Крис Бънч
Светът на мошениците (42)

42.

Никой не се съмняваше, че Рейнард ще приеме за чиста монета информацията, според която премиерът Ладиер и вероятно цялата универсалистка партия са в съюз с Торгут. По-неочаквани им се сториха заключенията му.

— Ето защо — обясняваше Рейнард, — вие сте войници, а аз политик. Не ви ли се стори странен фактът, че макар Фол и онзи издател Шипрайт да са разполагали с писмата от известно време, те не бързаха да ги публикуват. Вероятно Шипрайт се е опитвал да сключи сделка с универсалистите и да си върне благоразположението им в замяна на тези писма. А може би не. Не съм човекът, който ще го съди. Но аз изпитвам вродено недоверие към медиите. Техните репортери могат да бъдат както честни, така и корумпирани. Но виж, шефовете им са мошеници до мозъка на костите. Ето какво ще ви кажа — имам съвсем други планове за използването на тази информация.

Когато Рис научи как Рейнард възнамерява да изиграе козовете си, тя се съгласи, че наистина нямат талант за сложни политически машинации.

Рейнард смяташе да се срещне с човек на име Фараон. Висш функционер на универсалистите и по-важното, човек, който мечтаеше да управлява партията, но бе загубил борбата с Ладиер, заради, както се говореше, шантажи и измами.

Необходима им бе цяла седмица, за да уредят среща с Фараон, който очевидно не се доверяваше на Рейнард.

В края на краищата се уговориха да вечерят в едно сепаре в „Турнел“. Припомняйки си бръмбарите, които откриха предишния път, Рейнард предложи да прегледат помещението преди срещата. Фараон се съгласи, но каза, че заедно с хората от „Звезден риск“ ще работи и екип от негови специалисти.

Рейнард изрази опасения към това, но Балдур го увери, че няма да допусне универсалистите да монтират свои подслушвателни устройства.

— А пък за вас ще осигурим един запис на срещата — добави той.

Универсалистите бяха изплашени от вида на Грок и доста впечатлени от експедитивността на Кинг, особено след като им обърна внимание върху двата прозореца в помещението.

— Предполагам, знаете, че прозорците предават отлично вибрациите, които могат лесно да бъдат уловени с параболични микрофони — обясни тя.

— Разбира се — потвърди Фараон. — Това е много старо устройство. Ние, дампиерци, може да сме в покрайнините на цивилизацията, но въпреки това не сме съвсем изолирани.

— Приемете извиненията ми — побърза да отвърне Джасмин. — Никого не съм искала да обидя. Ето какво ще направим. И двата прозореца ще бъдат покрити с тънък, прозрачен филм. Тази изолация създава миниатюрно въздушно пространство върху стъклото и каквото и да кажем сега, ще си остане в стаята.

Двамата с Грок се постараха да действат открито, докато претърсваха стаята заедно с универсалистите. Намериха два бръмбара.

Единият беше много стар, нищо чудно да бе монтиран тук преди повече от столетие. Другият бе относително по-съвременен, скрит в кухина зад портрета на основателя на заведението, който имаше изражение на човек, комуто току-що са съобщили, че хладилниците в кухнята са се повредили.

— Ваши ли са? — попита Кинг.

Другите поклатиха глави.

Тя извади батерията на едно от подслушвателните устройства и промърмори:

— Вероятно тогава са на Л’Пелерин.

Грок взе микрофончето, пусна го на пода и го смачка с ток.

От този момент до началото на срещата универсалистите и двамата представители на „Звезден риск“ останаха в помещението. Имаше опит в последния момент един от келнерите да постави ваза с цветя на масата. Във вазата, разбира се, откриха микрофон.

Вместо да го счупи, Кинг го използва, за да пусне няколко записа на речи на двамата политици, произнесени в парламента.

Противниците се появиха, всеки със своя охрана, и бяха претърсени за записващи устройства. Никой от тях не носеше, нито възрази на обиска.

