Октавия Е. Бътлър
Зора (33)

2

Когато най-сетне им раздадоха някакви материали и сечива, оказаха се водонепромокаеми брезентови платнища, мачетета, брадви, лопати, мотики, метални съдини, въжета, хамаци, кошове и постелки. Лилит разговаря с всеки един от по-опасните хора, преди да получат инструментите си.

Направи последно усилие, помисли тя с досада.

— Изобщо не ми пука какво си мислиш за мен — каза на Кърт. — Истината е, че човеците на Земята ще се нуждаят от такива като теб. Затова те събудих. Искам да стигнеш жив там долу. — Тя се поколеба за миг. — И моля те, Кърт, не прави като Питър.

Той я погледна учудено. Едва отърсил се от въздействието на опиата, едва добил способност да буйства, и вече гледаше напрегнато.

— Накарай го отново да заспи! — Лилит беше помолила Никанж. — Накарай го да забрави! Не му давай мачете, за да разбереш дали няма да го използва срещу някого.

— Яхжахий смята, че му няма нищо — беше отвърнал Никанж.

Яхжахий беше оолоито на Кърт.

— Наистина ли? — усъмни се Лилит. — А какво мислеше оолоито на Питър?

— Нищо. Затова и никой не разбра, че се намира в опасност. Безумно поведение. Казах ти, че за нас щеше да е по-добре, ако не бяхме толкова силно привързани към вас.

Тя поклати глава.

— Ако Яхжахий смята, че Кърт няма да създава проблеми, греши.

— Ние наблюдаваме Кърт и Яхжахий — продължи Никанж. — Кърт сега изживява труден период, но Яхжахий е готов. Дори Селин е готова.

— Селин! — Лилит произнесе името с неприязън. — Поздравления, задето ги събрахте в двойка. Постигнахте много повече, отколкото с Питър и Джийн. Те двамата бяха като огън и бензин. Да. Пък и без това Селин не е готова да загуби още един самец. Тя ще се вкопчи в него. А Кърт, понеже тя му се струва много по-уязвима, отколкото е, ще има добър повод да не рискува, да не прави опит да я зареже. Така че двамата ще се оправят.

— Няма — каза й по-късно Гейбриъл.

Той най-сетне се беше отърсил напълно от ефекта на опиата и се справяше далече по-добре от другите.

Кахгаят, който гореше от нетърпение да предизвиква Лилит, да я принуждава да върши разни неща, да й се подиграва, проявяваше безкрайно търпение към Тейт и Гейбриъл.

— Постави се на мястото на Кърт — й беше казал Гейбриъл. — Той няма власт дори над това, което тялото му прави или чувства. Той е обладан като жена и… Не, не ми обяснявай! — Вдигна ръка, за да не й позволи да го прекъсне. — Той знае, че оолоите не са мъжки. Знае, че целият този секс се случва само в главата му. Какво от това. На кого му пука! Други натискат копчетата. Но той няма да им позволи да се отърват току-тъй.

Лилит се уплаши и съвсем искрено попита:

— А ти как се помири с него?

— Кой казва, че съм се помирил?

Тя се втренчи в него.

— Гейб, не можем да си позволим да изгубим и теб.

Той се усмихна. Красиви, съвършено здрави, бели зъби. „Като на хищник“, помисли тя.

— Няма пръв да направя следващата крачка — отвърна той. — Или поне не и преди да разбера къде се намирам. Нали знаеш, че продължавам да не вярвам, че не сме на Земята?

— Знам.

— Тропическа гора насред космически кораб. Кой ще повярва на това? Освен оанкалите. Ясно е, че те не са от Земята. Повече от сигурно е. Но сега са тук, на нещо, което прилича на Земята и където има същите звуци и миризми.

— Но не е.

— Ти твърдиш така. Много скоро сам ще разбера.

— Кахгаят може да ти покаже неща, които да ти помогнат да повярваш. Дори Кърт би повярвал.

— Нищо не е в състояние да убеди Кърт. Нищо не стига до съзнанието му.

— Мислиш ли, че ще постъпи като Питър?

— Да, но с далече по-добър резултат.

— За бога. Знаеше ли, че пак са върнали Джийн в състояние на летаргичен сън? Когато се събуди, тя ще е забравила за Питър.

— Чух, да. Предполагам, че така ще й бъде по-лесно, когато я уредят с друг мъж.

— Ти това ли би искал да се случи с Тейт?

Той сви рамене, обърна се и си тръгна.