахамла. — Нямам представа за какво говорите, но държа нещата да се изяснят.

— Заради децата ли? — попита Мшел.

— Никога не сме се опитвали да крием каквото и да било от тях — заяви твърдо Кахамла. — И няма да го направим и сега.

— Ами първо, докато сте на открито, могат да ви отвлекат.

— И какво ще постигнат с това?

Рис затвори за миг очи.

— Докато сте в ръцете им, ще могат да затворят устата на Маен — обясни тя.

— Не — поклати глава Кахамла. — Маен винаги е бил… и ще бъде човек на думата си, служещ на истината докрай.

— В такъв случай биха могли чрез вас да упражняват натиск върху други хора, за да не свидетелстват в полза на Маен — намеси се Грок.

Двете деца не сваляха очаровани погледи от едрия космат чуждоземец.

— Той говори — прошепна Хасли на сестра си.

— Разбира се, че говори — отвърна Абиху. — Не дрънкай небивалици.

— Нищо толкова не съм казал — тросна се момчето.

— Само че го поставяш в неловко положение — укори го със сериозен тон Абиху и го сръга в ребрата.

— Не е така, нали? — обърна се Хасли към Грок.

— Не е лесно да бъда поставен в неловко положение — изтъкна Грок.

— Видя ли? — рече Хасли на сестра си. — Аз-печеля-аз-печеля-аз-печеля.

— Тихо — сгълча го Кахамла. — Оставете ме да помисля. — Тя се приближи до прозореца на малката, приветлива стая на къщата, която джиланите им бяха предоставили. — При нормални обстоятелства — продължи, без да се обръща — бих поискала няколко дена отсрочка, за да обмисля предложението ви, и бих се посъветвала със съпруга си.

— Не мисля, че това ще е разумно — възрази Рис. — Имам предвид да споделяте с Маен. Всички негови разговори се подслушват и честно казано, сред управляващите има хора, на които ние от „Звезден риск“ не бихме се доверили, а информацията за нашите намерения може да предизвика ответна реакция.

— „Звезден риск“, готино име — обади се Абиху. — Ще ме вземете ли на работа при вас, когато порасна?

Рис повдигна вежди.

— Ами… ние винаги търсим подходящи хора… но се съмнявам, че семейството ти и вашите приятели ще го одобрят.

— Могат да си гледат работата — обяви безстрашно Абиху. — Когато порасна, ще правя каквото ми харесва… стига, разбира се, да не причинявам зло на хората.

— Ще имаме още възможности да го обсъдим — рече уклончиво Мшел.

— Веднага си личи, че нямате деца — засмя се Кахамла.

— Така е — потвърди Мшел. — Също и съпруг. И по какво си личи?

— Децата могат да смутят всеки, освен родителите си — обясни Кахамла.

Грок изръмжа, което при него означаваше, че се забавлява.

— Как го направи? — попита Хасли и се помъчи да имитира ръмженето.

— Деца, пречите ми да взема решение — размаха ръце Кахамла.

Двете деца се спогледаха, направиха кисели физиономии, но премълчаха.

— Ако наистина държите да останете тук няколко дена, за да премислите предложението ми, ваша воля — отбеляза Рис. — С ваше разрешение ще разположа постове отвън, за да се предпазим от неприятни последствия.

— Смятате ли, че тук сме в опасност? — попита Кахамла и за пръв път в гласа й се долови безпокойство.

— Не зная — отвърна Рис. — Но си спомних думите на старейшината Бракен, че на сбирките на джиланите често идвали непознати хора. Едно от възможните обяснения е да ви държат под наблюдение.

Бракен кимна.

— Готов съм да се съглася с вас.

Кахамла си пое въздух.

— Добре, тогава. Тръгваме с вас. Ще ни дадете ли един час, за да си съберем багажа?

— Ще ви почакаме — обеща Рис. — И без това не бързаме особено.

— Няма да ни отнеме повече. Откакто онази банда ни нападна в предишната къща, държим всичко по куфарите. — Тя се усмихна сухо. — Предполагам, че ще трябва да продължим да живеем така, докато освободят Маен. — По тона й пролича, че е уверена в това.

 

 

Суфиердови тъкмо си бяха натоварили багажа в антиграва, когато Рис забеляза някакво раздвижване пред пустеещата къща от другата страна на улицата.

— При татко ли отиваме? — попита Хасли.

— И това ще стане — отвърна замислено Рис. — Грок… ще бъдеш ли…

— Вече го засякох — съобщи чуждоземецът. — Мъж с бинокъл и предавател.

