Крис Бънч
Светът на мошениците (12)

12.

Ресторантът се наричаше „Дьо Монтаняр“. Намираше се в долния край на тясна уличка и изглеждаше съвсем малък.

Джасмин надзърна подозрително вътре.

— Какви ли изпитания за стомаха ми е приготвила съдбата този път? — попита тя Грок.

Извънземният вдигна нос във въздуха и подуши — нова привичка, заимствана от хората, с която много се гордееше.

— Само не ме обиждай, моля те.

— Хайде, кой беше този, дето ме уверяваше, че било дошло време да се науча да харесвам ястия като пържола със сос тартар по стара земна рецепта?

— Пържолата беше почти алангле, но ужасно вкусна — възрази твърдо Грок. — Щом не ти харесва сурово месо, може би ще е по-добре да си поръчаш някой буламач като шоколадова торта с шоколадов сироп, шоколадова заливка и поръсена отгоре с шоколадов ликьор.

— Хм. Звучи примамливо. Идвам с теб.

Те влязоха. Ресторантът бе наистина миниатюрен, продълговато помещение завършващо с кухнята отзад. Посрещна ги весел възпълен мъж, чиято също добре охранена и шумна жена ги настани и им поднесе по чаша вино.

— Остави на мен да поръчам — рече Грок. — Ядох тук преди три вечери.

Джасмин склони леко глава в знак на съгласие и сръбна от виното.

Отвън двамата мъже, които ги бяха проследили дотук, размениха няколко думи и единият извади предавател.