Мегън Марч
Истински секси (9)

Глава 9

Рипли

И двамата мъже останаха смълчани, когато изрекох думите, и се зачудих какво ли си мислят. Вероятно как може той да удари жена?

Отговорът, който никога няма да изрека? Лесно. Той го прави от години.

И двамата гледаха екрана, когато натиснах пауза и отстъпих. Обвих и двете си ръце около корема си. Чувствах се като разкъсана на две, давайки им оръжието, с което да унищожат последните членове на семейството ми, но нямах друг избор. Татко сам си навлече това. От години се отърваваше безнаказано. Бранди също. И все пак, да подам чука на този, който ще закове ковчезите им, след като съм била лоялна към тях толкова дълго, бе най-трудното нещо, което бях правила.

Нямах друг избор. Боун не бе молил за това. Семейството ми се опитваше да унищожи репутацията му, а всичко, което е правил той, е… да бъде добър към мен.

Руша всичко около себе си. Време бе да го приема и да се разкарам от Боун, преди да нанеса повече щети.

— Може да задържите лаптопа. Точно сега не ми трябва. Покажете всичко на полицията. Ако се наложи покажете го и на пресата. — Думите ми бяха дрезгави, все едно гърлото ми отказваше да ги пусне, но нямаше смисъл. Татко бе постлал леглото си и сега трябваше да легне в него.

Антъни се обърна към Боун.

— Веднага трябва да звънна на няколко места. Имам приятел в полицията и макар да не работи по случая, ще ни каже какво точно трябва да направим със записа. Веднага трябва да се справим с положението. — Той кимна и на двама ни и излезе, оставяйки ме сама с Боун.

Едва се принудих да го погледна в очите, но го направих и изпънах рамене.

— Да кажа, че съжалявам, не е достатъчно извинение, но е всичко, което мога да ти дам точно сега. Не заслужаваш подобно нещо. И толкова много съжалявам, че проклетото ми семейство те забърка в подобна каша. Заслужаваш нещо по-добро. — Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми. — Веднага щом мога, ще дойда с пикапа на Хоуп, за да взема Естебан.

Чувайки името си, Естебан се събуди в съседната стая.

— Отведи ме далеч.

Направих крачка назад, но пръстите на Боун се обвиха около китката ми.

— Не съм се събрал отново с нея.

Завъртях глава към него, а той продължи:

— Ако си видяла снимките от по-рано, всички е било организирано от Амбър. Нямам нищо общо с това. Двамата с нея приключихме, Рипли. Кълна се в гроба на дядо ми.

Искра от нещо непознато се зароди в стомаха ми, може би надежда, но отказах да й позволя да порасне. Без значение дали се е събрал с Амбър или не, двамата с Боун приключихме. Това не може да продължи.

— Няма значение, Боун. Семейството ми…

Той ме дръпна към себе си, без да ме пуска нито за миг.

— Ти не си семейството си. Не си ги избрала. Не си направила нищо. Те са се отнасяли към теб като с боклук от години и ти си все още тук, правиш правилното нещо и все пак се бориш с лоялността към семейството.

Поклатих глава.

— Не разбираш. Имам най-лошия късмет на света. Ако нещо може да се обърка при мен, то се обърква. Това е само още един пример, че трябва да стоиш далеч от мен. Никога няма да си простя, ако те завлека надолу със себе си.

С още едно дръпване, Боун ме притисна към тялото си, а аз нямах емоционалната сила да се боря с него. Ако това бе последният път, в който съм близо до него, имах нужда да му се насладя. Да го запечатам в паметта си, за да може, когато съм сама да си спомням какво е някой като Боун да го е грижа за мен.

— Прощавам ти, въпреки че не си направила нищо нередно — каза Боун, гласът му бе нисък и тих, а погледът му не се откъсваше от моя. — Няма да им позволя да те отнемат от живота ми. — Той пусна китките ми и плъзна ръце на кръста ми. — Ние едва започнахме, захарче, и няма да позволя на никой да ни отнеме това.

Опитах да се отдръпна, защото думите му бяха прекалено перфектни, изкушаваха ме да се съглася с всичко, което той искаше от мен, но не можех да го направя. Той не разбираше.

— Не разбираш, Боун. Това между нас не води наникъде. — Гласът ми трепереше и знаех, че всеки момент ще се разплача.

— Кой казва, че не вървим наникъде? — Той се стегна.

— Аз! Нещата никога не се получават за мен. Никога. Никога не получавам спокойствие. Всеки път, когато помисля, че нещата се нареждат, животът ме зашлевява отново, сваляйки ме на колене, поставяйки ме обратно на мястото ми. Рипли Фишър мисли, че може да постигне нещо по-добро? Не. Няма начин. Нека се убедим, че и тук ще се провали.

Изражението му омекна.

— За какво говориш, захарче?

— За живота, Боун! Не всичко се получава както трябва, само защото го искаш. Ако нещо може да се обърка, то се обърква. Може би не за всички е така, но при мен друг начин няма.

— Това са глупости — сините му очи блеснаха.

— Не, това е истината. Прекарах години, избягвайки да се замеся с някой като теб, някой, който непрестанно е следван от камери и папараци, заради това, което се случи с майка ми. Тя стана любовница на Джил Грийн и в следващия момент и двамата бяха мъртви. Татко никога не пропускаше шанса да хвърли в очите ми това, което направи мама, и как ябълката не падала далеч от дървото. И на всичкото отгоре, макар да знам, че имам най-скапания късмет на света, аз все пак си позволих да се забъркам с теб, въпреки че умът ми казваше да не го правя. Сега виж в каква каша се намираш! Не просто пресата ме нарича курва, но братовчедка ми излъга полицията и направи така, че да те арестуват! На всичкото отгоре гаджето ти идва и те спасява. Колко още доказателства ти трябват?

