Крис Бънч
Светът на мошениците (24)

24.

— Джасмин Кинг. Имам среща с вашия редактор — представи се Джасмин на младия мъж. Той погледна към екрана и кимна.

— Мет Фол закъснява тази сутрин, но го очакваме съвсем скоро.

Джасмин седна на една олющена пейка и се озърна. За първи път попадаше в офис на холоиздание. Мебелите бяха стари и износени, сякаш бяха купени от разпродажба, въпреки че „Тюлетиянски пацифист“ бе един от най-проспериращите всекидневници на Монтроа, а подът изглеждаше сякаш е бил песъчливо морско дъно. Стъклени стени, зад тях просторно помещение с множество компютри, вглъбени журналисти и щъкащи разносвачи.

Сигурно наближава крайният срок на поредното издание, реши тя.

В стаята освен секретаря имаше още един посетител — невероятно красива жена, по преценка на Джасмин към трийсет и пет годишна. Носеше скъпи дрехи и лъскави бижута. Лицето й под надвисналия русоляв бретон показваше първи белези за наближаващата старост. Кинг прикри усмивката си, спомнила си, че Гуднайт определяше подобни жени като „високоплатени курви“, пресегна се и взе последното издание на „Пацифист“.

Заглавната страница възвестяваше: „Четете скоро: ШОКИРАЩИ ПИСМА РАЗКРИВАТ СКАНДАЛ НА УНИВЕРСАЛИСТИТЕ“. Но нямаше придружаваща статия.

Джасмин прочете до средата една зле скалъпена статия, в която се твърдеше, че дампиерското общество гъмжи от торгутски агенти, когато я прекъсна сигналът на звънеца.

— Госпожице Кинг — повика я секретарят. — Тръгнете по коридора до последната стая. Господин Фол е свободен.

Другата жена изгледа недоволно Джасмин.

— Защо тя влиза веднага, а аз чакам тук вече два часа?

— Уверен съм, че господин Фол знае за присъствието ви и в най-скоро време ще ви обърне внимание — успокои я младият мъж. Той докосна едно копче и вратата на приемната се отвори.

Джасмин тръгна по коридора, изпроводена от погледите на поне неколцина журналисти — мъже и жени. Беше свикнала да й обръщат внимание.

В дъното на коридора имаше стъклена преграда, на която бе поставен надпис „Главен редактор“. Кабинетът бе малък, претрупан с разпечатки, кутии, няколко компютъра и купища листа и холощампи.

Зад бюро, което изглеждаше, сякаш е използвано за мишена при флотски стрелби, седеше млад оплешивяващ мъж, сресал рядката си коса назад. Беше слаб, почти мършав. Носеше скъп, но занемарен костюм.

Джасмин се представи на Фол и тъй като не виждаше причини да крие своята мисия, обясни, че се интересува от всякаква информация в писмата, която би помогнала на „Звезден риск“ да освободи Суфиерд.

— Без съмнение ще успеете — заяви уверено Фол. — Чух за вашата организация и назначих двама репортери да следят дейността ви. Единствената причина, поради която все още не сме писали за вас, е, че не знаем как по-точно да ви представим.

— Да ни представите?

— Ами да. Все още не сме сигурни дали присъствието ви допринася за мира с Торгут, или напротив, излага го на риск.

— Не знаех, че нашата организация е в състояние да повлияе на баланса на толкова големи сили — подхвърли саркастично Кинг.

— Това е старомоден начин на действие — призна Фол. — Съвременните журналисти предпочитат да вземат страна, да изберат идея, която да защитават, да алармират на висок глас.

— Така е — съгласи се Джасмин.

— Колкото до въпроса ви за достъпа до писмата — продължи Фол. — Боя се, че е невъзможно, въпреки че лично аз вярвам в невинността на Суфиерд и не бих одобрил екзекуцията на един невинен човек… ако приемем, естествено, че е невинен.

— Аз и колегите ми сме на това мнение — заяви Кинг.

— Един добър журналист трябва да стои над личните си преценки и да се опира на фактите.

— Но нали току-що казахте… — поде Кинг и млъкна.

— Не — прекъсна я твърдо Фол. — Кореспонденцията между премиера Ладиер и госпожица Хила Адрианополи трябва да бъде запазена в тайна, докато не започнем да я публикуваме през следващите няколко седмици, и тогава всичко ще се разкрие. Между другото — продължи той, — дочух слухове за престрелка в някакъв ресторант отвъд реката между чужденци и наша банда, известна с прозвището „Маскираните“. Случайно да знаете нещо за това?

