Мегън Марч
Истински секси (39)

Глава 39

Рипли

Заспах с ръцете на Боун обвити около мен и се събудих по същия начин. В ранните сутрешни часове, той прави любов с мен в леглото си, казвайки ми колко съм красива и колкото е щастлив, че ме има в живота си.

Преди да заспим отново, той прошепна.

— Никога няма да те пусна.

И аз се чувствах по същия начин.

Когато се събудих за втори път, леглото беше празно. Станах, когато чух някъде в къщата да се затваря врата. Намъкнах тениската на Боун и мислено си отбелязах да си донеса някакви дрехи, за да не крада постоянно от дрехите му.

Надникнах през вратата на спалнята и челюстта ми увисна.

Очевидно Боун ме бе изпреварил. Той вървеше към мен с двата сака, които познавах много добре, и кутия.

— Отидох до Хоуп да взема нещата ти. Мислех да те помоля официално да се преместиш при мен, но реших да пропусна тази стъпка.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Искам да се събуждам до теб всеки проклет ден.

Може би заради оргазма от по-рано днес или може би защото блясъкът ми от признанието, че го обичам, бе още свеж, но реших да не споря.

— Добре.

Този път Боун бе този, който ме погледна изненадано.

— Добре?

— Да. Съгласна съм. Имам предвид, Естебан е вече тук…

— Знаех си, че да задържа птицата беше умен ход от моя страна. — Боун ми намигна и внесе нещата ми в спалнята.

Два часа по-късно, най-после облечена със собствените си дрехи, двамата с Боун излязохме, за да се срещнем с един от адвокатите му, който да прегледа договора. Холи вече им бе изпратила копие по имейла и сега той искаше да обсъдим лично детайлите.

— Нямаш ли нищо друго за вършене? — попитах Боун, докато бяхме заседнали в трафика.

— Нещо по-важно от това да съм сигурен, че си наясно какъв договор подписваш? Определено нямам.

— Но аз мислех, че трябва да пишеш нов албум и…

— Написах го.

Завъртях рязко глава към него.

— Какво?

Усмивката на Боун освети купето на пикапа.

— Излиза, че ти си страхотна муза. Написах четиридесет и седем песни от деня, в който се срещнахме. Четиринадесет от тях ще влязат в новия ми албум.

— Ти сериозно ли? Майко мила.

— Знам, че го карам да изглежда адски лесно, но когато не беше наоколо си скъсвах задника от работа, за да може през останалото време, когато мога да прекарвам време с теб.

Топлина изпълни тялото ми и аз се пресегнах, за да стисна ръката на Боун. Той не ме пусна, а продължи да ме държи, докато пътувахме към подземния гараж.

Два часа по-късно, подписът ми бе в долния край на договора с Хоумгроун Рекърдс. Адвокатът на Боун… всъщност, сега мой адвокат… обсъди точките, които виждаше като проблем, с адвоката на Хоумгроун по телефона и сключихме сделката.

Щом изпратихме подписано копие на Холи по имейла, тя ми звънна. Пуснах на високоговорител, тъй като точно сега само аз и Боун бяхме в малката конферентна зала.

— Мамка му, да, момиче! Това ще е феноменално! Приготви се, защото подготвяме съобщение за пресата, и до няколко часа ще си в радара на всички.

Боун обви ръце около мен и ме дръпна в скута си.

— Много благодаря за възможността, Холи. Много съм развълнувана.

— Значи ставаме две. Трябва да тичам. Ще поддържаме връзка.

Боун ме целуна по челото.

— Мисля, че това заслужава още една бутилка Дом Периньон и една лъскава вечеря.