Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Birdsong, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Себастиан Фолкс

Заглавие: Птича песен

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Пергамент прес“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Симолини

Редактор: Силвия Йотова

Коректор: Филипа Колева

ISBN: 978-954-641-026-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1297

История

  1. — Добавяне

Помогнаха на Стивън да стигне до въжето и му дадоха вода. Вдигнаха го на горното ниво. Леви го беше прегърнал през кръста и вървя така с него до края на тунела, а Лам и Крюгер се върнаха в мрака, за да извадят тялото на Джак Файърбрейс.

Леви насочваше бавните стъпки на Стивън по наклонената пътека към светлината. Трябваше да закрият с ръка очите си от ярките слънчеви лъчи. Накрая излязоха на чист въздух в германския окоп. Леви помогна на Стивън да мине през стъпалото.

Стивън вдишваше дълбоко отново и отново. Погледна далечното синьо небе, по което се носеха прозрачни облаци. Седна на банкета и подпря глава на ръцете си.

Чуваше се песента на птиците. Окопът беше празен.

Леви се покачи на бруствера и вдигна бинокъла си. Британският окоп също беше изоставен. Погледна назад към германските позиции, но не видя нищо на хоризонта, който беше на пет мили от тях. Бентът се беше скъсал, немската армия бе пометена.

Върна се в окопа и седна до Стивън. Никой от двамата не продума. Само се вслушваха в божествената тишина.

Най-накрая Стивън извърна лице към Леви.

— Всичко е свършило, нали? — попита той на английски.

— Да — отвърна Леви също на английски. — Всичко е свършило.

Стивън погледна към дъното на немския окоп. Не можеше да проумее какво се беше случило. Четири години, които се бяха проточили толкова дълго, че сякаш времето беше спряло. Всички мъже, които бе видял да умират, телата им, раните им. Майкъл Уиър. Бледото му лице в гроба под земята. Бърн като обезглавена врана. Десетките хиляди, които бяха паднали с него в онази лятна сутрин.

Не знаеше какво да прави. Не знаеше как да възстанови живота си.

Усети, че долната му устна започна да потрепва и очите му се наляха с горещи сълзи. Опря глава на гърдите на Леви и заплака.

 

 

Изнесоха тялото на Джак и когато мъжете си починаха, го погребаха заедно с Йозеф Леви. Изкопаха им общ гроб, защото войната беше свършила. Стивън каза молитва за Джак, а Леви — за брат си. Набраха цветя и ги положиха върху гроба. И четиримата плачеха.

После Лам отиде да огледа землянките и се върна с вода и консерви. Ядоха на открито. Влязоха в една землянка и заспаха.

На следващия ден Стивън каза, че трябва да се върне в батальона си. Стисна ръцете на Крюгер и Лам, после отиде при Леви. От всичката човешка плът, която беше виждал и докосвал, точно ръката на този лекар донесе спасението му.

Леви не искаше да го пуска. Накара го да му обещае, че ще му пише, когато се върне в Англия. Свали катарамата от колана си и му я даде за спомен. Gott mit uns. Стивън му подари ножа си. Прегърнаха се отново и стояха така дълго време.

Сетне Стивън се изкачи по стълбата и излезе в ничията земя. Не го срещна ураган от куршуми, не го разкъса метална целувка.

Усещаше сухата изровена земя под ботушите си, докато вървеше към британските позиции. Във въздуха над него пееше чучулига. Тялото и умът му бяха уморени отвъд думите и отвъд всякаква надежда за възстановяване, но нищо не можеше да заглуши тихото ликуване на душата му.