— Това не ми харесва — промърмори Рис и включи двигателя.

— Нито на мен — заяви Грок. — Погледни.

— Какво има? — попита Кахамла.

Двама мъже тъкмо слизаха от малък антиграв с надпис „Комуникации Филбрик“, паркиран в долния край на улицата. Бяха въоръжени.

— Какво са намислили тези? — попита Рис, докато вдигаше рязко антиграва и го завърташе на 180 градуса.

— И защо не го направиха по-рано, каквото и да е? — зачуди се Грок.

Единият от мъжете размахваше нещо, което приличаше на значка.

— Ако си мисли, че това ще ме спре… — изръмжа Рис. — Не разговарям с хора, които ме заплашват с оръжие.

Тя включи на пълна мощност и подкара антиграва право към мъжете. Те заковаха на място, после изведнъж си дадоха сметка, че Рис е готова да ги прегази, и се проснаха на пътя. Рис профуча само на метър над тях.

Единият от мъжете се претърколи и пусна кратък откос по антиграва, но не уцели.

— Ухаа! — извика възхитено Абиху, а Хасли се засмя.

— Не ми харесва това, което направихте — рече навъсено Кахамла. — Ние сме спазващи закона граждани.

— Така е — присъедини се към нея Бракен. — Може би трябва…

— Всеки може да си намери значка — прекъсна ги Рис. — Ще изясним въпроса, когато стигнем до нашата щабквартира.

— Какво пък — промърмори с нескрито съмнение Кахамла. — Щом смятате, че трябва да го направим…

— Не зная дали трябва да направим точно това — прекъсна я Мшел. — Просто не виждам друга възможност. Погледнете.

Тя посочи вляво, където шест антиграва излитаха едновременно от малка индустриална зона.

— Не разбирам — обърна се Мшел към Грок.

— Имам една идея — рече чуждоземецът. — Вероятно тези хора… които и да са… са имали заповеди да държат Суфиердови под наблюдение и да предприемат определени действия само ако ние… или някой друг се свърже със семейството и се опита да му помогне да избяга.

— Тоест ние сме задействали капана?

— Вероятно — кимна Грок.

— След като си толкова гениален — озъби се Рис, — защо не включиш радиостанцията? Трябва да се свържем с нашите. Пък и кои според теб може да са тези типове?

— Биха могли да са и най-обикновени полицейски части, но аз лично се съмнявам. По-скоро хора на Л’Пелерин от ДИБ. Но това също е в кръга на желаното. Може да са и маскираните.

— Направо чудесно — въздъхна Рис. — Вече не ми стигат пръстите да изброя лошите момчета.

— Ама че е вълнуващо! — възкликна Абиху.

— Така ли? — попита Хасли.

— Така де — тросна се момичето.

— Ох — въздъхна малчуганът. — Е, тогава няма да се плаша.

— Какво пък, да се прибираме у дома — предложи Рис и в този момент радиостанцията изпука и премина на аварийна вълна:

— До неидентифицирания антиграв, тук тюлетиянските власти. Приземете се незабавно. Повтарям, приземете се незабавно.

Рис изруга и Абиху се разсмя отново.

 

 

— Господине — обърна се един от мъжете при контролния пулт към Балдур. — Засякохме нещо на аварийната авиационна честота.

Фон Балдур се намръщи и се доближи до таблото тъкмо когато от говорителите се чу:

— Неидентифициран антиграв, тук тюлетиянските власти. Имаме вашия номер, НИ3478… приземете се незабавно, в противен случай не отговаряме за последствията.

— Това е антигравът на Рис — обясни дежурният.

— Можеш ли да се свържеш с нея на кодирана честота?

— Вече опитахме. Засега без резултат. — В този момент говорителите изпукаха. — Изглежда, че заглушават връзката.

— Вдигни всички под тревога — нареди Балдур. — И продължавай с опитите да се свържеш с Рис.

 

 

Радиостанцията в кабината припукваше безпомощно. Грок поклати глава и остави микрофона.

— Нищо — съобщи той на Рис. — Сега поне знаем, че не са представители на властта.

— Защо смяташ така? — попита Рис.

— Нито полицията, нито хората на Л’Пелерин биха заглушавали връзката — обясни той. — Просто щяха да ни преследват.

— Което правят и тези, при това доста успешно. — Тя посочи четири антиграва, които преди миг се бяха появили вдясно.

