Мегън Марч
Истински секси (5)

Глава 5

Рипли

Няма. Начин. По. Дяволите.

Това казах на Лоу, когато зави, че Боун е бил обвинен в нападение и побой от собствената ми проклета братовчедка.

И прошепнах.

— Ще я убия. — Лоу ме спря, казвайки ми най-добре да не казвам нищо, защото е длъжен да докладва, ако реши, че говоря сериозно.

Затворих му.

— Какво става, по дяволите? — попита Хоуп, докато паркираше до сградата на дома си.

— Не знам, но на мен ми звучи като цяла камара простотии.

Разказах й всичко, което Лоу ми каза току-що. Толкова бях бясна, че бях готова да се върна в Аквариума и да се изправя пред Бранди, но след като бе имала смелостта да излъже ченгетата и след това да се прави пред мен, че не знае нищо, знаех, че няма да ми донесе нищо добро. В най-лошия случай и аз щях да се озова в затвора, защото щях да я спукам от бой.

Знаех, с ума и сърцето си, че Боун не я е докосвал.

И имах начин, по който да го докажа.

— Трябва ми лаптопа ми.

— Защо?

— За да видя записите от охранителните камери, които сложих в бара преди време, тъй като исках да разбера кой краде оборота. Надявам се, че ъгълът на камерите ще докаже, че Боун не е докосвал Бранди.

— Това е направо брилянтно.

Свих рамене.

— Щеше да е още по-брилянтно, ако си бях свалила приложението, което да ми позволява да гледам записите по всяко време, но след като разбрах, че е Бранди, реших, че няма смисъл да се занимавам.

Хоуп се обърна към мен повдигнала вежди.

— Защо не й нарита задника, или поне защо не каза на баща ти?

— Знаех, че няма да има значение. По някаква причина, тя никога не греши в очите му.

— А пък ти винаги грешиш — довърши тя вместо мен.

Това беше тъжната истина, затова вместо да отговоря, посегнах към вратата.

Щом се озовахме в апартамента й, извадих лаптопа си от багажа ми в дневната и се логнах в сайта, където се съхраняваха записите от камерата ми. Пазеха се записите само от последните няколко дни, тъй като нямах парите нужни да купя повече място, но ние бяхме там едва вчера, затова би трябвало да имам всичко нужно.

Написах приблизителния час, в който бяхме в Аквариума, и зачаках видеото да се включи.

Превъртях малко и спрях, когато вратата се отвори и Боун влезе вътре. Хоуп се наведе над рамото ми да гледа.

— Знам, че сега не е нито времето нито мястото за това наблюдение, но той е страхотен мъж.

На езика ми беше да й кажа, а дори не си го виждала гол, когато осъзнах, че и аз не съм го виждала напълно гол. Това не е важно, Рипли. Първо ще му измъкнеш задника от килията, където го тикна онази лъжлива кучка, братовчедка ти, а след това ще се насладиш да видиш този задник напълно гол.

И двете гледахме, докато записът вървеше на екрана без звук. Беше очевидно, че Боун и Бранди си размениха думи и ми се искаше да можех да ги чуя.

— Изглежда ядосан — прошепна Хоуп, а тревогата в гласа й бе ясно доловима.

— Никога не би я ударил — казах аз и добавих на себе си — Освен ако наистина съм сбъркала в преценката си за него.

Не. Не вярвам в това. Нито за миг.

— Щом казваш, значи ти вярвам.

Но не се наложи да приема думите ми, защото и двете изгледахме видеото, в което Боун излезе без дори да я докосне с пръст. Мамка му, той дори й даде пари, което значеше, че може да твърдим, че е купил и платил за Естебан. Не че тя заслужава да й дават пари за моя папагал.

— Тази лъжлива повлекана! — изкрещя Хоуп зад мен и закрачи из всекидневната. — Какво ще правим?

Погледнах към приятелката си, която бе свила ръце в юмруци, все едно е готова саморъчно да пребие Бранди.

— Трябва да кажа на Антъни. Трябва да даде това на полицията.

— Кой беше Антъни?

— Началникът на охраната на Боун.

— Добре. Звучи разумно. А след това?

— След това, Боун ще излезе от затвора, а аз ще измисля какво ще правя с Бранди.

— Трябва да я арестуват!

Нямах намерение да възразя срещу това. Беше дълга безсънна нощ, защото макар да се опитвах да се свържа с Антъни, телефонът му все ме препращаше към гласова поща, а той така и не отговори на съобщенията ми. Същото беше и при Боун, макар това да не ме изненада. Не е като да му дават да си държи телефона, докато е в килията.

Въртях се на футона, чудейки се дали лъскавата правна пантера работи, за да извади Боун от затвора, или ще го оставят да прекара там нощта. Той не ми се обади, затова може да предположим, че нищо хубаво не се е случило.