— Нищичко — примигна невинно Джасмин. — Но да се върнем на писмата. Не смятате ли, че ако ги изследваме внимателно, бихме могли да открием някакви следи, които да ни отведат до истинския виновник? До истинския предател? В замяна на което ще получите изключителни права върху историята, когато този човек бъде разкрит.

Фол се поколеба.

— Звучи много изкусително — каза той. — Но трябва да ви призная, че тези писма не са у мен… между другото, най-интересната част е в тези, писани от премиера Ладиер. Госпожица Адрианополи, изглежда, е била по-внимателна в изказа си. Не ги държим тук, защото ми е пределно ясно колко лесно може да проникне някой през нощта.

— На ваше място все пак бих направила копия на писмата — посъветва го Джасмин.

— Това вече е сторено, естествено — засмя се Фол. — И тези копия са предадени в сигурни ръце. Оригиналите обаче са депозирани…

Вратата на кабинета се разтвори с трясък.

Джасмин се обърна и видя, че на прага стои жената, която чакаше в преддверието.

— Копеле такова! — изруга тя на висок глас. — Предател! Как смееш да публикуваш писмата ми!

— Предполагам — отвърна невъзмутимо Фол и се надигна, — че вие сте Хила Адрианополи?

— Аз съм… а ти си предател на собствения си свят, на слънчевата система и на всичко, на което твърдиш, че държиш.

Кинг си помисли, че жената е на ръба на истерична криза, и тогава забеляза, че е пъхнала едната си ръка в доста голямата си чанта.

— Ще ви помоля да се успокоите, госпожице…

Госпожица Адрианополи изкрещя и извади от чантата тежък пистолет.

— Ей, чакайте! — извика Фол и Кинг се приготви да се хвърли върху жената. Но беше късно.

Бластерът избумтя три пъти. И трите изстрела попаднаха в гърдите на Фол. Огромно количество кръв обля бюрото пред редактора, още кръв опръска стъклото зад него.

Фол изхърка, падна назад и издъхна.

— Гадина такава — процеди през стиснати зъби госпожица Адрианополи и се прицели в главата на трупа.

Но Кинг вече бе до нея. Тя изби оръжието и изстрелът отлетя към тавана.

Госпожица Адрианополи се олюля, улови се за бюрото и погледна изцапаната си е кръв ръка.

— Ох — въздъхна тя. — Ох… — След това вдигна очи към Джасмин. — Ще бъдете ли така добра да извикате полиция?

— Първо ми дайте пистолета. — Кинг протегна ръка, опасявайки се, че госпожица Адрианополи може да бъде обхваната от нов истеричен пристъп.

— О, да. — Жената й подаде оръжието. — Само внимавайте. Спусъкът е много чувствителен.

— Продължавам да чета от вестника — говореше Гуднайт. — „Жена в моето положение, без мъж до нея, за да я защити, трябва сама да се бори за правата си, да се възправя срещу тиранията и несправедливостта.“ Наистина ли го каза?

— Наистина — потвърди Джасмин. — Бях там. Освен това каза, цитирам: „Някога жените са били лишени от всякакви права. Но сега вече всяка жена има право на равенство и на самозащита“.

— Брей, каква лекция — обади се Грок. — Цяла реч.

— Така е — кимна Джасмин. — Питам се само кой й я е написал?

— Добър въпрос. Но по-важно е какво ще стане сега с проклетите писма? — попита Гуднайт.

— Те не са в кабинета на Фол — уведоми го Кинг. — Докато почистваха от кървавата баня, прерових шкафовете. Вратичката на сейфа беше затворена, но не и заключена, и успях да надникна вътре.

— Откъде може да си сигурна? — попита Рис.

— Просто отмъкнах всичко, което беше в сейфа — обясни кротко Джасмин. — И след това го прегледах на спокойствие.

— Докато си газила до колене в кръв? — погледна я изненадано Рис. — Впечатлена съм.

— Аз също — присъедини се Гуднайт. — Мисля, че нашата малка Джасмин започва да пораства.

— Какво пък, ще продължим да търсим писмата — сви рамене Рис. — Всъщност не ни трябват оригиналите. И копията ще свършат работа. Надявам се само Фреди да се справя по-добре от нас.