 

 

Войниците на „Звезден риск“ напуснаха тичешком къщата и се отправиха към антигравите под строгите погледи на Балдур, Гуднайт и Кинг, които стояха на стълбите, облечени с бойни униформи.

— Предлагам да действаме по следния начин — заговори Балдур. — Вдигаме се във въздуха и се отправяме към мястото, където заглушават сигнала. Нашата Мшел трябва да е някъде там.

— И това, ако е план! — изпръхтя Гуднайт. — Е, по-добре е от нищо.

Вой на форсирани двигатели изпълни улицата и зад оградата се приземиха шест тежкотоварни антиграва. Два от тях бяха със спуснати люкове, които се отвориха и отвътре се подадоха едрокалибрени бластери с надвесени над мерниците стрелци. От останалите наизскачаха въоръжени мъже, които заеха позиция от другата страна на улицата.

После всички застинаха.

— Това никак не ми харесва — рече Гуднайт.

— Съгласен — потвърди Балдур и се втурна към портата.

Един от бластерите издаде остър метален звън и ослепителен заряд попадна в земята, само на два метра пред краката на Балдур. Той спря, разпери ръце, за да покаже, че има мирни намерения, и продължи бавно напред.

Втори изстрел разтроши паважа пред него и го обсипа с дъжд от ситни камъчета.

Фон Балдур отстъпи назад към стълбището.

— Очевидно не искат да разговаряме — подхвърли Гуднайт.

— Ясно е защо — добави Кинг. — Не желаят да се притичваме никому на помощ.

— Предполагам, че си права — кимна Фон Балдур. — Ще проверя резервния изход, макар че все още нямам идея какви са намеренията им тук. — Той изтича в къщата.

— Цивилни са. — Гуднайт присви очи, докато разглеждаше противника. — Всички да се приберат вътре и да чакат нови заповеди!

— Щом нямат униформи — рече Кинг, — значи или са хора на „Цербер“, или на маскираните. А може и на ДИБ.

Фон Балдур се появи задъхан.

— Чух шум от двигатели на задната улица, което означава, че сме обградени. Опитах се да повикам полицията, но захранването в къщата е спряно. След минута ще включат резервния генератор.

— Кучи синове — изруга Гуднайт. — Ако посмеят да влязат…

— Те не помръдват — посочи Кинг. — Най-вероятно заповедите им са да ни задържат тук.

— Хубаво е да видиш поне един свят, където законът се спазва — отбеляза спокойно Балдур. Само здраво стиснатите му устни показваха, че е ядосан. — Не можем дори да съобщим на пътната полиция, че са паркирали неправилно.

— Седим тук безпомощни, а те правят каквото си искат с Грок и Рис — изръмжа Гуднайт. — Кучи синове на квадрат!

 

 

— Покриха ни отгоре. — Рис вдигна глава. — Погледнете. — Високо над тях се виждаха няколко черни точки. — Ще променя посоката, за да проверим дали следят нас. Макар че това едва ли е необходимо.

— Поне имаме известна преднина спрямо антигравите зад нас — похвали се Грок.

— Освен ако те не са ни оставили нарочно — възрази Рис. — Ужасно ми се иска да се приберем час по-скоро и да си сипя едно питие. Грок, опитай пак да се свържеш по радиостанцията.

 

 

— Тук щабквартирата — произнесе с ясен глас в микрофона Балдур. — Преминавам на Р-три-четири. Повтарям, преминавам на Р-три-четири.

Мъжът при пулта кимна, за да подскаже на Фон Балдур, че сигналът е кодиран.

— Мшел — продължи Балдур. — Обкръжени сме от неизвестен противник. Не се опитвайте, повтарям, не се опитвайте да се върнете при нас, докато не се свържем с вас. Повтарям…

 

 

В кабината на антиграва цареше тишина, с изключение на тъничкия вой на двигателя и свистенето на въздуха зад прозорците. Рис и останалите слушаха мълчаливо повтарящото се съобщение на Фон Балдур, прекъсвано от радиосмущения.

Рис надраска няколко цифри по памет на гърба на книжката на антиграва. Намръщи се и прочете на глас разшифрованото послание.

— Това никак не ме радва — обяви Грок. — Поне едно е сигурно. Искат да ни заловят живи.

— Не — възрази Бракен. — Искат да заловят живи децата и Кахамла. Не мисля, че ги интересуват останалите.

— Аз пък смятах, че религията изпълва човек с радост и спокойствие — подметна Рис.

