Октавия Е. Бътлър
Зора (27)

10

Десет нови хора. Всички бяха заети с това, да ги държат надалече от неприятности и да им дадат някаква идея за ситуацията, в която се намират. Жената, на която Питър помагаше, му се изсмя в лицето и му каза, че е луд, когато спомена „вероятността нашите похитители да са извънземни…“.

Мъжът, за когото се грижеше Лия, дребен блондин, я грабна, опита се да я събори и щеше да я изнасили, ако беше по-едър или ако тя беше по-дребна. Тя успя да се измъкне, преди да й е направил нещо, но се наложи Гейбриъл да го издърпа от нея. Тя беше изненадващо толерантна към усилията на мъжа. Изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото ядосана.

Това, което новите правеха през първите няколко минути, не се приемаше на сериозно и нямаше да се използва срещу тях. Нападателят на Лия просто беше държан, докато престана да се опитва да я достигне. После се успокои, загледа се в другите човешки лица около себе си и започна да плаче.

Името на мъжа беше Рей Ордуей и няколко дни след пробуждането му той вече спеше с Лия с нейното пълно съгласие.

Два дни по-късно Питър ван Верден и шестима негови последователи хванаха Лилит и я задържаха, докато седмият член на групата, Дерик Уолски, успя да извади дузина, а може и повече, останали бисквити от единия от хранителните шкафове и се покатери в него, преди да се е затворил.

Когато Лилит разбра какво прави Дерик, престана да се съпротивлява. Нямаше нужда да наранява никого. Оанкалите щяха да се погрижат за Дерик.

— Какво си мисли, че ще направи? — попита тя Кърт.

Той беше взел участие в задържането й, но Селин не участваше в заговора. Той все още държеше една от ръцете й.

Погледна го и се отърва от другите двама. След като Дерик изчезна от поглед, те не се опитваха да я държат толкова силно. Тя знаеше, че ако поиска, може да им причини болка или да ги убие, нямаше да могат да я спрат. Не беше по-силна от тях шестимата заедно, но беше по-силна от които и да е двама. И по-бърза. Това не беше голяма утеха за нея.

— Какво искаше да направи той? — повторно попита тя.

Кърт пусна ръката й.

— Да разбере какво става наистина — каза той. — Има хора, които презареждат тези шкафове и ние имаме намерение да разберем кои са те. Искам да ги видим, преди да имат възможност да се подготвят, преди да са готови да ни убедят, че са марсианци.

Тя въздъхна. Беше му казано, че шкафовете се презареждат автоматично. Още едно нещо, на което той бе предпочел да не вярва.

— Те не са марсианци — каза тя.

Той изкриви устата си в нещо, наподобяващо усмивка.

— Знаех си. Никога не съм вярвал на приказките ти.

— Те са от друга слънчева система — каза тя. — Не знам коя. Това няма значение. Напуснали са я толкова отдавна, че дори не знаят дали още съществува.

Той я напсува и се обърна.

— Какво ще стане сега? — попита друг глас.

Лилит се огледа, видя Селин и въздъхна. Където и да отидеше Кърт, Селин винаги се спотайваше наблизо. Лилит ги беше подбрала много добре. Пасваха си идеално, почти като нея и Джоузеф.

— Не знам — каза тя. — Оанкалите няма да го оставят да се нарани, но не знам дали ще го върнат обратно тук.

Джоузеф дойде бързо при нея, видимо притеснен. Очевидно някой беше отишъл до стаята му и му беше казал какво става.

— Всичко е наред — каза тя. — Дерик отиде да търси оанкалите.

Тя сви рамене при вида на тревогата в очите му.

— Надявам се да го изпратят обратно или те самите да го върнат. Тези хора трябва да ги видят с очите си.

— Това може да предизвика паника — прошепна той.

— Не ме интересува. Ще се оправят. Но ако продължават да правят глупави неща като това, най-накрая ще стане нещо лошо.

Дерик не беше изпратен обратно.

