Мегън Марч
Истински секси (12)

Глава 12

Рипли

Текстът на песента, която пях с Фриско на сцената на Белия Жребец миналата вечер, още кънтеше в ума ми този следобед.

Песента „Say Something“ на Кристина Агилера и „A Great Big World“ не беше точно кънтри, но следвах водачеството на Фриско, след като повлече крак по сцената и беше истинска лудост.

Всеки път, щом някой от нас изпееше „Отказвам се от теб“ нещо ме пробождаше. Дори да знаех, че е правилното нещо за мен и Боун, нямаше как да спра болката.

Може би, ако бях от онези, които вярваха в силата на позитивното мислене, щях да вярвам в клетвата на Боун, че ще промени мнението ми. Но всички знаем, че позитивното мислене не ми бе силна страна и на този етап бях сигурна, че не мога да понеса повече разочарования.

Отказвам се от теб.

Беше най-егоистичното нещо, което можех да направя, и единственото, за да се защитя. Но готова ли бях да кажа сбогом?

Не знаех какво ме накара да се заровя отново в клюкарските сайтове, но го направих така или иначе. Може би водещ бе фактът, че точно сега нямах кой знае какви опции.

Заглавията ме нападнаха още от първия сайт.

Амбър Флийт и Боун Трашър поправят счупеното?

Имаше снимка на Боун и Амбър в магазин „Дом и Градина“, застанали пред рафт с инструменти, а датата беше от днес. Прегледах статията, но никъде не пишеше, че са видени днес или че снимката е нова, но авторът намекваше, че е така.

Няма начин. Не би го направил.

Не знаех от къде бях толкова сигурна, но просто знаех, че съм права.

От лаптопа можех да търся определена снимка в Гугъл, но от телефона нямах идея как, затова написах Боун Трашър и Амбър Флийт в Дома и Градина.

Същата снимка изскочи в статия от преди година и вълна от облекчение се изля върху мен… докато не си блъснах главата във въображаема стена.

Защо си причинявам всичко това?

Не знаех, но не можех да спра. Продължих да ровя, докато не попаднах на снимка на Амбър, държаща бельо от някакъв лъскав бутик, в който дори не можех да си позволя да стъпя, камо ли да купя чифт гащи. Предполагам, че е добре, че не нося гащи. И все пак, заглавието ме накара да стисна зъби.

Кънтри звезда се готви да си върне обратно мъжа

Изсумтях и си помислих: Той не те иска обратно, кучко. Иска мен. Какво ще направиш по въпроса?

След това се запитах сама. Какво ще направя по въпроса? Трябваше да си търся апартамент и да си намеря втора работа, за да мога да си стъпя по-бързо на крака.

Тогава телефонът ми иззвъня, скривайки снимката на перфектна Амбър с перфектните й скъпи гащи.

Хоуп.

— Хей, какво става? — попитах аз. — Всичко наред ли е?

Тя беше на среща с гинеколога си, за инжекцията, която ми напомняше, че трябва и аз да отида да ми сложат нова.

— Да, добре съм. Минах през работата, за да взема някои неща, и тук има куп гласови съобщения от хора, които питат за теб.

— Какво? — изписках аз, а гласът ми отекна в празния апартамент.

— Да, агенти и някакви разузнавачи на звукозаписни компании. Всички искат името на момичето, което пее песента на Кери или страхотния дует със Зейн Фриско.

— Няма начин.

— Днес влизала ли си онлайн?

Излъгах.

— Ъм, не. Защо?

— Видеото ти с Фриско е навсякъде. Имам предвид, тук говорим за четвърт милион посещения и постоянно се покачват.

Знаех, че на практика човек не може да каже, когато кръвта се оттече от лицето му, но можех да кажа със сигурност, че точно това се случи с мен. Или може би причината бе, че стомахът ми се преобръщаше като риба на сухо.

Отпуснах се на футона и сложих глава между коленете си.

— Няма начин.

— Има начин. Момиче, целият ти живот може би сега се промени. Нали каза, че не знаеш какво искаш да правиш, но това може да реши вместо теб.

— Това е невъзможно. Имам предвид, аз… аз не мога. Това не е…

— Успокой се, Рип. Ще стане само ако го искаш. Знаеш, че тези неща нашумяват и ако нищо не излезе след време замират,.. но трябва сериозно да помислиш над това. Може да е нещо огромно. Шанс да изживееш мечтата, която си заровила толкова отдавна. За себе си и за… — тя млъкна, но много добре знаех какво щеше да каже.

За мен и за майка ми.

Отговорът ми беше да не кажа нищо, тъй като думите ми избягаха.

— Помисли за това, Рип. Може би животът ти подава именно това, от което се нуждаеш, когато се нуждаеш.

Стиснах по-силно телефона.