Извадиха копието от писмата на Ладиер от куфарчето на Рейнард и то също бе изнесено от стаята.

Грок почака, докато мъжете разменят хладни любезности, и задейства захранването на изолиращия филм върху прозорците. Получените вибрации трябваше да смутят работата и на най-мощния микрофон и същевременно да предадат разговора на миниатюрния приемник в портрета на създателя на „Турнел“. „Бръмбарът“, който Кинг бе „открила“ там по-рано, бе само прах в очите, за прикриване на истинското устройство.

След това Грок включи рекордера и започна да си прави записки за това, което ставаше в съседното помещение.

РЕЙНАРД: И така, приятелю, да се захващаме за работа. Тъй като вероятно ще ожаднеем, на съседната масичка има великолепно „Хико“, отворено и оставено да подиша. Надявам се, ще ми окажете честа да го опитате? Има, разбира се, и отлежал коняк, ако е повече по вкуса ви. В случай, че желаете нещо друго, ще трябва да повикаме бармана.

ФАРАОН: Господин Рейнард, вие не сте мой приятел. Освен това не пия, когато ме очаква важна работа. Не искам да замъглявам сетивата си.

РЕЙНАРД: Ваша ВОЛЯ.

Звук от дрънкане на чаша и разливане на течност. След това шум от разлистване на хартия.

РЕЙНАРД: Имам съвсем простичко предложение. Ще ви предоставя, без да искам нищо в замяна, извадки от писмата между Хила Адрианополи и премиера Ладиер. Същите, заради които Адрианополи застреля главния редактор Фол. Чух, че пледирала невинност поради правото на една опозорена жена да защитава името си. Тези извадки доказват, че мотивите й са били малко по-различни.

ФАРАОН: Как се сдобихте с тях?

РЕЙНАРД: Не съм се интересувал от това, нито смятам, че интересува вас. Както знаете, тези писма вероятно ще бъдат използвани по време на процеса срещу госпожица Адрианополи. Мисля, че сам ще разберете причината, поради която ви ги предлагам, след като се запознаете с тях. Писмата съдържат поверителна информация от премиера Ладиер и тълкуването им води несъмнено до мисълта, че премиерът е бил готов да извърши предателство.

ФАРАОН: Рейнард, според мен изявленията ви както винаги надхвърлят истинското положение на нещата.

РЕЙНАРД (който очевидно се забавляваше): Ами прочетете ги сам. Ако все още се съмнявате в тяхната автентичност, опитайте се да получите копия от съда. Между другото, съмнявам се, че ще ги предоставят на обществеността.

Ново шумолене на хартия и продължително мълчание, нарушено от учестеното дишане на Фараон и възклицанието „Мили боже!“.

РЕЙНАРД: Интересно, нали?

ФАРАОН (с пресипнал глас): Знаех си… Ладиер неведнъж е заявявал пред хората си, че би искал да поддържа постоянни връзки с Торгут. В името на мира! Но…

Нова продължителна пауза.

ФАРАОН: Бих пийнал чаша коняк, ако не възразявате.

РЕЙНАРД: Разбира се.

Звън на стъкло.

ФАРАОН: Ако предположим, че информацията е вярна… наистина не зная какво да кажа.

РЕЙНАРД: Не е необходимо да казвате каквото и да било. Познавам ви достатъчно и вярвам, че както вие, така и други неподкупни членове на вашата партия ще направят каквото е нужно.

ФАРАОН (с отпаднал глас): Ако тези писма са автентични…

РЕЙНАРД: Можете да ми имате доверие. Ако желаете, направете нужните проверки.

ФАРАОН: И каква е вашата цена за това?

РЕЙНАРД: Давам ви ги безплатно, тъй като искам моя любим Дампиер и гражданите на Белфортските светове да живеят в мир, а правителството — независимо дали е от моята или от вашата партия — да си дава ясна сметка за заплахите на Торгут. Искам правителство, което ще се изправи твърдо и решително срещу тези заплахи и ще предприеме необходимите мерки не само да опази мира, но и да не къса връзката си с торгутското управление.

