Мегън Марч
Истински секси (41)

Глава 41

Боун

Да се връщам в Аквариума не бе част от плановете ми днес, но нямаше начин да позволя на Рипли да отиде сама. Последното, което научихме, бе, че баща й не е арестуван или обвинен за побоя над Бранди, след като представихме на полицията видеото, за да се свалят обвиненията от мен. Предполагах, че ченгетата бяха решили да потулят случая, защото не искат да вдигат много шум около това как се издъниха първоначално, арестувайки ме.

И все пак, Бранди знаеше, че Рипли е дала записа на полицията, и нямаше да рискувам Рипли да се изправи сама пред братовчедка си. Освен това, не ме интересуваше, че говорим за двадесет годишен неразрешен случай на убийство. Убиецът все още бе някъде навън.

— Можеш ли да погледнеш записите от камерата? Да видим дали има някой вътре?

Рипли повдигна вежди.

— Добра идея.

— От време на време имам добри попадения.

Тя се повдигна на пръсти и ме целуна по устните.

— Какво ще кажеш да имаш някои страхотни идеи по-късно, когато сме голи?

— Имаме сделка.

Тя отвори лаптопа и зареди сайта. Но вместо да видим вътрешността на бара, екранът беше черен. Рипли натисна няколко бутона, но не се случи нищо.

— По дяволите. Сигурно са махнали камерата, след като ченгетата показаха видеото на Бранди.

Мамка му.

— Това значи, че отиваме на сляпо.

Рипли кимна, а раменете й увиснаха леко.

— Ако въобще успеем да влезем. Ами ако са сменили ключалките?

— Като отидем ще разберем.

Качихме се на пикапа и потеглихме на там.

Отвън Аквариума изглеждаше напълно пуст. Отпред нямаше коли и никой не бе паркирал отзад.

Когато Рипли посегна към дръжката на вратата, сложих ръка на бедрото й.

— Ако братовчедка ти е вътре, се съмнявам, че ще се зарадва да ни види.

С гримаса, тя отвърна.

— Така е. Ако е вътре, изчезваме и оставяме частния детектив да се оправя с това.

— Сигурна ли си?

Тя прехапа устни.

— Наистина искам да не е там.

— Да вървим тогава. — Подадох ръка към нея — Ключовете?

Тя ги пусна в дланта ми.

— Добре. Ако налетим на нея, ще й кажеш, че си забравила нещо и си се върнала да го вземеш. Тя няма нужда да научава друго.

— Съгласна съм. Мога да се върна за пръстена. Онзи, който ти остави в бара. Който бе купил за Амбър. Още е там. Скрих го, за да не може Бранди да го намери и продаде. Така или иначе исках да го взема, няма смисъл да го оставям там.

Годежният пръстен на практика бе последното, което исках да си върна, но ако тя имаше нужда от оправдание, това щеше да свърши работа.

— Добре, но веднага ще се отървем от него. Не го искам около нас.

— Добре. Можем да го продадем и да дарим парите за благотворителност.

— Идеално. Сега, да влизаме, за да се разкараме по-бързо от там.

Излязох от пикапа и затворих вратата, заобикаляйки от предната страна. Когато пъхнах ключа в ключалката, Рипли беше плътно до мен.

Клик. Ключалката се отвори.

— О, добре — прошепна Рипли и ме последва вътре в бара. Беше тъмно и тихо, точно като в деня на птицоотвличането. Рипли измъкна фенерче от джоба си и го включи.

— Сериозно?

Тя сви рамене.

— Изглеждаше ми като по-добра идея от това да включим всички лампи тук. — Тя се насочи директно към далечната стена и фотографията на Уили Нелсън. — Мамка му. Не взех отвертка. Има инструменти в кабинета — тя отстъпи от снимката, но аз извадих джобното си ножче.

— Остави на мен — приближих до рамката и с помощта на острието отвъртях винта, с който бе захваната за стената. Двамата вдигнахме покритата с прах снимка на Уили.