Абиху щеше да се разплаче, но брат й я прегърна.

— Страхотно — промърмори Рис.

— Къде ще идем сега? — попита Грок.

— Ако ставаше въпрос само за нас — отвърна Мшел, — щях да ти предложа да отлетим до най-близкия град и да се приземим там. Но с всички тези хора… идеята не е никак добра.

— Права си — потвърди Грок.

Рис дъвчеше замислено долната си устна.

— Имам една идея — обяви тя. — Дали да не отидем при Фра Дяволо? При него има достатъчно място… пък и той разполага с верни хора. Можем да се скрием там.

— Далече ли е?

— На около час път. Или два. Ой-ой.

Антигравите се приближаваха към тях като гигантска примка.

— Май няма да ни се удаде тази възможност — прецени Грок. — Пред нас има още три.

Мшел огледа земята под тях.

— Никакви селища долу. Само тази проклета джунгла.

— Ние не се боим от джунглата — обади се Абиху. — С Хасли сме следотърсачи.

— Това е младежка организация към нашата църква — обясни старейшината Бракен.

Рис погледна двете деца, после и Кахамла, която се усмихваше да прикрие тревогата си.

— Е, добре — взе решение тя. — Омръзна ми да ме притискат до стената.

Нахлузи жилетката и по навик я провери. Бластер… резервни пълнители… боен нож… шест гранати — две шокови, две нападателни и две газови. А някои се подиграваха, че ходела навсякъде — дори на любовна среща — с бойната жилетка.

После превключи двигателя на авариен режим и насочи антиграва към земята в стремително пикиране.

И този път Хасли бе първият, който реагира:

— Ухааа… като на скоростно влакче!

— Когато се приземим — нареди Мшел, — искам всички да ме последват навън. Трябва да се отдалечим максимално бързо от антиграва и да се скрием.

— На криеница ли ще играем? — попита колебливо Абиху.

— На криеница — кимна Рис и миг по-късно антигравът се заби в клоните на дърветата. Тя даде максимална мощност и машината увисна на няколко метра над земята. Рис я насочи напред под прикритието на дърветата и малко след това се приземи доста рязко.

— Жалко, че не можем да поставим мина със сензорен детонатор, в случай че открият машината — рече тя, докато отваряше вратата.

Останалите петима я последваха, и закриволичиха из гъстите храсталаци. Рис беше готова да премине в равномерен бяг, но се сети за децата и намали до леко подтичване. Вече чуваше шума на застигащите ги антиграви.

 

 

Рис надзърна иззад едно дърво към редицата от мъже и жени, които претърсваха храсталаците пред тях. Не носеха униформите на дампиерската полиция, а тъмносиви комбинезони. Но изпълняваха подадените с рязък глас команди и бяха въоръжени със стандартни бластери.

Най-лошото е, че нямам никаква представа за кого работят, помисли си тя. После се промъкна при другите в скривалището.

— Ето какво ще направим — рече шепнешком. — Ще пропълзим през най-гъстия храсталак до онова място там и никой да не гъква, дори ако вратът му се напълни с мравки. Мога само да се надявам, че преследвачите ни не са чак толкова опитни и ще ни пропуснат. Когато отминат, поемаме назад, към града, над който прелетяхме, преди да се приземим. Разбрано?

Всички кимнаха със сериозни изражения и запълзяха към гъсталака.

Преследвачите се приближаваха бавно в редица и Мшел зарови глава в шумата, стиснала пистолета в ръка и преизпълнена с неспокойни мисли.

За малко да успеят.

Тя чу шум от разтворени клони, почти над тях, сетне стъпките бавно се отдалечиха. Рис преброи до осем и вдигна глава. Преследвачите бяха на десетина метра от тях, почти скрити от шубрака.

Но в този момент Хасли се надигна и настъпи един клон, който изпращя.

Един мъж се извърна, видя момчето и вдигна бластер.

Старейшина Бракен скочи и дръпна Хасли долу в мига, когато мъжът натисна спусъка.

Изстрелът попадна в корема на Бракен и го запокити назад.

Мшел пусна два куршума в гърдите на стрелеца, повали мъжете от двете му страни, после викна на останалите и те побягнаха. След броени секунди преследвачите забелязаха, че плячката им се измъква, и хукнаха след тях.

 

 

Здрачаваше се. Мшел бе отвела малкия си отряд в плитка пещера, неподходяща за скривалище, но достатъчно укритие, за да си поемат дъх, докато тя си събере мислите.