ФАРАОН: Да… да. Трябва да помисля за това… да се посъветвам с колегите. Ще ме извините ли… наистина трябва да си вървя.

РЕЙНАРД: Желая ви всичко хубаво.

Отново шумолене на хартия, отваряне и затваряне на врата. После тихият смях на Рейнард, докато си налива поредното питие.

РЕЙНАРД: Не е зле. Никак не е зле.

След две седмици беше свикано извънредно заседание на парламента по настояване на многоуважаемия Фараон. Присъстваха и петимата членове на „Звезден риск“, макар Гуднайт да мърмореше, че политиката му навявала досада.

Премиерът Ладиер, нисък, обикновено енергичен мъж, сега изглеждаше тъжен и объркан. След като откри заседанието, той даде думата на Фараон.

Речта на Фараон бе сбита, но през това време неговите помощници преминаха между банките и раздадоха печатни копия не само на универсалистите, но на всички членове.

— Ще помоля многоуважаемите членове на парламента да прочетат документите, които им бяха раздадени — обяви Фараон. — Там ще намерите обяснения за причината, поради която ви повиках. Имаме предложение да се гласува вот на недоверие на настоящето правителство.

Ладиер избухна:

— Това е опасна игра с властта в един несигурен момент от нашата история. Подобен политически курс може да ни изведе върху подводни скали!

Гласуването, което се състоя след час, беше 358 на 16, като според Рис шестнайсетте против бяха или фанатични последователи на Ладиер, или бавночетящи.

Същата нощ в „Турнел“ се състоя бурна веселба под строгата охрана на наемниците на „Звезден риск“.

Служителите на „Звезден риск“ избраха за себе си една малка зала на втория етаж, докато независимите се веселяха шумно на първия. Рейнард се присъедини към тях за няколко минути.

— Добре се получи — заяви той. — Ладиер е от хората, шито обичат да забиват нож в гърба. Така се справи с Фараон преди три години. А ето че сега дойде и неговият ред. За всички нас това е една нова възможност.

— И какво следва? — попита Грок.

— Универсалистите без съмнение ще свикат свой партиен конгрес — каза Рейнард. — И за премиера Ладиер ще настъпят дни на тъжни размишления. Готов съм да се обзаложа, че новият партиен водач ще бъде Фараон. Мога да се справя с него без проблеми. Така че на следващите общи избори властта на независимите е осигурена. По-малките партии ще ме подкрепят. Това означава, че Маен Суфиерд ще бъде върнат в Монтроа и аз ще взема мерки чрез парламента за неговото пълно оневиняване и възстановяване. След една година той ще е свободен човек. Справихте се отлично, дами и господа. Вдигам тост за вашите забележителни способности.

Фон Балдур се изправи.

— Ще ви помоля да задържите за малко наздравицата. Имам един въпрос. Вие казахте, че Суфиерд ще бъде свободен човек. Но до изборите има поне три месеца. Какво пречи на Ладиер — и на човека, когото търсим, предполагаемия високопоставен агент на Торгут — да уредят незабавната екзекуция на Суфиерд?

Рейнард видимо помръкна.

— Нищо — произнесе тихо той. — Освен обществената съпротива.

— Което не означава твърде много за един мъртвец — подхвърли Гуднайт.

— Нито за семейството му — добави Рис.

— Вярно е — съгласи се Рейнард, чиято радост се бе изпарила напълно.

— Джасмин, уреди ли въпроса с доставките, за които говорихме днес следобед?

— Да — кимна Кинг. — Вече пътуват насам. Ще пристигнат до ден, най-много до два.

Служителите на „Звезден риск“ се спогледаха.

— Чудесно — захили се Рис. — Да отидем да измъкнем Маен.