Мегън Марч
Истински секси (3)

Глава 3

Рипли

Табелата „Отворено“ висеше на високия прозорец до флуоресцентния аквариум. Рибките блестяха все едно всеки момент ще се запалят. Освен няколкото коли на редовните посетители, отпред почти нямаше никакви превозни средства.

— Мястото е претъпкано, а? — каза саркастично Хоуп, докато спираше на тротоара.

— Както винаги.

Бранди нямаше кола, но след като барът беше отворен се надявах да е тук и да работи. Беше някак шокиращо да повярвам, че е успяла да стане достатъчно рано, че да отвори бара.

Но сега, след като не бях тук, за да й попреча да краде пари от касата, тя имаше по-голям стимул да свърши нещо.

Прогоних горчивината и се насочих бавно към вратата, докато глезенът ми туптеше след катеренето по портата. Когато отворих вратата Ърл, Пърл и Джим бяха на обичайните си места на бара. Бърз оглед ми разкри половин дузина нови лица, държащи питиета, и няколко чифта очи блеснаха, когато ме забелязаха.

Търсачи на клюки?

Изглежда беше така. Или може би си мислеха, че щом се появих, Боун също ще пристигне.

Радвам се, че не знаят причината защо няма да се случи.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — сопна се гласа на Бранди иззад бара. — Не си добре дошла тук и го знаеш, затова се обръщай и изпълзи обратно там, от където си дошла.

Лицето на Бранди бе покрито обилно с грим, особено около скулата й. Не приличаше на нищо. Обикновено гримът около очите й бе най-зле… тежка очна линия и още по-тежка спирала.

Приближих се до бара и спрях на края.

— Какво си направила?

Ърл, Пърл и Джим се приближиха, за да са сигурни, че няма да пропуснат нищо.

Ръката на Бранди потрепери и тя изля алкохола върху плота, вместо в чашата.

— Не знам за какво говориш.

— Глупости.

Наведох се напред и заговорих тихо, надявайки се аудиторията да не ни чуе.

— Извикала си ченгетата — Бранди стрелна поглед настрани. — Всичко това заради Естебан ли е? Ти мразиш птицата, затова това е нелепо.

— Няма да говоря с теб — гласът й бе нисък и рязък.

— Защото си тотален идиот. Кълна се, ще те накарам да си платиш за всяка лъжа, която си казала на ченгетата. Разбра ли ме? Те не харесват хората да им губят времето.

Тя удари бутилката с алкохол в плота.

— Тази проклета птица не беше твоя, че да я взимаш. Чичо Франк беше бесен.

Не ми се вярваше.

— Той искаше да се отърве от Естебан от години. Няма начин той да мине през толкова проблеми, че да си го върне.

Бранди погледна настрани и знаех, че пропускам нещо, но тя нямаше да каже нищо повече.

— Добре. Тръгвам си, но бъди сигурна, ще науча какво си направила и ще съжаляваш.

— По-скоро ти ще съжаляваш, задето се забърка с Боун Трашър. Винаги съм знаела, че ще свършиш точно като майка ти. Много жалко, че птицата не е тук, за да ти каже каква си, но двете с мама го знаехме още преди години, беше ясно като ден.

Много добре знам за какво говореше… любимата фраза на Естебан… мръсна курва. Тогава думата мама се появи в съзнанието ми.

— Какво общо има с всичко това леля Лорън? Тя тук ли е?

— Не още, но скоро ще пристигне. Ще променим този бар и ще направим състояние. Ще е точно така, както трябваше да бъде, сега, след като вече не си на пътя ни.

Лорън управляваше бара първите седмици след смъртта на мама, когато татко почти не ставаше от леглото, освен за да вземе нова бутилка. Но след като се стегна, той й каза да се разкара, и че не може да понася да гледа лицето й, което толкова много приличаше на това на мама. На следващия ден леля взе Бранди и заминаха за Мемфис. На времето мечтаех, да бе взела и мен, макар част от мен да отказваше да остави татко. Не бях я виждала от векове.

— Опитвам се да вдигна това място на крака от години и щом аз не успях, и ти няма да можеш.

Бранди отметна косата си, привличайки вниманието ми към калпавия си грим.

— И двете знаем, че мама винаги е била по-добра в сервирането на питиета, отколкото в чукането на клиентите, за разлика от теб.

— Мери си приказките, Бранди.

— Не и докато не се разкараш от моя бар!

Хоуп пристъпи зад мен и можех да усетя как гнева се излива на вълни от нея. Ако не си тръгнех сега, имаше опасност да се нахвърли върху нея, а точно сега не можех да рискувам Бранди пак да се обади на полицията.

— Добре. Ще си тръгна. Но първо, трябва да ми кажеш как си платила на началника на пожарната команда, че да можеш да отвориш отново заведението.

Устните на Бранди се извиха в подигравателна усмивка.

— Не съм.

Поклатих глава.

— Ти си идиот. Той ще се върне и ще затвори това място завинаги.

Със самодоволно изражение, Бранди затропа по плота.

— Значи е хубаво, че това вече не е твоя работа.

Мисълта Аквариума да бъде затворен завинаги сви сърцето ми, но сега нямаше какво да направя по въпроса. Трябваше да се примиря. Но как?

— Успех. Ще имаш нужда. — Обърнах се към Хоуп. — Да си тръгваме.

Докато я следвах навън от бара, чувство на обреченост се настани в тялото ми и очите ми се напълниха със сълзи.

Съжалявам, мамо, че не мога да бъда по-добра.

Спрях на входа и погледнах зад себе си. Запомних аромата, усещането, снимките на звездите по стените, и поех всичко в себе си.

Най-добрите и най-лошите моменти в живота ми се случиха тук, а вече не бях добре дошла на това място. Болеше ме от тази мисъл и поех дълбоко дъх, прехапвайки устната си.

Няма да ти казвам сбогом, Мамо, защото ти не си тук. Това е само сграда.

Когато пристъпих навън, усещането за загуба заплашваше да ме погълне.

Като се настанихме в пикапа, Хоуп запали двигателя и ме попита:

— Ще се оправиш ли?

— Нямам друг избор, нали?

Вместо да подкара, Хоуп ме погледна.

— Мисля, че взе правилното решение. Майка ти би искала повече за теб от това да бъдеш в капан на това място, под юмрука на баща си. Време е да решиш какво наистина искаш ти, Рипли. Светът е много по-голям от тези четири стени.

— Знам това. — И наистина го знаех. Хоуп казваше истината, но нямах особено много време да приема тази огромна промяна в живота си, камо ли да имам шанса да реша какво искам.

— Сега, какво?

— Може би… — телефонът ми извибрира, прекъсвайки ме. На екрана се появи името на Лоу.

Защо ми се обажда?

— Ще вдигнеш ли?

Погледнах към Хоуп и приех обаждането.

— Ало?

— Още ли си с онзи мъж? Онзи от снощи? — гласът на Лоу бе забързан и напрегнат.

— За какво говориш?

— Кънтри певеца. Боун Трашър. Наистина ли си с него?

— Какво значение има, Лоу? — на върха на езика ми беше да му кажа, че няма шанс да се събера отново с него, но той продължи да говори.

— От работата ми се обадиха, за да направя проучване за един от партньорите тази вечер. Криминална правна пантера, която представлява Боун Трашър.

Страх сви стомаха ми.

— Какво ще разследваш?

— Нападение и побой. За това са го арестували. Наистина ли искаш да излизаш с мъж, който бие жени, Рип?