Най-накрая даже Питър и Джийн не се възпротивиха, когато Лилит отиде до стената и отвори всеки един шкаф, за да докаже, че Дерик не се е задушил вътре. Трябваше да отвори всеки един шкаф от тези, които той вероятно беше използвал, защото никой от останалите хора не можеше да посочи точния шкаф на високата и дълга немаркирана стена. В началото Лилит беше изненадана от способността си да намира лесно и точно всеки един шкаф. Щом ги отвореше веднъж, тя запомняше разстоянието до тях от пода и от тавана, от лявата и дясната стена. Някои хора намираха тази способност за подозрителна.

Някои хора намираха всичко, свързано с нея, за подозрително.

— Какво стана с Дерик! — тросна се Джийн Пелерин.

— Направи нещо много глупаво — каза й Лилит. — И ти ме държеше през това време, така че да не мога да го спра.

Джийн се отдръпна малко и попита на висок глас:

— Какво стана с него?

— Не знам.

— Лъжкиня! — Тонът на гласа й отново се повиши. — Какво му направиха твоите приятели? Убиха ли го?

— Каквото и да се е случило с него, част от вината е твоя — каза Лилит. — Сега се оправяй с това.

Тя се огледа наоколо в останалите виновни за инцидента. Джийн никога не правеше оплакванията си насаме. Винаги трябваше да има публика.

Лилит се обърна и отиде в стаята си. Беше на път да се затвори вътре, когато Тейт и Джоузеф се присъединиха към нея. След секунда ги последва и Гейбриъл. Седна на ръба на масата й и се обърна с лице към нея.

— Губиш — каза той без никаква емоция в гласа.

— Ти губиш — възрази тя. — Ако загубя аз, всички губят.

— Затова сме тук.

— Ако имате някаква идея, готова съм да ви слушам.

— Изнеси по-добро представление. Накарай приятелите ти да ти помогнат да ги впечатлиш.

— Моите приятели?

— Виж. Не ме интересува. Ти казваш, че са извънземни. Добре. Извънземни са. Какво ще постигнат, ако онези копелета отвън те убият?

— Съгласна съм. Надявах се, че ще изпратят обратно Дерик. Те все още могат да го направят. Но ужасно закъсняват.

— Джо казва, че можеш да говориш с тях.

Тя се обърна да изгледа Джоузеф, измамена и шокирана.

— Враговете ти си събират съюзници — каза той. — Защо трябва да си сама?

Тя се обърна към Тейт и жената повдигна рамене.

— Тези хора там са пълни задници — каза тя. — Ако някой от тях имаше мозък, щяха да млъкнат и да си отворят очите и ушите, докато добият представа какво наистина се случва.

— Това е, на което се надявах аз — каза Лилит. — Не го очаквах, но се надявах.

— Това са уплашени хора, които си търсят Спасител — каза Гейбриъл. — На тях не им трябват причина, логика или твоите надежди и очаквания. Те искат Мойсей или някой, който да дойде и да ги поведе обратно към света, който разбират.

— Ван Верден не може да направи това — каза Лилит.

— Разбира се, че не може. Но точно в този момент те мислят, че може. След това той ще им каже, че единственият начин да се измъкнат от тук е да те бият, докато кажеш всичките си тайни. Твърдят, че знаеш пътя, който извежда навън. Когато стане ясно, че не го знаеш, ще си мъртва.

Дали наистина? Той нямаше никаква представа колко дълго време щеше да е нужно, за да я измъчат до смърт. Нея и Джоузеф. Тя го изгледа с мътен поглед.

— Виктор Доминик — каза Джоузеф. — И Лия, и този мъж, когото тя избра, Беатрис Дуайър и…

— Потенциални съюзници? — попита Лилит.

— Да, и по-добре да побързаме. Тази сутрин видях Беатрис да говори с един от мъжете от другата група.

— Лоялността може да се променя в зависимост от това, кой с кого спи — каза Лилит.

— И какво от това! — сопна се Гейбриъл. — Значи, нямаш доверие на никого? И свършваш бездиханна на пода?

Лилит поклати глава.

— Знам, че трябва да го направим. Глупаво е, нали? Това е като: „Да си поиграем на американци срещу руснаци. Отново“.

— Говори с приятелите ти — каза Гейбриъл. — Може би това не е шоуто, което те са имали предвид. Може би ще ти помогнат да пренапишеш сценария.

Тя го погледна пронизително.

— Наистина ли говориш по този начин?

— Нали въздейства?