— Мъртъв ли е старейшината Бракен? — попита шепнешком Абиху.

— Да — отвърна също с шепот Рис. Тя забеляза, че Кахамла мърда устни в беззвучна молитва.

— Ще бъде възнаграден, че спаси Хасли, нали?

— Да — повтори Рис.

— Но аз не исках да… — поде момчето.

— Тихо — сгълча го Мшел. — Стана случайно.

— Когато порасна — заяви Абиху, — ще стана старейшина като старейшината Бракен.

— Дано успееш, малката — промърмори Рис, преглъщайки яда си. — Дано успееш… — После се обърна към Грок. — Писна ми да ме преследват.

— На мен също — каза извънземният. — А и видяхме колко държат да ни заловят живи.

— Освен ако не попаднем на някого, който не обича да изпълнява заповеди. Във всяко подразделение има поне по един такъв.

— Готова ли си да заложиш на това? — погледна я Грок.

— Не, за бога! Ето какво ще направим — продължи Рис. — Ще изчакаме тук, докато се стъмни. После ще решаваме как да действаме. Може дотогава да си тръгнат.

— А ако не си тръгнат? — попита скептично Грок.

— Тогава гората ще се напълни с трупове в сиви комбинезони — заяви Рис, оголила белите си зъби като някакъв хищник.

 

 

Без да се чуват произнесени на глас заповеди, мъжете, обкръжили щабквартирата на „Звезден риск“, наскачаха, натовариха се в антигравите и отлетяха.

— Какво ли е предизвикало отстъплението? — зачуди се Гуднайт.

Кинг и Балдур само поклатиха глави.

Никой от тях не изказа гласно опасенията си, че най-вероятно Грок и Мшел са били заловени.

 

 

По здрач в гората се разгоряха лагерни огньове. В небето над тях кръжаха бойни вертолети. Високо горе три космически кораба описваха лениви кръгове. Навсякъде бяха разположени постове.

Рис издаде кратки нареждания, сетне потъна в мрака на нощта. Премина през заграждението на часовите като нагорещена тел през бучка масло. Никак не е зле за застаряващо момиче като мен, рече си доволно. Уроците от морската пехота си казваха думата.

Веднага щом се отдалечи от постовете, тя се насочи към един от бойните вертолети. Стандартна военна изработка и оборудване, отбеляза мислено. Броня, картечници от двете страни и бластерно оръдие на носа.

И тук имаше въоръжен пост. Мъжът издаде хъркащ звук, когато ножът на Рис потъна в корема му и прокара дълбока бразда нагоре към сърцето, сетне издъхна.

Рис изтика трупа под корпуса на вертолета, дръпна страничния люк и влезе вътре.

До една от картечниците клечеше отегчен стрелец, втренчил поглед към отсрещния прозорец, зад който неговите другари готвеха вечеря на огън.

Рис изви главата му назад, заби ножа в гърлото му и го остави да се свлече зад картечницата.

Вертолетът се оказа с модифицирани системи за управление, но картечницата си е картечница и нищо повече. Беше поставена на минимален режим. Тя включи пълно захранване и провери дали са се заредили и шестте пълнителя.

След това зачака.

 

 

Противно на онова, което вероятно си бе мислил убитият стрелец, другарчетата му отвън не бяха спокойни. Те непрестанно хвърляха тревожни погледи към мрака и се притискаха към огъня.

— Ама че шантава работа — оплака се един от тях. — И кои може да са тия типове, които преследваме?

— Млъквай! — сгълча го командирът.

— Няма да млъкна, Л’рон. Може да имаш една нашивка повече от мен, но това не ти дава право да се държиш така. Глупаво е да търчим из гората и да преследваме жени и деца.

— Виж какво, нещастнико — обади се една жена. — Да си чувал някога за маскираните?

— Чувал съм. Не са ли някакви терористи?

— Не ги наричай така! — просъска ядосано командирът.

— А ти престани да се заяждаш. Ще ги наричам както искам, щом са цивилна паплач. И ще ти кажа още, че не разбирам по чия заповед ни прекратиха учението и ни накараха да се довлечем в тази проклета гора.