Освен ако не е решил, че е приключил с мен, защото откачената ми братовчедка го напъха в затвора.

Болката, която ме прободе, почти отне дъха ми. Нали той нямаше просто да ме зареже? Не. Разбира се, че не. Казах си, като се настаних, но едно нещо не можех да отрека.

Не съм готова да се разделя с него.

Самият факт ми изкара акъла, тъй като доказваше, че съм по-привлечена от Боун, отколкото съм осъзнавала. Двамата живеехме в два различни свята и само защото бяхме намерили нещо общо, не значеше, че ще ни отведе до някъде.

С тази разлика… не каза ли той, че иска точно това? Да види до къде ще стигнем?

Когато светлината проблесна през отвора между пердетата, звуците от Хоуп, която се събуждаше, изпълниха апартамента. Чух я, че ругае, преди да влезе в дневната, покривайки прозявката си зад ръката си.

— Напълно забравих снощи да купя кафе, затова нямаме. Ще изтичам до магазина на ъгъла. Искаш ли едно?

След безсънната нощ, наистина имах нужда от кофеин.

— Звучи страхотно.

— Карамелено лате с допълнително захар как ти звучи?

— Като рай.

— Веднага се връщам. Може да се изкъпеш, преди да се върна, ако искаш.

— Благодаря, че си толкова страхотна — пресегнах се и хванах ръката й.

— За това са приятелите — тя стисна пръстите ми и ме целуна по темето.

След като Хоуп се обу и излезе, аз се изтърколих от футона и проверих телефона си за петнадесети път, въпреки че знаех, че не е издал нито звук.

Насочих се към банята, стискайки го в ръка. Спешно трябваше да се свържа с Антъни. Ако Боун все още е в затвора… прилошаваше ми дори да мисля за това. Ако не получа вест от Антъни до час, лично отивах в полицията да изведа Боун от там.

След като взех решението, се оставих на водата да попие в косата ми и мислите ми се насочиха към Бранди и как изглеждаше миналата нощ. Знаех, че има нещо нередно в калпавия й грим. Не за пръв път слагаше два тона грим около очите и на скулите си, но когато в миналото бях питала за това винаги ми е мятала смъртоносен поглед. Винаги бях мислила, че някой от боклуците, с които се мъкне, я е нашамарил, но не можех да не я съжалявам. Тя винаги е знаела, че може да остане при мен, но не го правеше.

Мисля, че това бе причината така и да не се изправя срещу нея, задето крадеше от касата. Въпреки че беше трън в задника ми и можеше да направи живота ми ад, винаги я бях съжалявала. Баща й никога не е бил в картинката, а от малкото, което ми е казвала за времето прекарано в Мемфис, леля ми не е точно майка на годината.

Бранди се появи в Нашвил, когато беше на осемнадесет, казвайки, че леля Лорън я е изритала от дома, заявявайки й, че е време да започне да се грижи сама за себе си. Какво можех да направя, освен да опитам да й помогна? Нямаше никой друг, освен мен и баща ми. Тя работи няколко месеца в бара, докато накрая изгуби интерес, спря да се появява и заживя с някакво свое гадже, решена да върши нещо различно. Всеки проклет път тя се връщаше и татко ме караше да й дам работа. Когато разбрахме, че няма да се върне след инцидента, в който падна по стълбите, той ми каза да позволя на Бранди да живее в свободната стая. Така и направих. Винаги когато живота на Бранди потегляше стремглаво надолу, аз се хвърлях да я спасявам.

И ето как ми се отплаща.

Не трябваше да съм толкова шокирана. Само от мен се очакваше да поставям семейството на първо място в списъка ми с приоритети. Но Бранди вече прекрачи линията, от която нямаше връщане назад, приключих с нея.

Побързах да довърша душа си, защото не исках да изхабя всичката топла вода, когато чух вратата да се затваря и Хоуп да се връща.

— Рип?

— Почти съм готова. — Спрях водата и взех кърпата, преметната през тръбата държаща завесите на душа.

— Ще искаш да видиш това.

По тона й разбрах, че нещо определено не е наред. С вода още стичаща се по кожата ми и капеща от косата ми, се увих с кърпата и отворих вратата на банята.

— Какво има?

Тя протегна напред телефона си. В горения екран с червени букви беше изписано името на клюкарския сайт, който претендираше, че ще бъде следващия TMZ.

Свих очи и пристъпих по-близо, за да прочета заглавието на статията, постната само преди половин час.

„Боун Трашър и Амбър Флийт отново заедно“

Под него имаше снимка на Амбър, обвила ръце около Боун, като маймуна на клон, докато го целуваше.

— Какво, по дяволите? — прошепнах аз.