Себастиан Фолкс
Птича песен (40)

Новите задължения на Стивън бяха да преглежда картите и да се опитва да установи кой батальон къде се намира. Беше настанен в приятна къща в селото, макар че от време на време му нареждаха да прекарва нощта в землянка в резервния окоп. Но дори и тя беше истински лукс, в сравнение с това, с което беше свикнал.

Работеха малко припряно, тъй като атаката при Месин ставаше неизбежна. Стивън изпита тъжно задоволство, когато разбра, че сапьорската рота на Уиър ще излезе в почивка малко преди това. Те щяха да си свършат работата, а после някой друг щеше да взриви тунелите.

Бригадният командир се казваше Станфорт и по маниери му напомняше на полковник Баркли. Имаше навика да крещи без основателна причина и да използва кратки изречения, които се предполагаше, че придават на думите му усещане за неотложност. Щом се случеше нещо непредвидено, веднага демонстрираше, че владее положението, като издаваше настоятелни и объркани заповеди, макар проблемите обикновено да се разрешаваха от само себе си.

В деня, когато пристигна, Стивън се беше заел с неприятното задължение да пише на майката на Елис, която вече беше официално уведомена за смъртта на сина й. Дъвка писалката цял час в кабинета си, преди изобщо да започне. Беше летен ден, косовете и дроздовете пееха в градината.

Направи няколко неуспешни опита да опише част от атаката или времето, което беше прекарал с Елис в землянката или в Амиен. Накрая си остана само с формалните съболезнования.

Скъпа госпожо Елис,

Пиша ви, за да изразя най-дълбоките си съболезнования заради загубата на сина ви. Както вече са ви информирали, той загина по време на бойни действия сутринта на 2 юни. Беше убит от вражески картечен огън, докато защитаваше немския окоп, смело превзет от войниците под негово командване. Погребан е заедно с лейтенант Паркър и лейтенант Дейвис. Гробът му ще бъде надлежно обозначен, а местонахождението му ще бъде отбелязано от Комисията по регистрация на военните гробове.

По време на последния ни разговор той ми каза, че не се бои от смъртта и се чувства готов за всяка задача, която може да му бъде възложена.

При всякакви обстоятелства той мислеше на първо място за благополучието и удобството на войниците си.

Подчинените му го обичаха и затова искам да изразя не само моите, но и техните съболезнования. Той загина за това, което империята се опитва да отстоява, и бе един от онези мъже, които платиха огромна цена. Предаваме душите на падналите си братя на милостта и закрилата на Бог.

Когато препрочете писмото, Стивън подчерта думата „всякакви“ в изречението „При всякакви обстоятелства…“. Така беше. Само за няколко месеца Елис беше спечелил уважението на войниците си, защото не се боеше, а дори и да се боеше, не го показваше. Беше станал добър войник, макар това да не му помогна много накрая.

Стивън беше уморен от писането на такива писма. Забеляза колко сух и безстрастен беше станал стилът му. Представи си как би въздействало писмото му на съсипаната вдовица, която щеше да го отвори. Единственият й син вече го нямаше… Не искаше да се замисля над това.