— Причината, поради която заговорих за маскираните — рече жената, — е, че тези копелдаци са хладнокръвни убийци. Ще ти прережат гърлото, докато се превиват от смях. Зная го, защото съм от Тюлетия, а не от някоя затънтена дупка като теб. Виждала съм ги да действат и не бих искала отново да стане пред очите ми. — Тя потрепери. — В нашия квартал те заклаха две семейства, заедно с децата, само защото мъжете и жените членували в някакъв работнически профсъюз. Пък и очевидно имат достатъчно власт, за да ни пратят тук, сред хълмовете. А това означава, че са в състояние да те накарат да съжаляваш за всяка думичка, която си изрекъл срещу тях. Просто ще захвърлят трупа ти сред храсталаците и никой няма да те потърси. Затова млъкни и се съсредоточи върху вечерята.

Подухна студен ветрец, командирът на групата потрепери и зарея поглед към мрака.

Беше почти непрогледен.

Сигурно нещо се спотайваше там.

Сигурно.

Нещо по-тъмно от нощта се спусна върху войниците. Само един от тях успя да извика, друг побягна, а командирът посегна към пушката.

Грок го застреля в главата, повали и мъжа до него, превключи на автоматична стрелба и покоси останалите членове на екипа.

Изправи се и нададе победоносен рев, какъвто според него би трябвало да издава един хищен горски обитател. Тази игра очевидно му харесваше.

Изведнъж гората се изпълни с писъци, войници се разбягаха на всички страни, стреляйки безпорядъчно.

Грок метна няколко гранати към тях. Хаосът и шумотевицата бързо нарастваха.

Мшел Рис натисна спусъка на картечницата и ярките линии на трасиращите откоси разцепиха нощта. От съседните машини стрелците също откриха огън, без да знаят по кого стрелят.

Сега вече цареше необуздана паника. Полуобучените войници събаряха и стъпкваха своите офицери и маскираните, които ги бяха довели тук. Бягаха, без да знаят накъде и от кого трябва да се скрият, само и само да се отърват от този кошмар.

— Насам! — провикна се Грок и Суфиердови изтичаха при него.

Рис бе отворила люка на вертолета.

— Отиваме на гости — обяви тя, докато семейството се качваше на борда. Други вертолети и антиграви излитаха слепешката към нощното небе. — Някой да знае как се лети с това чудо? — провикна се Рис.

— Май само аз — отвърна Грок.

— Чудесно. Защото аз още не съм си заситила апетита да трепя негодници.

— Мшел — обади се Кахамла. — Не е хубаво да се убива, а и с това не ще върнеш старейшината Бракен.

— Не се обиждай, сестрице Суфиерд — озъби се Рис, — но ти можеш да оплакваш Бракен по твоя начин, а аз ще го оплаквам по моя.

Тя се намести зад пулта на картечницата, откри поредната цел и прати дълъг откос по нея. Цяла тълпа изплашени войници залегнаха в мрака.

 

 

— Разбира се, че сме готови да се погрижим за семейството на Суфиерд — заяви Фра Дяволо. — При нас те ще бъдат в безопасност. Нека да са спокойни… е, доколкото могат да бъдат спокойни, докато знаят, че Маен Суфиерд е в беда. Тъкмо ще понауча от тях някои неща за религията на джиланите. Винаги ми е била интересно за какво става въпрос.

— Чудесно — каза Рис. — Ние с Грок също бихме искали да останем за известно време под ваша закрила. Точно в този момент вероятно страшно много хора ни издирват. Може би ще се наложи да повикаме нашия кораб на орбита, за да ни прибере.

— Би било жалко да си тръгнете толкова скоро — погледна я Дяволо. — Особено след като сте на първо място в листата на издирваните.

— Вярно е — съгласи се Грок. — Напоследък тук взе да става все по-интересно.

Но нямаше никаква шумотевица около тях. Мъртвите бяха погребани, никой не спомена престрелката в гората, нито беше издадена заповед за арестуването на Рис и Грок.

Двамата се сбогуваха със Суфиердови, а Мшел не пропусна да припомни на Абиху за обещанието й да следва пътя на старейшината Бракен.

— Много възхитителни отрочета — подметна в типичния си стил Грок, докато летяха обратно към столицата.

— И да, и не — отвърна Мшел, донякъде доволна, че няма свои деца. — Знаеш ли, докато бях с тях, се чувствах някак… неспокойна.

— Интересно — погледна я Грок. — Никога не съм имал потомство и нямам представа как бих се чувствал.

Когато най-сетне стигнаха къщата, чакаше ги ентусиазирана тълпа посрещачи, начело с Балдур.

— Сега, след като сте при нас и в безопасност, преминаваме към следващия етап от операцията — заяви той. — Който ще започне с посещение на маскен бал от страна на нашия Чес.