Крис Бънч
Светът на мошениците (16)

16.

На следващия ден в къщата се състоя съвещание. Всички служители на „Звезден риск“ носеха записващи устройства, но предпочитаха да държат важните сведения в паметта си.

За по-сигурно, след една кратка почивка на Трималхио IV, те бяха изкарали мнемоничен курс.

Рис поглеждаше разтревожено Джасмин, която все още бе разтърсена от преживяното предната вечер.

Кинг бе установила кодирана връзка с един от множеството постоянни доставчици на „Звезден риск“ — начин да държат максимално отделени разходите на всяка операция.

— Почакай малко, Асамия — тя заглуши микрофона. — Фридрих, имаме ли нужда от нещо по-специално?

— Не мога да се сетя в момента — отвърна Балдур. — Освен да си поръчаме опитен и проверен готвач, за да не се налага да излизаме по ресторанти и да се превръщаме в мишени.

Кинг потрепери при спомена и се наведе към микрофона.

— Не, Асамия, нямаме… само за момент. Мшел ми маха с ръка.

— Сетих се нещо — рече Рис. — Все още нямаме резервен план за евакуация при тази операция. Какво ще кажете за един патрулен катер, от онези от клас „Пир“, с двучленен екипаж?

Кинг попита нещо в микрофона и се заслуша.

— Имат предостатъчно на разположение — докладва тя.

— Чудесно — кимна Мшел. — Нека изпратят два да чакат в постоянна готовност. При стандартните условия. Единият ще е на земята, вторият на орбита. И гледай в договора да е вписано, че ако ни избият тук, те няма да получат нищичко. Не искам да хитруват на наш гръб.

— Колко сме недоверчиви само, госпожице Рис — подхвърли Гуднайт, подпрян на вратата на библиотеката, която използваха за заседателна зала. — Имаме чудесна задача на един мил и чаровен свят, а ти мислиш само за най-лошото.

— Особено след като няколко освирепели убийци се опитаха да ни видят сметката, без дори да ни дадат възможност да си поговорим. Започвам да си мисля, че е време да потърсим леговището на маскираните и да им дадем един хубав урок, за да си направят добре сметката, преди да решат отново да посегнат на нашата Джасмин.

— Защо забравихте мен? — попита нацупено Грок.

— Ти си достатъчно голям, за да се грижиш сам за себе си — отвърна Гуднайт. — Госпожица Кинг е наша грижа.

— Откъде този протекционизъм? — попита подозрително Джасмин. — Или това е поредният опит да ме вкараш в леглото?

— Божичко! — въздъхна Гуднайт. — Защо винаги прозираш лоши помисли в думите ми? Макар че предложението си го бива. — Той чу някакъв шум и се приближи към прозореца. — Джасмин, твоите хора са тук. Сигурно са пристигнали със сутрешния лайнер. Ти ли ще ги инструктираш, или да го направя аз?

— Ако нямаш нищо против — помоли Джасмин. — Искам да завърша най-сетне сортирането на информацията.

— Да не говорим, че някой ще трябва да се подготви за вечерята с Фра Дяволо — подхвърли Балдур.

— Бих предложил своята кандидатура — обади се Грок, — но тази вечер съм посветил на работа с моите електронни играчки.

— Чудя се човек с такова име като Фра Дяволо дали не е някакъв професионален развратник? — подметна Джасмин.

— Добре де — каза Мшел, — аз ще поема тази задача. От доста време не съм ритала някой нескопосан сваляч в топките.

Тя стана и излезе. Гуднайт я изпроводи с поглед и поклати глава.

— Какво прахосване на едно красиво тяло. Както и да е.

Той вдигна от облегалката колана с кобура и го метна на рамо.

— Това пък за какво ти е? — попита го Грок.

— За нищо — отвърна Гуднайт. — За собствено спокойствие.

Той се спусна долу и отвори външната врата тъкмо когато на двора се приземиха две антигравитационни транспортни платформи. Около двайсетина мъже и жени скочиха от борда и се заеха да разтоварват снаряжението.

