Мегън Марч
Истински секси (20)

Глава 20

Рипли

Тревожността ми нарастваше с всеки километър, който изминавахме. Бяхме в пикапа на Боун, тъй като той не беше сигурен какво ще е времето и не искаше да рискува да тръгнем с 442. Гледах през прозореца с ръце отпуснати в скута, докато пейзажът преминаваше покрай нас. Никога не съм била в тази част на щата, затова всичко бе ново за мен.

Истината бе, че не бях ходила почти никъде.

Веднъж ходих с Хоуп до Мемфис, за да видим Грейсланд. Чуках на вратата на тридесетте години, а не бях излизала от щата Тенеси. Какво ли би казал Боун, ако разбереше? Той вероятно е бил във всеки щат в Америка и в куп чужди страни. Места, за които можех само да мечтая, ако продължах по сегашния си курс и не обмислех сериозно, какво може да стане, ако се пробвам в музикалната индустрия.

— Ужасно тиха си — каза той.

Завъртях глава към него и видях, че ме гледа.

— Просто съм се замислила.

— Нервна ли си?

От това, че щях да се срещна със семейството му? Той да не е побъркан? Много ясно, че бях нервна.

— Да.

— Те са добри хора. Няма за какво да се тревожиш. Мама ще те заобича. Вече го знам.

— Откъде? — завъртях се така, че да мога да го гледам спокойно.

Боун сви рамене.

— Просто знам.

— Тя харесваше ли Амбър? — Не знаех защо зададох въпроса, но сега вече не можех да го върна.

Боун си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно.

— Не. Не я харесваше. Те го видяха преди мен.

Този път, аз го наблюдавах, докато неговите очи бяха насочени към пътя.

— Какво са видели?

— Че Амбър не искам мен, а само това, което мога да направя за нея. Тя казваше всички неща, които исках да чуя, но бях прекалено сляп, за да прозра простотиите й. — Той ме погледна. — Затова знам, че мама ще те хареса. Ти отказваш всичко, което се опитвам да ти дам, освен ако не те принудя да го вземеш и не се колебаеш да ми казваш нещата в очите, без значение какво може да помисля или да кажа.

Засмях се.

— Караш ме да изглеждам като неблагодарна кучка.

— Не, въобще не е така. По-скоро като горда, независима жена. И имайки предвид, че майка ми е същата, мисля, че ще се разбирате много добре.

Леко облекчение премина през мен. Никога не бях се срещала с родителите на гаджето си, но вярвах, че с майка му ще е доста сложно.

— Разкажи ми отново за всички.

Боун свали едната си ръка от волана и се пресегна, преплитайки пръсти с моите, преди да проговори.

— Баща ми е механик на малки двигатели. Има магазин и поправя разни неща. Трактори, верижни триони, генератори, на практика всичко с малък двигател. Брат ми беше механик в армията и когато напусна, започна работа при татко. Тогава се разшириха и почнаха да поправят и лодки, АТВ-та, мотоциклети и други подобни. Бизнесът върви и двамата изкарват добри пари. Уенди, съпругата на брат ми е мениджър в стоматологичния кабинет в града. Беше започнала като специалист по дентална хигиена, но осъзна, че предпочита да се занимава с бумаги, вместо да бърка в устите на хората. Тя и Грант имат момченце на име Кайл. Той е на пет и е най-страхотното хлапе на света.

Нямаше как да не се усмихна на очевидната любов в тона на Боун. Семейството му изглеждаше напълно нормално.

— Взел съм му кросов мотор за Коледа, който ще вбеси адски много Уенди, но вярвам, че ще го заобича в крайна сметка. Той вече съсипа едно малко АТВ, което му подарих.

— Купил си на пет годишния си племенник кросов мотор? Сериозно ли?

Той кимна.

— Аз карам от шестгодишен. Реших, че той може да започне от малко по-рано.

— На шест? Карал си кросов мотор на шест?

— Да. Нямахме много пари, но един клиент на татко размени два малки кросови мотора за поправката на няколко трактора, за които не можеше да плати. Татко ги стегна и мама не възрази. Това беше любимото ми нещо, докато растях. С брат ми тръгвахме по пътеките в гората и карахме с часове.

Можех да си представя младият Боун да прави смразяващи каскади с мотора си. Цяло чудо бе, че все още е жив.

— Имам писта у дома. Ще те науча, когато се приберем.

— Ъм, мисля, че тук ще пропусна.

Боун ми намигна.

— Ще започнем като ти дам да караш сама АТВ-то и ще продължим от там.

Извъртях очи и зададох друг въпрос.

— Брат ти по-голям ли е от теб?

— Да, с две години. Записа се в армията като беше на осемнадесет и когато го изпратиха в тренировъчния лагер, аз се набутах в офиса на наборната служба с фалшива лична карта и се опитах да се запиша.

— Няма начин.

— О, да. Изритаха ме навън и задържаха картата ми.

— Това ли си искал да направиш? Да влезеш в армията?

— Татко е ветеран. Дядо е служил. Когато и Грант го направи, просто мислех, че е най-естественото нещо да продължа традицията на семейство Трашър.

Не беше трудно да си представя Боун в униформа. Всъщност, вероятно не биваше да си го представям, защото е гарантирано, че ще изглежда още по-секси, дори отколкото е сега.

— Опита ли отново, когато стана на осемнадесет или вече се бе насочил към Нашвил?

— Мисля, че е честно да кажа, че тогава се намеси съдбата. Когато се върнах на осемнадесетия си рожден ден, с истинската си лична карта, сержантът ми хвърли само един поглед и знаеше кой съм. Той ми каза, че оценява куража да опитам да направя онова, което сторих преди, но не съм материал за армията щом опитвам да съкращавам пътя по този начин. Изпрати ме у дома.

— Сериозно? — бях удивена. Мислех, че ще са супер развълнувани да го приемат.

— Напълно сериозно.

Сигурна бях, че има още от тази история, но Боун пусна ръката ми и зави надясно.

— Почти стигнахме. Още няколко километра.

Отново тревогата, която изпитвах по-рано, се завърна.

— Какво каза майка ти, когато й съобщи, че се прибираш?

Боун спря на знак „Стоп“ и ме погледна.

— Не съм й казвал. Реших да я изненадам, което вероятно ще е много забавно.

— Не си й казал? — Гласът ми се повиши с една октава. Почувствах се като Естебан, който повтаряше всичко, което чуе.

— Не. Тя ме тормози да се прибера от доста време, затова вероятно го очаква отчасти.

Ужасът ми се покачи многократно и вероятно Боун осъзна, че вътрешно откачам.

— Рипли, всичко ще бъде наред. Ще се радват да ме видят и ще са очаровани да се срещнат с теб.

— Защо мислиш така?

Боун се обърна към мен и каза простичко.

— Защото ме правиш щастлив.