Мегън Марч
Истински секси (35)

Глава 35

Рипли

Отворих вратата и излязох с дебел сребърен плик в ръка от Хоумгроун Рекърдс, съдържащ договора, който Холи вече бе подписала. Не го бях подписала все още, защото дори аз знаех да бъда по-разумна. Сега имах нужда от адвокат, но нямаше начин да се обадя на Лоу.

Натиснах бутона на асансьора, но в същия миг вратите се отвориха.

И през тях излезе Амбър Флийт.

Мамка му, майтапите ли се с мен?

Минавайки покрай мен, тя ме блъсна с рамо, а аз бях прекалено удивена, за да скоча в асансьора и вратите се затвориха пред мен.

Натиснах бутона да го повикам отново и надникнах през рамо към вратите водещи към Хоумгроун Рекърдс. Гласът на Амбър ставаше все по-висок и по-висок с всяка дума, която изричаше и на края просто нямаше как да не доловя ясно думите й.

— Искам да видя Холи Уикс. Тя не отговаря на обажданията и имейлите ми, но трябва да говоря с нея.

Като подслушвача, който очевидно бях, направих крачка към вратата, за да чуя отговора на Ета.

— Съжалявам, г-жо Флийт. Графикът на г-жа Уикс за днес е запълнен. Може би ще успея да ви вместя следващия месец, когато тя се връща на работа на пълен работен ден.

— Мамка му, знам, че е вътре — Амбър се засили към вратата водеща към коридора и офиса на Холи, дърпайки я, но вратата не помръдна.

— Г-жо Флийт, моля разберете, че г-жа Уикс е много заета, но с радост ще ви уредя среща с по-късна дата.

— Имам нужда от среща сега.

— Това просто не е възможно, госпожо.

— Е, можеш да кажеш на Холи, че ще съжалява, задето ме отсвирва така. Само почакайте и ще видите.

Амбър се завъртя и аз се стрелнах обратно към асансьора, натискайки бутона няколко пъти, докато се надявах да пристигне по-бързо.

Но нямах този късмет. Изглежда късметът ми се бе изпарил, след като го използвах, за да получа шанс да направя най-великата кариера в живота си.

Гледах лицето ми да е насочено към пода с надеждата, че тя няма да ме познае. Токчетата й чаткаха върху дървения под и заставайки пред асансьора започна да блъска по копчето, все едно така ще накара асансьора да пристигне по-бързо. Тя изсумтя раздразнено, скръсти ръце на гърдите си и започна да тропа по пода с крак, мърморейки нещо, което не можех да разбера.

И явно вече ме бе погледнала, тъй като тропането спря и не се сдържах да погледна към лицето й. Очите й бяха фиксирани към плика в ръцете ми.

— Срещала се е с теб, нали? Тази малка кучка.

— Моля? — Едва когато погледът й се насочи към лицето ми, изражението й бе заменено от грозна маска.

— Мамка му, сигурно се ебавате с мен. Срещала се е с теб? — Думите й не бяха нищо различно от това, което си помислих за нея преди миг, но поне моите не бяха пропити с жлъч. — Не може да е подписала с теб. Мамка му, няма начин. Не го вярвам.

Нямах намерение да й давам никакви обяснения, затова повторих отново.

— Моля? — Когато асансьорът спря, аз влязох в него, надявайки се, че Амбър ще е прекалено ядосана, че да ме последва, но явно не беше.

— Това да не е някакъв евтин номер да се опиташ да задържиш Боун, защото ако е така, си поела в грешната посока. Той не понася да бъде с жени, чийто кариери са по-успешни от неговата. Ще те нарита в мига, в който научи, че си идвала тук. Знаех, че ще си го върна, но това само ще го ускори.

— Моля? — повторих, без този път да се правя на тъпа, тъй като бях сериозно объркана от думите й.

— Имаш ли нужда да ти го разчупя на срички, за да схванеш? Ти и този тъп селяндур, кълна се, ще повърна.

И официално чух всичко, което ми трябваше. Вдигнах ръка.

— Първо, затваряй си плювалника. Ако искаш да говориш простотии за Боун, няма да го правиш около мен. Изхвърляла съм мъже три пъти по-големи от теб от бара си и нямам проблем да наритам кльощавия ти задник. Второ, Боун не те иска, защото си изневеряваща курва, която на всичкото отгоре е отявлена кучка. Затова, сдъвчи това, Амбър. Ако дори за миг си мислиш, че можеш да си го върнеш, много грешиш. Той е прекалено умен, за да се хване отново на игричките ти и ще ти се наложи да минеш през трупа ми, за да се добереш до него.

Тя зяпна срещу мен, карайки ме да се зачудя, дали това не бе първият път, в който някой й се опълчва, използвайки собственото й държание на кучка.

— Не знаеш нищо за нищо, момиче. Няма да издържиш и ден в този бизнес. Ти си една подигравка.

— Не аз съм тази, която е изневерила на гаджето си, и се е омъжила за някакъв непознат във Вегас. Това си ти, Амбър. Впрочем, мерси, че се прееба така кралски, за да може той да се влюби в мен.

Асансьорът спря и вратите се отвориха, позволявайки ми да изляза навън, но тя ме последва.

— Той не те обича! Той все още обича мен. Знам го.

— Затова ли той остави в бара ми вместо бакшиш, годежния пръстен, който щеше да ти даде вечерта, в която научи какво си направила?

Очите й едва не изскочиха от орбитите си.

— Какво? — Писъкът й изпълни лобито на сградата.

— Изгуби най-хубавото нещо, което ти се е случвало, но най-добре повярвай, че аз съм много по-умна от теб. Всичко, което трябваше да направиш, бе да се отнасяш добре с него и Боун щеше да е твой. Сега той е мой и няма да се откажа от него.

Завъртях се на пети и направих най-грандиозното излизане в живота си, съпровождана от звуците на срива на Амбър Флийт.

Когато спрях на тротоара, истината за това, което бях казала се стовари върху мен.

Няма да се откажа от него… защото го обичам.