— Нищо не се е случило с Амбър…

Засмях се, а звукът беше като на някой луд маниак от филмите.

— Вярвам ти. Наистина, наистина ти вярвам. Но познай какво? Няма значение какво мисля, защото останалата част от света вярва на това, което е прочел онлайн или в таблоидите. И това е просто гадно. Дори не знам защо се изненадвам. Никога не получавам спокойствие. — Гласът ми се извиси и вече крещях истерично, дори сама го съзнавах. — Позволих си за секунда да повярвам, че това може да се получи. Че най-после в живота си, мога да получа нещо добро и виж колко кралски се издъних. Затова приключих. Просто… край. Предавам се. Ще си тръгна преди още нещо лошо да се случи. Ще дойда по някое време да си взема птицата, но това е всичко.

Лицето на Боун стана твърдо.

— Само за едно нещо си адски права… това между нас е нещо хубаво и, мамка му, няма да се промени. Минахме през няколко дупки на пътя, но всеки минава през такива. Ако очакваш живота да е перфектен, значи не го изживяваш правилно.

— Перфектен? — засмях се аз — Дори не…

Боун вдигна ръка и ме прекъсна.

— Вече каза каквото имаше за казване, сега е мой ред да говоря, захарче. Затова ме слушай. Това, което има между нас, не е приключило. Дори не сме близо. Може да стоиш и цял ден да ми разказваш, че не получаваш спокойствие и че нищо не се получава добре при теб, но аз ще съм тук, за да ти казвам, че това между нас е правилно.

Поклатих глава.

— Може да ми казваш заучени реплики, Боун, но аз няма да се хвана. Момичета като мен не получават своя щастлив край.

— Значи трябва да ти докажа, че грешиш.

Още сега трябваше да му кажа, че няма начин, но вместо това прошепнах.

— Не очаквам нищо от теб. Да нямам никакви очаквания е единственият начин да продължава напред всеки ден. Всичко останало просто ме води до повече разочарования, отколкото мога да понеса.

Боун хвана бедрата ми, притискайки ме по-силно до тялото си. Устните му се доближиха до челото ми и можех да се закълна, че той вдиша аромата ми.

— Ами ако искам да очакваш неща от мен? Ами ако ти обещая, че няма да те разочаровам? — отдръпнах се, за да погледна сините му очи.

Самозащитата ми крещеше кажи му, че няма да му дадеш шанс да го направи. Но един друг глас, глупав глас, нареждаше не смей да му отказваш.

Антъни нахълта в стаята, говорейки бързо.

— Боун, говорих с моя приятел. Той каза на мига да занесем това в участъка. Трябва да го добавят към доказателствата и да го занесат пред съдията. Казва, че обвиненията могат да бъдат свалени до края на деня. Има голяма вероятност да повдигнат обвинения срещу Бранди за лъжливи показания пред полицията. Ченгетата не обичат да се преебават така генерално в подобни случаи, затова ще гледат да си прикрият задниците. И щом видят това, вероятно ще приберат стареца и ще я питат дали ще повдигне обвинения срещу него. — Той спря, когато стигна до нас. — Мамка му. Това е баща ти. Не исках да говоря неуважително.

Отстъпих и погледнах напрегнато към Боун, благодарна за прекъсването. Бях на ръба да направя нещо прекалено тъпо, без да го обмисля. Трябваше да се разкарам от тук.

— Няма проблем. Трябва да тръгвам. Трябва да се върна у Хоуп и да се преоблека, за да отивам на работа.

Погледът на Боун се насочи към крака ми. Или по-точно към глезена ми.

— Не може да стоиш права за осем часова смяна — той се намръщи, срещайки погледа ми. — Но ти вече го знаеш.

Тялото ми се стегна и скръстих ръце на гърдите си.

— Имам нужда от тази работа и няма да излагам Хоуп като се скатая отново, след като току-що ме е наела.

— Не се скатаваш…

Вдигнах ръка и шокиращо… Боун млъкна.

— Трябва да намеря нов апартамент и да си подредя отново живота. А и двете неща струват пари, което изисква да имам работа.

Сините му очи блеснаха още по-горещо, отколкото преди момент. Знаех, че иска да спори, но не го направи.

Това, което ме попита Хоуп по-рано днес, се върна в ума ми. Какво искам да правя? Коя искам да бъда?

Още не знаех отговора, но знаех, че не искам вечно да съм настанена на футона й. Исках да мога да се грижа за себе си и да се справям с всяка буря, която ме връхлети. Не исках да разчитам на никой за нищо. Може би напоследък гордостта ми бе понесла доста удари, но исках да запазя някои частици от нея недокоснати.

— Просто… карай по-леко тази вечер, захарче. Имам огромен интерес да си цяла и здрава.

Думите на Боун се обвиха около мен и усетих как нещо топло се надига в гърдите ми. Недей да свикваш, наредих си аз.

— Ще бъда добре. — Обърнах се, поглеждайки извинително към Естебан. Той ни гледаше и двамата мълчаливо, което не бе присъщо за него.

— Тъпоумник — изкряка той, разпервайки криле.

— Веднага щом мога ще се върна за него.

Секси усмивка изви устните на Боун.

— Мислиш си, че няма да задържа птицата за заложник? Не ме познаваш толкова добре, захарче. Без значение какво мислиш, това между нас тепърва започва.