Октавия Е. Бътлър
Зора (24)

7

Не загуби съзнание. Никанж не искаше да изпита всичко в чистия му вид. Даже и Джоузеф беше в съзнание и не изпитваше страх, защото Никанж контролираше чувствата му и го поддържаше спокоен. Лилит нямаше нужда да бъде контролирана. Можеше да вдигне свободно ръката си над Никанж и да докосне хладната, привидно безжизнена ръка на Джоузеф.

— Не. — Никанж прошепна тихо в ухото й или вероятно го предаде директно на слуховия нерв. То можеше да прави това — да стимулира сетивата й индивидуално или в каквато и да е комбинация, за да постигне идеална халюцинация. — Само през мен — настоя то.

Ръката на Лилит изтръпна. Тя пусна ръката на Джоузеф и в замяна усети веднага тялото на Джоузеф да я покрива като завивка, изтъкана от топлина и сигурност — завладяващо и непоколебимо присъствие.

Не можеше да каже какво изпитва в този момент — дали това бяха чувствата на Джоузеф, изразени чрез Никанж или директно предадени от Джоузеф, комбинация от двете или просто приятна измислица.

А какво усещаше Джоузеф?

Струваше й се, че е била с него цял живот. Нямаше чувството, че нещо се е променило. Не съществуваше контраст между „времето, в което бях самотна“, и „сега, когато сме заедно“. Той винаги е бил с нея, неотменна част от живота й.

Никанж се концентрира върху силата на тяхното привличане, на техния съюз. Не остави на Лилит никакви други усещания. Все едно то беше изчезнало. Тя усещаше до себе си само Джоузеф, чувстваше, че той съзнава единствено нейното присъствие.

Удоволствието от това, да са един до друг, възпламени страстта им като барут.

Те се движеха заедно и поддържаха възбудата си, не усещаха умора, идеално синхронизирани, разтворени, изгубени един в друг. Все едно бяха литнали към небето. Спускането продължи дълго, бавно и постепенно изцедиха последните капчици останала страст.

Обед, вечер, здрач, тъмнина.

Болеше я гърлото. Първоначалното й чувство беше болка — все едно беше крещяла дълго време. Преглътна болезнено и посегна да докосне гърлото си с ръка, но сетивното пипало на Никанж вече беше там и отмести ръката й настрани. Положи извадената си сетивна ръка върху гърлото й. Почувства как тя се закотви за него, пръстите му се разтягаха и я притискаха. Не почувства пипалото да прониква през плътта й, но миг по-късно болката й в гърлото беше изчезнала.

— По време на цялото това нещо изкрещя само веднъж — каза й то.

— Как въобще ми позволи? — попита тя.

— Изненада ме. Никога преди не съм предизвиквал вик у теб.

Остави го да се отдръпне от гърлото й и после се обърна лениво да го погали.

— Каква част от това преживяване принадлежеше само на мен и на Джоузеф? — попита тя. — И за какво беше отговорен ти?

— Никога не съм се опитвал да създам преживявания за теб — каза то. — Нито пък се наложи да го правя за него. Спомените и на двама ви са пълни с преживявания.

— Това беше нещо ново.

— Беше комбинация. Ти прибави и неговите преживявания. А той добави твоите. Накарахте ме да поддържам това много по-дълго от обикновено. Цялото нещо беше… поразително.

Тя се огледа.

— Джоузеф?

— Заспал е. Много дълбоко. Не съм го приспивал. Беше изморен. Той обаче е добре.

— Той… почувства ли всичко, което почувствах аз?

— На сетивно ниво, да. На интелектуално ниво той правеше своите интерпретации, а ти — твоите.

— Не бих го нарекла интелектуално.

— Разбираш ме.

— Да.

Тя плъзна ръката си върху гърдите му, изпитваше перверзно удоволствие да усеща как пипалата му се гърчат и изглаждат под ръката й.

— Защо правиш това? — попита то.

— Притеснявам ли те? — попита и спря да движи ръката си.

— Не.

— Остави ме тогава. Преди не бях в състояние да го правя.

— Трябва да тръгвам. Няма да е зле да се измиеш и да нахраниш хората си. Затвори приятеля си. Направи така, че да си първата, която разговаря с него, когато се събуди.

Тя го проследи как се претъркаля през нея, как сгъна ставите си наобратно и се спусна към пода. Хвана ръката му, преди да беше стигнало до стената. Пипалата на главата му се насочиха към нея в безмълвен въпрос.

— Харесваш ли го? — попита тя.

Вниманието му се премести за момент върху Джоузеф.

— Ахажас и Дичаан са озадачени — каза то. — Те си мислеха, че ще избереш един от големите тъмни мъже, защото са като теб. Аз казах, че ще избереш този, защото е като теб.

— Моля?

— По време на тестовете неговите отговори бяха много по-близо до твоите от всеки друг. Той не прилича на теб, но е същият като теб.

— Той може… — тя се насили да изговори мисълта си. — Може да не иска да има нищо общо с мен, щом разбере какво съм ти помогнала да направиш с него.

— Ще бъде ядосан и изплашен, ще чака с нетърпение следващия път, но заедно с това ще е твърдо решен да направи така, че да няма следващ път. Казах ти, този го познавам.

— Откъде го познаваш толкова добре? Какво си правил с него преди?

Главата и цялото му тяло се изгладиха, така че даже със сетивните пипала то заприлича на слабо, неокосмено, безполово човешко същество.

— Джоузеф беше обект на едно от първите ми самостоятелни изследвания като зряло оолои — каза то. — Тогава вече те познавах и се заех да намеря партньор за теб. Не някой като Пол Тайтъс, а човек, който ти ще харесаш. И който ще хареса теб. Изследвах записите от паметта на хиляди мъже. Самият той можеше да бъде обучен за родител на друга група, но когато показах на другите оолои колко много прилича на теб, те се съгласиха, че трябва да сте заедно.

— Ти… ти си го избрал за мен?

— Аз ви предоставих един на друг. Вие двамата направихте избора си сами.