Алберт Лиханов
Пролитане (33)

5

Заминаването на Борис коренно промени Глебка. Той притихна, стана неразговорчив. Даже в училище се държеше странно — в междучасията не правеше пакости, не се блъскаше, не тичаше с главата напред, не крещеше разни глупости като останалите деца.

Избягваше споровете, въпреки че чуваше всичко, имаше свое мнение — дали правилно или неправилно е друг въпрос — той обаче не го споделяше с никого, пазеше го за себе си и не заставаше на ничия страна.

Учеше по всички предмети по еднакъв начин — не показваше предпочитание към един или друг предмет, но за разлика от съучениците си четеше много, затова се записа в библиотеката.

Вярно, това не беше библиотеката за възрастни, където работеше върлината Марина, а детската — и Глебка много скоро, неочаквано за самия себе си стана любимец на библиотечните служителки — всичките на различна възраст. На по-старите им харесваше неговото постоянство, верността му към книгите, жаждата му да погълне всичко под ред — класика, цветни списания, дори малкото на брой детски вестничета; по-младите пък се впечатляваха от интереса му към новите неща. Той поглъщаше книгите за природата една след друга; прочете дори новото издание на разказите за историята на древна Гърция. С израстването си Глебка не измени на библиотеката — жадно попиваше всичко за компютрите като най-напред усвояваше знанията на теория. Но щом библиотеката получи четири компютъра и организира кръжок за своите верни приятели, Глебка се оказа пръв и то без всякаква конкуренция.

Това се случи по-късно — в пети клас. Засега той все още беше малък и това навярно беше причината за редките му посещения при Хаджанов — или се стесняваше да се появи там без брат си, или беше обиден, а може би се плашеше от нещо. Ако го попиташ, Глебка би се смутил — той самият не можеше да си обясни своето смътно, неосъзнато нежелание; нямаше основания за обида, още по-малко пък за страх от Михаил Гордеевич. Нали благодарение на него Глебка се беше научил да стреля отлично с малокалибрената пушка — съвсем не за възрастта си — и въпреки че не притежаваше търпението на Боря, имаше вече изградени умения; стига да поискаше, можеше да повтори успехите на брат си — да покрие нормативите за майстор на спорта и да влезе в десантното. Въпреки това обаче…

Когато срещнеше Глебка на улицата или го видеше на входа на стрелбището по време на редките му посещения, Михаил Гордеевич винаги му се усмихваше, широко разтваряше ръце, готов да вземе в обятията си малкия брат на своя ученик, но момчето не пристъпваше към учителя. Някак умело, съвсем като възрастен, отпускаше смирено глава, докосвайки ръката на учителя със своите слаби, тънки пръсти, а докато говореха все по-често избягваше погледа на Хаджанов.

Това угнетяваше майора. Най-често той казваше, че „страдивариусът“ — великият шмайзер — очаква своя нов слуга и повелител и че ще е много жалко, ако Глебка, по-малкият брат на шампиона, не тръгне по славния му път.

Глебка свеждаше поглед, ушите му почервеняваха. Да, той искаше да повтори постигнатото от Борис, нима беше лошо да си шампион? Съгласяваше се с учителя си, че се заблуждава, че недооценява предоставената му възможност, че се отказва от успеха. Обещаваше да отиде на стрелбището още същата седмица, но не отиваше.