— Благодаря, че ми каза. Ще си помисля.

Знаех, че тя иска да каже още нещо, но вместо това прошепна.

— Обичам те, момиче.

— И аз те обичам.

Когато затворих, отворих браузъра си и написах Зейн Фриско дует.

Резултатите заваляха след половин секунда.

Исусе Христе. Имаше дузина сайтове и Хоуп беше права. Гледанията в YouTube методично нарастваха.

О, Господи. Това наистина се случва.

Тогава ме осени още една мисъл. Колко време ще мине, преди да свържат това момиче с онова, за което се смята, че развали годежа на Боун?

Простенах и се проснах отново на футона. Имах нужда от кафе. Цяла кофа.

След като се промъкнах долу до кварталното кафене, по-късно същата сутрин, с бейзболна шапка и слънчеви очила, скриващи тъмните кръгове под очите ми след бурната нощ, и заплетената ми коса, видях шепа хора насядали по столовете.

Никой не ме погледна два пъти, за което бях благодарна, защото се тревожех, че някой може да е видял видео дуета на единия от екраните.

Взех си кафето и се изнесох набързо от там. Бях на половината път от апартамента на Хоуп, когато телефонът ми иззвъня. Балансирайки с кафе и мъфин в едната ръка, измъкнах телефона от джоба си.

Зейн Фриско.

Вдигнах телефона с думите.

— О, Боже мой. Какво си направил?

— Аз? И ти участваше в това, момиче. И всички са луднали. Опитвам се да спя, но телефонът ми не спира да звъни. Агентът ми вече проучва какво е нужно да се направи, за да идем заедно в студио и да запишем кавър.

Изпуснах мъфина си и той се търколи по стълбите.

— За какво говориш? Каза му, че не пея, нали?

Фриско се засмя.

— Беше му трудно да повярва, след като видя видеото.

— Знаеш какво имам предвид. Не искам да пея така. Това беше само веднъж. Аз съм барманка, не кънтри звезда.

— Мразя да ти го казвам, Рип, но ти искаш да си никоя. А сега имаш шанса да станеш каквато пожелаеш. Не всеки получава такава възможност.

Знаех, че говори за сестра си и вината накара стомаха ми да се свие.

— Това е шансът на живота ти. Сигурна ли си, че искаш да затръшнеш вратата, без да си дадеш шанс?

Седнах на стълбите, без да ме е грижа, че износения килим е виждал и по-добри дни.

— Не знам. Това не е нещо, за което съм очаквала, че ще се тревожа тази сутрин, разбираш ли? Нямам идея как да реагирам.

— Всичко, което казвам, е, че трябва да помислиш над въпроса, преди да го отхвърлиш. Стотици хора биха убили за такъв шанс и ако дори за миг си се замисляла, че искаш да се пробваш, тогава трябва да го направиш. Няма да ти се удаде подобна възможност отново. Точно сега ти си загадка. Нещо ново и горещо, което всички искат да видят. Ако чакаш прекалено дълго, те ще се насочат към следващото ново нещо.

Знаех, че това, което Фриско казва, бе истина, но как да забравя, че до вчера, всеки път, когато посегна към нещо, бивах плесвана през пръстите? Ако приемех възможността и всичко се провалеше, колко унизително щеше да бъде?

Боях се да започна нещо с Боун, тъй като знаех, че това ще ме изправи под светлината на прожекторите, но това нямаше ли да е същото? И ако се проваля, нямаше да има кой да виня. Само себе си.

— Разбирам какво казваш, но не мога да реша веднага. Седя на стълбите и мечтая да имам друг мъфин, тъй като заради теб изпуснах своя на земята. Трябва да ми дадеш минута да обмисля всичко.

Фриско се засмя.

— Добре, Рип. Вземи си друг мъфин и помисли. Днес работиш ли?

— Да, от шест.

— Не се изненадвай, ако някой поиска нещо повече от питие.

— Не се тревожа, зад бара се сливам с мебелите.

— Адски грешиш за това. Аз те виждам, ясно като ден, също и Боун.

За миг се зачудих, дали Фриско е все още подразнен, че започнах да излизам с Боун, след като него го отсвирвах, но тонът му звучеше приятелски.

— Сигурен ли, че не се сърдиш? Задето…

— Задето избра него, вместо мен? Не, имам достатъчно голямо его, че да го понеса.

— Ето на това, вече наистина вярвам — поколебах се за миг, преди да попитам това, което ми беше на езика, макар да знаех, че не трябва. — Чувал ли си го?

— Не. И съм леко изненадан. А ти?

— Не.

— Интересно.

— Защо?

— Мамка му. Извинявай, Рип, трябва да вървя. Помисли си над това, което ти казах.

Той затвори, а аз останах да се чудя защо е интересно, че Боун не се е свързал с никой от нас.