Гуднайт отбеляза със задоволство, че никой от тях не носеше военна униформа, макар че стойката и подстрижката им подсказваха, че са прекарали известно време в армията.

Той седна на стълбите и зачака разговорите да утихнат.

— Добро утро — поздрави тогава. — Аз съм Чес Гуднайт. Някои от вас ме познават… прегледах биографиите ви и имам известна представа с какво сте се занимавали досега. Имате достатъчно богат опит в боравене с оръжия и действия в неясна обстановка. Най-важното, което трябва да запомните, е, че единствените ви истински приятели са обитателите на тази къща. Ние никога не изоставяме хората си. Очакваме същото от вас. Не си падам по речите, нито ще позволя на някого от вас да прави тук каквото му скимне. Вътре има още четирима души. Ще се запознаете с тях съвсем скоро. Ще правите каквото ви кажат, без въпроси и възражения. Няма да ви придиряме за облеклото и прическите, достатъчно е да сте чисти и винаги във форма. И имайте предвид. Първата, дори най-малка грешка ще ви струва скъпо. При втората прекъсваме договора и ви пращаме по родните места. Ако съвсем оплескате нещата, може да помахате на този хубав свят. Не сме от онези, които се придържат докрай към буквата на закона, и се грижим за своите хора. Всички вие сте подписали договори. Това, което е обещано вътре, ще бъде изпълнено. Но ако се откажете, по-добре да напуснете час по-скоро тази планета, защото иначе ще си имате работа с мен. Първостепенна задача за вас е да осигурите охраната на тази ужасно грозна къща, която обитаваме. Ще получите лявото крило, което е достатъчно просторно, за да ви побере. Поддържайте чистота. На чистачките не се плаща, за да ходят след мързеливци. Днес или утре по някое време ще дойдат работници, за да поставят телени заграждения, датчици и газови кристали… познатите неща. Дръжте ги под око и внимавайте да не „пропуснат“ някое местенце. След като си тръгнат, ще направим някои корекции, за които ще знаем само ние. Както вече казах, задачата ви е да охранявате къщата и от време на време да излизате с някого от нас. Ще бъдете разпределени на смени и по групи. Те ще се сменят периодично. И запомнете: ние не вярваме на никого. При извънредни обстоятелства ще очакваме да дадете всичко от себе си. Плащаме допълнително възнаграждение на всеки, свършил нещо, което не е споменато в договора. Скоро ще бъдете инструктирани за нашите противници. Те са няколко различни партии и все още не знаем как точно да ги разпознаваме. Една от групите е на компания „Цербер“ и тъкмо по тази причина сте били разпитвани от наборната комисия дали сте работили за тях. Всички сте отговорили отрицателно. Надявам се никой да не е излъгал. Можете да изтеглите до половината от обещаната ви сума по всяко време от жена на име Джасмин Кинг, която се грижи за нашите финанси. Останалото ще получите, когато всички си тръгнем оттук. Ще има бонус за успешно завършване на мисията, но при провал не очаквайте друго, освен неприятен вкус в устата и незабавно прекратяване на договора. Задачата не е нещо особено, но пак ще ви напомня, че сте се подписали да изпълнявате своите задължения. Не се опитвайте да се правите на адвокати и да променяте нещата. Това със сигурност няма да се понрави на вашите работодатели. Освен това разполагаме с по-добри адвокати от вас. Когато не сте на смяна, можете да излизате свободно в града, но ще го правите по двойки или на по-големи групи. Това е за ваша собствена сигурност. Ще ви кажа само, че снощи трима негодници нападнаха двама от нашите. Вече не са между живите, за ваше сведение. За другата причина, поради която не искам да скитосвате сами, ще се досетите.

— Защото не ни вярвате — обади се един брадат мъж. — Нали, Чес?

Гуднайт се засмя.

— Радвам се, че си с нас, Ерм. От доста време не бяхме се виждали. Разбира се, че си прав. Лично аз не вярвам на никого. А сега, захващайте се с работата си, която е да ни опазите живи… а ние ще направим същото за вас.