Рипли я завъртя и в първия момент не видях нищо, освен пожълтяло парче хартия, което покриваше задната част на снимката, но, когато Рипли го махна, от него падна друго парче.

— Какво е това? — присвих очи, съсредоточавайки погледа си върху ръкописа.

— Не знам — тя огледа написаното, докато погледът й не се заби на подписа в долния край — Мамка му. Това писмо е от мама.

Тя започна да чете на глас.

Ако си намерил това, предполагам, че вече не съм наоколо. Много пъти съм искала сама да сложа край на живота си, но не мога да оставя малкото си момиченце само на този свят.

Рипли примигна, а очите й се напълниха със сълзи.

— О, Боже, Господи.

Тя заслужава нещо по-добро в този живот и се опитвам да й го дам. Знам, че всички мислят най-лошото за мен, но понякога трябва да ги оставиш да мислят така в името на нещо по-голямо. Никога не съм изневерявала на съпруга си. С никой, в това число и Джил. Въпреки това, което казваха всички, не съм се залепила за него, надявайки се, че ще напусне съпругата си. Не изпитвам такива чувства към него. Той е просто мил клиент, който е виждал синините ми прекалено много пъти и най-после ме накара да му кажа какво се случва.

Голям удар върху гордостта на една жена е да признае, че не си тръгва от мъжа, който я бие. Джил иска да ми помогне да създам бъдещето си далеч от бара и се надявам, че с песните си ще мога да го постигна. Смятам, че ако се случи нещо с мен, поне тези пари ще отидат при малкото ми момиченце.

Който и да чете това писмо, ще можеш ли да й кажеш, че правя всичко за нея? Кой знае, може би някоя от песните ми един ден ще стане голям хит и тя няма да трябва да се тревожи за пари до края на живота си. Тя просто трябва да отиде и да говори с Джил, и той ще се погрижи да получи всичко, което са спечелили песните ми. Джил уреди парите да отиват в тръстов фонд, така че Франк никога да не може да се докопа до тях.

Той получи достатъчно от мен.

Кръв.

Пот.

Сълзи.

Приключвам с него.

Багажът ми е събран и утре най-после ще го направя. Напускам съпруга си и взимам малкото ми момиченце със себе си. Не знам какво ще се случи, но нещо в мен ми нашепва, че ще е добре да имам резервен план.

Само се моля да не се проваля.

Но така или иначе, който и да си ти, надявам се, че ще занесеш това писмо на Рипли Фишър. Тя винаги е заслужавала нещо по-добро от това да наричат майка й курва, но така поне ще знае, че не е истина. Не съм от жените, които изменят. По-добра съм от това.

Всичко, което искам, е моето бебче да има живот, в който може да върви с високо вдигната глава, горда от това от къде идва.

Ако нещо се случи с мен, причината за това трябва да се търси в семейството ми. Франк винаги е имал къс фитил, постоянно се чудя дали някой ден няма да ме бутне по стълбите и да се свърши. Но съм прекалено полезна, имайки предвид, че върша всичката работа, че да се отърве от мен, или поне така мисля. Освен това, Лорън само чака да изчезна, за да заеме мястото ми. Тя винаги е искала това, което имам, затова след заминаването ми, ще е наистина щастлива. Може да вземе Франк, така или иначе винаги е казвала, че той е трябвало да бъде неин, а не мой.

Приключих с всичко.

Ронда Фишър

П.П. Кажете на малкото ми момиченце, че я обичам. Тя е най-хубавото нещо, което съм имала в живота си.

По лицето на Рипли се стичаха сълзи, когато вдигна глава, за да срещне погледа ми в тъмнината на бара.

— Тя… тя не е… — думите й завършиха с хълцане. — Как може да не съм го знаела? През цялото това време? Аз мислех…

Осветлението в бара се включи за миг, заслепявайки и двама ни.

— Ти мислеше точно това, което мислихме всички ние.